Укротяване на опърничавия заек и неговото семпло приготвяне

Пустият му заек така и не се получаваше – нито първия, нито втория....нито поредния път. Последния път преди няколко месеца даже милото попита „Абе това пиле не е ли малко странно на вкус?”, с което ме докара направо до пълно отчаяние. С лека завист (но добронамерена) и с възхищение четях от време на време рецептите на кулинарните блогъри корифеи, които с лекота и явно по вкусен начин приготвяха подскачащото четириного... и се чудех кога ли и аз ще мога да приготвя дребното животинче така вкусно. Е, денят Х настъпи...

Днес заекът получи поредния си и последен шанс. Ако и този път не станеше, се зарекох, че изобщо никога повече няма да се занимавам с тези зайци – в крайна сметка месо и риба има в каквито варианти искаш, няма да се тормозя заради някакъв заек, я!

Времето изтичаше, часовникът тиктакаше, събота наближаваше...Уеб-пространството беше преровено в търсене на най-подходящата рецепта, която обаче и да може да бъде изпълнена от моя милост, докато най-накрая в случаен разговор с майчето през седмицата стана дума за зайци и аз си изплаках мъката – коментар: „Е-е-е, един заек да не мои’ш да сготвиш! Все едно голяма работа! Ами сложи го в йената, остави го да се задушава и готово! Чудо голямо!”. Та в крайна сметка се спрях на гениално лесната рецепта на майчето, гарантираща 100% успех, като ренде „Вьорнер”...

И така...Настана съботната утрин. Птичките пееха, слънцето грееше – ами, глупости! Небето беше облачно, като пред задаваща се снежна буря, всичко живо се беше изпокрило, духаше студен вятър и сякаш нещо подсказваше, че днес ще се състои решаващата битка между мен и заека. Станах, изпих си кафето, изпуших си една-две цигарки и започнах да се подготвям психически и да се настройвам психологически за предстоящия двубой. Обземаше ме нарастващо спокойствие. Накрая извиках: „Ей сега ще видиш!” или както казваше вълкът от едно много известно руско анимационно филмче „Ну, заяц, погоди!”. И запретнах ръкави за има-няма половин час.

Продукти:

половин заек

около 500 мл вода

100 мл сухо бяло вино

малко мащерка

1 с.л. мед

1 ч.л. горчица – не много люта

Нарязах заека на няколко парчета, които овалях леко в брашно и запържих до зачервяване. Отделно в една купа разбърках виното, водата, меда и горчицата, като накрая добавих и мъъъничко брашънце. Прехвърлих мръвките в една йена-глас тавичка, залях със сосчето, добавих малко суха мащерка, черен пипер и няколко сухи гъбки. Захлуших го и го оставих да се задушава във фурната на 200С за около час и половина. Ако трябва добавете още вода, за да не стане сосът много гъст.

За гарнитура – картофено пюре, което аз правя по следния начин: обелвам и нарязвам няколко картофа, една чушка и един морков. Сварявам ги, изсипвам почти цялата течност и в същата тенджера намачквам зеленчуците заедно с голяма бучка масло и още повече сирене. Подправям със сол и черен пипер. Ами това беше и смея да твърдя и споделя, че заекът стана стра-хо-тен!