Гергьовден

Слънчев и усмихнат Гергьовден!

И пак, като всяка година, се събрахме мощен отбор юнаци и юнакини! Хубава компания, много хапване, пийване, усмивки, подмятания, мохабет и врява.
Надявам се и вие да сте си прекарали добре!

Гледката беше супер.....
Женската компания почнахме да загряваме покрай общото суетене с леки коктейлчета - за отскок...

Цветенца и салатка от градината:

 и тези:

Част от кюфтетата на малката снимка ги прегорих аз, след което веднага бях лишена от поста „отговорник за скарата” и бях понижена в длъжност „пиленце, я нарежи по-добре още една салатка!” )-:

И накрая една част от върховните вкусотийки за деня!

Моля, имайте предвид, че кадрите не са за хора със слаби нерви и деца под 18г., но пък всичко беше сууупер апетитно-вкусно-и-изцяло-изядено:

Киш Лорен (Quiche lorraine)

Има много рецепти за киш (Quiche) и също толкова много варианти за плънката. По принцип кишът е вид солен пай от маслено тесто, като практичното тук, както и при пицата е, че можете добре, бързо и вкусно да разчистите хладилника от различните недоядени парченца салами и кашкавали или каквото там е останало.

За мой срам все още нямам форма за тарта ):, но това е защото не си падам много много по сладкото (ето, признах си го без бой)... и затова, когато правя тези кишчета си използвам формата за мъфини (12 на брой). Вариантът, който съм направила тук е а ла Quiche lorraine, т.е. с пълнеж от лук и бекон.

Продукти:

120 г студено масло

240 г брашно

6-7 с.л студена вода или мляко (аз предпочитам да го правя с мляко)

1 щипка сол

За пълнежа:

1 голяма глава лук

ок. 80-90 г бекон

150 г течна сметана (но може и заквасена)

1 ч.ч. мляко

3 яйца

ок. 100 г ементалер (грюер или най-обикновен кашкавал)

Нарязвам маслото на малки бучки, добавям брашното и солта и започвам да меся, като постепенно прибавям и млякото (или водата). Тестенцето трябва да се получи меко и гладко. След това го завивам в прозрачно фолио и го оставям в хладилника за около 1 ч.

През това време запържвам ситно нарязания лук и бекона, добавям малко черен пипер и оставям на страна да изстине.

Разбърквам яйцата, млякото и сметаната, добавям настъргания ементалер и изстиналия лук с бекон. 

Тестото го разточвам на много тънко (ок. 2 мм), но без да добавям допълнително брашно, защото то така или иначе не лепне (заради маслото). Ако имате подходяща формичка изрежете кръгчета, а аз понеже нямам такава или го придърпвам с пръсти към стените на формичките или използвам мерителната ми кана, за да си „изрежа” подходящите кръгчета. След това надупчвам тестото с вилица и изсипвам във всяко гнезденце от сместа за пълнежа. Понякога леко запичам предварително тестото,  за да не стане тиклаво, а понякога не...(в зависимост от това дали ме домързява или не)...

В този случай не го запекох, но леко ги прегорих, защото обменях интензивно информация с една съседка на вилата кой как прави агне или яре за Гергьовден, дали ще ми се хванат петуниите, дали ще вали днес, какво ще готвя за обяд, защо кучето на едните комшии цяла нощ лаеше, дали вече не е време и за лозови сърми и т.н. до безкрай! Дискусията беше спряна от малката, която тичайки към мен тревожно докладва, че кишчетата са почнали странно да цвърчат...А! Вярно, че готвех нещо!

Обратно към рецептата: Кишовете се пекат в предварително загрята фурна за около 30 мин на 190-200 С на средната шина и са вкусни както топли, така и студени (поне на нас).

И така – представям ви киш лорен (леко загорял, но въпреки това – вкусен). Почти задължително е за гарнитура да си пийнете чаша бяло, изстудено вино.

Пица (с всичко от хладилника...)

У нас пицата е на особена почит: първо става сууупер вкусна (благодарение на мен!Ха-ха!), второ всеки може да си изяви желанието при избора на продукти, а такъв феномен не мога да постигна почти при никое друго ястие и трето това е чудесно оползотворяване на всякакви останали парченца от хладилника (къде недояден салам, къде останало парченце сирене и т.н.).

Тестото, което правя е плод на дългогодишни изменения и подобрения (майтап, бе Уили!), но наистина от всички варианти този ми хареса най-много и за момента все още води класацията. Преди съм купувала различни смески за тесто за пица, както и готово тесто от фурната до нас, но все не се получаваше така, както е например в пицария Верди (и след толкова години, все още обичам да ходя там). А това, се получава тънко, защото го разточвам така (т.е. разтеглям го с ръце) и с хрупкаво ръбче!

Продуктите по-долу са за една голяма пица или за три средно голями, които на нас ни стигат, даже идват малко в повечко:

1 ч.ч. топла вода

2 ¼ ч.ч. брашно

2 ч.л. суха мая

2 с.л. мед

3 с.л. зехтин

В една по-голяма купа смесваме солта, маята, хладката вода и меда, след което разбъркваме добре и оставяме да престои няколко минути. След това добавяме зехтина и брашното. Не го слагам всичкото наведнъж, а първо една чаша и разбърквам, след това още една чаша и пак бъркам и накрая добавям и останалото брашно. Също така искам да добавя, че не меся тестото в машината за хляб, а просто го разбърквам с дървена лъжица и накрая го меся няколко минути с ръце (действа като антидепресант), като добавям толкова брашно, че тестото да не лепне, а да е меко и еластично. Намазнявам леко купата със зехтин, намазвам с него и тестенцето и го оставям да престои 2-3 часа или повече, затова в повечето случаи си го меся още от сутринта.

Тестото го разделям на три топчета, след което поръсвам хартията за печене с малко брашно, вземам едното топче и го разтеглям с ръце, като усърдно се старая да го направя във формата на кръг, което не винаги се получава. Оформям с пръсти малък ръб, след което го вдигам във въздуха и така го тегля докато стане по-тъничко. Понякога се къса, но разтеглям тестото, така, че да запълня дупките. Наистина е важно пицата да стане тънка, за да може хем да се изпече, хем да не изгорят продуктите отгоре. Намазвам с доматения сос (рецептата е ето тук: Сос за пица), слагам кой каквото си е пожелал и мятам в предварително загрятата фурна при 230-240 С за около 10 мин. На предпоследната шина.

Тук на снимките е моят вариант с бекон, мноого го обичам, но сигурно се вижда и от другите рецепти, шунка, моцарела, топено пушено сирене, кисели краставички, маслини и на края настърган пармезан. 

 

Доматен сос за пица

Понеже в къщи си хапваме доста често пица, една от важните ми задачи беше да намеря хубав сос за основа, който да става и бързо и лесно. Не че в правенето на доматен сос има някаква особена философия или тънкост, но естествено от различните подправки и съставки се получават и различни вкусове (ама, голяма тайна разкрих, а?). Спомням си, че едно време майка ми слагаше на пицата кетчуп, а сега я покрива с някаква смес от табаско, кетчуп, зехтин и малко доматен сос. Не е лошо, но и не е този вкус, който на мен ми харесва или друго яче казано, който да ми пасне идеално на вкусовите рецептори. 

Е, след малко експериментиране и различни доматено-сосови версии, най-накрая си намерих и аз любимия вариант на доматен сос. Количеството, което е посочено по-долу е за една голяма тава пица или точно за количеството тесто, което посочвам при рецептата ето тук: тесто за пица

Продукти:

4 домата

1 малка глава лук

3-4 склилидки чесън

4 ч.л. доматено пюре

1 ч.л. риган

1 ч.л. босилек

1 ч.л. захар

2 с.л. масло

Сол и черен пипер на вкус

Задушавам лука и чесъна, след което добавям доматеното пюре и леко го запържвам. Добавям настърганите на ренде домати, подправките и захарта и оставям да се задушава на слаб огън, докато сосът се сгъсти - приблизително за около час - час и половина, като се разбърква от време на време. Накрая слагам и маслото, разбърквам, докато се разтопи и махам от котлона. Защо масло ли? Ами защото така ни е най-вкусно. Това е!