Vitello tonnato (телешко със сос от риба тон)

Дребният вирус си беше обул родопските терлици, промъкна се тихо и подло ми удари няколко дясни крошета, уцелвайки ме в главата, ушите и носа, след което се настани удобно и взе да се киска над засилващата се хрема, увеличаващата се температура и сополивия нос. На следващия ден обикалях с голям пакет носни кърпи в ръка, кашлях и можех спокойно да конкурирам Дон Корлеоне от „Кръстникът“ и да докарам ролята по-добре (поне звуково) и от Марлон Брандо. Също така успешно изкарах акъла на милото на два пъти в коридора в тъмното, като рискувах да бъда преметната на пода в джудистка хватка и със счупен врат, ако не бях изломотила нежно, дрезгаво и басово: „Мило, аз съм...” Та, когато съм настинала ми се хапват много и определен тип неща – плодове, след 5 минути печено прасенце, след половин час – шоколадово суфле или поне голям тлъст шоколад със стафиди и лещници, после пак нещо солено, като например сандвич с домашна майонеза, шунка и рохко яйце, чипс, може и торта и т.н. Изобщо, когато мога да усещам вкуса на храната ям много, успокоявайки се с мисълта, че имам нужда от силна храна, за да преборя оня нещастен вирус там....Та и затова тази рецепта с телешкото си дойде от самосебе си, защото ми се пиеше топъл телешки бульон...домашен, естествено (-:

И първото минзухарче в двора

Vitello tonnato е типично италианско предястие, произлизащо от региона Пиемонт, като основните съставки на ястието са изстудено телешко и сос от риба тон, а иначе варианти за приготвяне – колкото искате...Но по мое скромно мнение точно това предястие, колкото и елементарно да звучи и карпачото показват дали един италиански ресторант си струва или не...В интерес на истината трябва да кажа, че в Пловдив в ресторант Унико съм хапвала едно от най-вкусните карпачо досега, доста по-добро от това, което съм опитвала в Милано и то в съвсем не евтини ресторанти...Но това е друга темичка, няма да се отплесвам...Та обратно към рецептата:

Продукти:

300-400 г телешко филе – това е за около 4 порции

Зеленчуци за супа: 1 морков, 1 малка глава лук, дръжки от магданоз, малко целина, зърна черен пипер, 1 дафинов лист, сол

За соса:

3 с.л. майонеза, може и повече (с домашно приготвена става най-вкусно)

Една консерва филе от риба тон в собствен сос – 150 г, изцедена

3 ч.л. каперси

1-2 рибки аншоа (по желание)

Лимонов сок, сол, черен пипер, малко бульон за разреждане

Сварявам телешкото заедно с нарязаните на едро зеленчуци и подправки до готовност, след което го изваждам и оставям напълно да изстине. Аз сварявам телешкото много добре, но това е въпрос на вкус – в някои рецепти то се пече на слаба температура, допълнително се маринова или се оставя леко розовеещо – както ви харесва.

За соса – рибата тон, аншоата, каперсите и подправките се пасират, добавя се майонезата, солта, пипера и 2-3 с.л. студен бульон за разреждане. Ако желаете може да добавите и ситно нарязани кисели краставички, горчица, сварени яйца или пък да разредите вместо с бульон – с бяло вино.

Накрая телешкото се нарязва на филийки и се полива със сосчето – идеално върви с препечени филийки и бяло вино.

Разни започващи ремонти и едни дробчета с лук

В малкото кралство настъпил нов период от развитието му – дошла годината на строежите и ремонтите...Роднините на кралицата строяли, милият крал правел мини ветрогенератори и въздушни слънчеви колектори, така, че градината можела да конкурира ветро-парковете в Каварна, а кралицата творяла...И тук възникнал основният проблем – по принцип кралицата била много съвестен и отговорен тип що се отнасяло до работа и ангажименти, но в личен план тя била абсолютно хаотично създание и имала много хобита или по друг начин казано тя обичала да майстори разни джиджавки, да си прави бижута, да плете, да рисува, да свири на китара и т.н. Затова често по пода под краката на милия крал и малката принцеса хрупали мъниста, търкаляли се кончета и кълба прежда, не си разтребвала боите и картоните и прочие. Лека полека между кралицата и краля назрял конфликт относно разтребването, докато накрая кралицата след дълги размишления взела едно много мъдро и важно решение – да си направи хоби център в празната мансарда. Речено-сторено...И както всеки знае, в едно празно жилище се започва с обзавеждането на банята, защото в крайна сметка като е гарга поне да е абсолютно рошава. 

Всякаква прилика със споменатите тук лица е случайна и неволна

Ето защо кралицата съвестно обиколила всички магазини за плочки и санитария в кралството, така че в края на седмицата имала чувството, че главата й е придобила формата на фаянсова плочка. Накрая тя попаднала в един много хубав дюкян с изключително мили търговци, които дори и предложили да й направят 3D модел на банята с избраните плочки и други нещица. Кралицата изпаднала във възторг и гордо с плана в ръка се прибрала в двореца. След вечеря тя съобщила на краля, че иска да му покаже нещо много, ама много хубаво и му връчила планчето, под което била написана и скромната сума за цялостното обзавеждане на банята с големина 5 кв.м. Кралят разгледал всичко внимателно, но в момента, в който видял мъдрещите се на края на страницата цифри, леко се облещил, възкликнал, даже май и косата му се изправила, посочил с пръст и погледнал въпросително кралицата, която точно в този момент си навивала на пръста кичур от косата, реела поглед из стаята и усърдно се стараела да не поглежда към милия крал. „Ако това е това, за което си мисля, ще трябва да станем вегетарианци поне за година и да лишим кралството от всякакви други инвестиции и прищевки!” – „Е, миличко, леко драматизираш нещата...” – отвърнала меко кралицата и извадила възможно най-тъжно чаровния поглед, на който била способна. В стаята настъпила напрегната тишина...Даже се чувало пърхането на крилата на една случайно влязла муха...”Много е...” – „Ами, не е малко, ама пък ще стане много готино....” – „Много е!” – „Ами тогава няма да мога да си пренеса нещата, защото няма да имам тоалетна!”. И точно това било ключовото изречение – при мисълта за продължаващия хаос и риска за прекратяване на мира и разбирателството в кралството, кралят с много дълбока въздишка склонил. О-йе! Кралицата му се метнала хилейки се на врата и му ударила една голяма целувка, след което весело тананикайки си започнала да си опакова джунджуриите за преместването.

А относно днешната рецепта – миналия път писах за едно съвсем семпло сосче по рецепта на мама, което днес реших да приложа и към пържени пилешки дробчета и се получи доста добре. Та ето какво ни е необходимо:

Пилешки дробчета – вие решете дали голяма или малка опаковка

3-4 глави лук

50 мл сухо червено вино

2 ч.л. горчица

1 с.л. мед

1 с.л. ябълков оцет

Малко магданоз

Дробчетата се изчистват и изпържват – може предварително да ги оваляте и в брашно, ако желаете. След като се изпържат ги изваждам с решетъчна лъжица и ги оставям захлупени в тенджерка. В същата мазнина задушавам нарязания на тънки полумесеци лук, след това махам капака и прибавям останалите съставки, които всички заедно предварително съм разбъркала в отделна купичка. Добавям и нарязания магданоз и оставям да се запържва още няколко минути. Накрая изсипвам лука върху дробчетата и разбърквам добре. За гарнитура – картофени кюфтета. Това е!

Укротяване на опърничавия заек и неговото семпло приготвяне

Пустият му заек така и не се получаваше – нито първия, нито втория....нито поредния път. Последния път преди няколко месеца даже милото попита „Абе това пиле не е ли малко странно на вкус?”, с което ме докара направо до пълно отчаяние. С лека завист (но добронамерена) и с възхищение четях от време на време рецептите на кулинарните блогъри корифеи, които с лекота и явно по вкусен начин приготвяха подскачащото четириного... и се чудех кога ли и аз ще мога да приготвя дребното животинче така вкусно. Е, денят Х настъпи...

Днес заекът получи поредния си и последен шанс. Ако и този път не станеше, се зарекох, че изобщо никога повече няма да се занимавам с тези зайци – в крайна сметка месо и риба има в каквито варианти искаш, няма да се тормозя заради някакъв заек, я!

Времето изтичаше, часовникът тиктакаше, събота наближаваше...Уеб-пространството беше преровено в търсене на най-подходящата рецепта, която обаче и да може да бъде изпълнена от моя милост, докато най-накрая в случаен разговор с майчето през седмицата стана дума за зайци и аз си изплаках мъката – коментар: „Е-е-е, един заек да не мои’ш да сготвиш! Все едно голяма работа! Ами сложи го в йената, остави го да се задушава и готово! Чудо голямо!”. Та в крайна сметка се спрях на гениално лесната рецепта на майчето, гарантираща 100% успех, като ренде „Вьорнер”...

И така...Настана съботната утрин. Птичките пееха, слънцето грееше – ами, глупости! Небето беше облачно, като пред задаваща се снежна буря, всичко живо се беше изпокрило, духаше студен вятър и сякаш нещо подсказваше, че днес ще се състои решаващата битка между мен и заека. Станах, изпих си кафето, изпуших си една-две цигарки и започнах да се подготвям психически и да се настройвам психологически за предстоящия двубой. Обземаше ме нарастващо спокойствие. Накрая извиках: „Ей сега ще видиш!” или както казваше вълкът от едно много известно руско анимационно филмче „Ну, заяц, погоди!”. И запретнах ръкави за има-няма половин час.

Продукти:

половин заек

около 500 мл вода

100 мл сухо бяло вино

малко мащерка

1 с.л. мед

1 ч.л. горчица – не много люта

Нарязах заека на няколко парчета, които овалях леко в брашно и запържих до зачервяване. Отделно в една купа разбърках виното, водата, меда и горчицата, като накрая добавих и мъъъничко брашънце. Прехвърлих мръвките в една йена-глас тавичка, залях със сосчето, добавих малко суха мащерка, черен пипер и няколко сухи гъбки. Захлуших го и го оставих да се задушава във фурната на 200С за около час и половина. Ако трябва добавете още вода, за да не стане сосът много гъст.

За гарнитура – картофено пюре, което аз правя по следния начин: обелвам и нарязвам няколко картофа, една чушка и един морков. Сварявам ги, изсипвам почти цялата течност и в същата тенджера намачквам зеленчуците заедно с голяма бучка масло и още повече сирене. Подправям със сол и черен пипер. Ами това беше и смея да твърдя и споделя, че заекът стана стра-хо-тен!

Кулинарни филми

Още отсега казвам – това ще е дълго, много дълго нещо за четене и днес няма да ви надувам главите с моите щуротии (-: И понеже имам лека мания на тема филми и ако обичате да готвите и да гледате кулинарни филми и от време на време се съкълдисвате или просто имате свободно време – то тогава – моля! Четете по-нататък и гледайте...И се надявам да ви е интересно...

В началото си мислех да давам нещо като оценка на всеки филм, според моето скромно мнение, но след това реших да се огранича до малко коментари тук и там и да оставя на вас да си преценявате кой филм ви харесва и кой не...

Така...моите лични фаворити от изгледаните досега през годините филми са:

Eat Drink Man Woman (Китай/Тайван/САЩ -Yǐn Shí Nán Nǚ) – филм на режисьора Анг Лий от 1994 г. Мисля, че този филм не е много познат тук в БГ, а най-известните филми на този режисьор са „Тигър и дракон” и “Планината Броукбек”, за който получи Оскар през 2005 г. Във филма има просто уникални кулинарни кадри  и поне на мен много, много ми харесва и до момента поне това е един от любимите ми филми.

 

И американската кавър версия на горния филм Tortilla Soup (2001 г.) на режисьорката Maria Ripoll. Филмът е приятен, лек и сигурно ще ви хареса....но на мен въпреки участието на Хектор Ализондо, когото иначе много харесвам, филмът леко ми бледнее в сравнение с оригинала...Гледайте и преценете.

Другият ми любим филм е Babette's Feast (Дания, "Пиршеството на Бабет") – филм на режисьора Gabriel Axel от 1987 г., за който получава и Оскар в категорията "най-добър чуждоезичен филм". А историята, по която е направен филма е написана от Карен Бликсен (популярна и с псевдонима си Исак Динесен). Защо ви го казвам ли? Ами ако си спомняте онзи гениално романтичен и тъжен филм с Робърт Редфорд и Мерил Стрийп – „Извън Африка” – е, точно този филм е базиран на мемоарите на Карен Бликсен. Та, обратно към Babette's Feast – за мен филмът е просто гениален, още повече, че харесвам и актрисата Стефани Одран, която изпълнява главната роля.

Така-а-а-а...нататък по списъка: следващият филм, който много харесвам е „Elizabeth David: A Life in Recipes” (Анлия, 2006 г.,”Един живот в рецепти”), режисиран от James Kent. Филмът е документална драма, която проследява част от живота на известната британска кулинарна писателка Елизабет Дейвид. Много силен филм и страхотна актьорска игра на Катрин МакКормак в главната роля. Няма да изреждам книгите, които Елизабет Дейвид е написала, но филмът трябва да го гледате във всички случаи – няма да съжалявате!

И сега един малко по-различен филм – „Vatel” (Франция/Англия/Белгия, 2000 г.) на режисьора Ролан Жофе и с Жерар Депардийо в главната роля. И въпреки, че филмът е драма (аз не си падам много по драмите), точно този тук не трябва да се пропуска – невероятно пищен филм, страхотни актьори и сцени. Филмът е за последните дни от живота на френския готвач Франсоа Вател и показва невероятното великолепие, в което е живял френският кралски двор по времето на Луи XIV.

Следващите два филма в личната ми класация са, мисля познати на всички:

Единият е „Шоколад” (Chocolat, Англия/САЩ, 2000 г.). Супер готин филм и страхотна игра на цяло съзвездие от известни актьори, които много харесвам - Жюлиет Бинош, Джони Деп, Джуди Денч, Алфред Молина, Лена Улин, която е и жена на режисьора на филма Лас Халстрьом. А него откъде го познавате ли? Ами...ако си спомняте още онази шведска група ABBA...е, този Лас Халстрьом им е направил почти всичките видео клипове, както и станалия доста известен документален филм за тяхното турне в Австралия – „ABBA – The Movie”.

И другият филм е – да, разбира се – „Джули и Джулия” (Julie & Juliа, САЩ, 2009 г.) на Нора Ефрон. Мисля си, че филмът ми допада толкова много не само заради страхотната актьорска игра на Мерил Стрийп и Стенли Тучи, но и заради прекрасния сценарий на Нора Ефрон, която за съжаление почина миналата година. И ако се питате кои нейни филми сте гледали още, то това са „Безсъници в Сиатъл”, "Имате поща", както и „Когато Хари срещна Сали” (сценарий).

Последният кулинарен филм, който гледах наскоро и който също ми допадна е „Toast” (Англия, 2010 г.) на режисьорката S.J. Clarkson, която режисира основно филми и отделни епизоди за телевизионни сериали, някои от които сигурно са ви познати – „Декстър”, „Преследвана”, „Др.Хаус”, „Грозната Бети” и др. А самият филм се базира на автобиографичната книга на известния английски кулинарен писател и журналист Найджъл Слейтър „Toast: The Story of a Boy's Hunger”. При всички случаи тук трябва да отблежа, че във филма главната женска роля се изпълнява от Хелена Бонъм-Картър, така че филмът определено си заслужава гледането.

И сега един типично романтично-женски-лежерен филм от 2001 г. „Bella Martha” (Германия, Италия, Австрия и Швейцария) на режисьорката Sandra Nettelbeck. И понеже този филм имаше и доста голям комерсиален успех, няколко години по-късно се появи и американския римейк с участието на Катрин Зита-Джоунс в главната роля – „No Reservations” („Без резервации”, 2007 г.) на режисьора Скот Хикс. Кой вариант е по-добър - вие решете...

Много симпатична и романтична е комедията с Жан Рено и Мишел Юн, която беше представено миналата година на Берлинале 2012 – „Comme un Chef” („Като готвачите”, Франция) на режисьора Даниел Коен. Заслужава си гледането и много ми хареса (-:

 

И последния, но не на последно място, филм от моята класация е анимационното филмче „Рататуи” („Ratatouille”, САЩ, 2007 г.) на режисьорите Брад Бърд и Ян Пинкава. И въпреки, че е анимационно филмче, според мен определено трябва да се гледа.

Не съм гледала още филмите: Spanglish и Soul Food, но днес смятам да наваксам (-:

А иначе, като изгледата горните филми – ето ви още имена и на други, в които малко или много нещата пак се завъртат около готвенето и хапването:

Woman on Top с Пенелопе Круз (САЩ, 2000 г.)

Waitress (САЩ, 2007 г.)

Politiki kouzina (англ. A Touch of Spice, Гърция, 2003 г.)

Big Night със Стенли Тучи (САЩ, 1996 г.)

А ако се сещате и сте гледали още някой филм на такава тематика – казвайте, моля (-: