петък, 15 ноември 2013 г.

Несбъднати мечти и Бьоф Строганов



Какви искахте да станете като малки? А? Аз исках да стана балерина, археоложка, лекарка, певица, моден дизайнер, художничка или бижутер…имаше и един етап, през който исках да се занимавам с генно инженерство и да изобретя изкуствена клетка, за да не се правят опити върху животни и по този повод вегетарианствах близо пет години (-: В духа на доброто възпитание и за доброто на детето (аз), бях записана още от най-ранна детска възраст на солфеж, балет и пиано, като през следващите няколко години постепенно се прибавиха и уроците по рисуване и пеенето в детски хор. 


И така до 7-ми клас… Естествено моето виждане за професионалното ми развитие (етап – художник/бижутер/дизайнер) коренно се различаваше от това на милите ми родители, така че в 7-ми клас мечтите ми бяха сринати до основи, след едно гости вкъщи, на което друга амбициозна майка сподели на моето не по-малко амбициозно мамче, че видиш ли, понеже съм била много умна и схватлива, най-добре е да кандидатствам в езикова гимназия. То и без туй с рисуване пари не се изкарват, а и в академията влизат от лъв нагоре (а пък аз съм коза…), така че още на следващия ден бях спряна от уроците по рисуване и пренасочена, въпреки рева и протестите, към уроци по математика и български…Така…Зубрих, като откачена и – браво! – хайде хоп в английската гимназия…Независимо от това, аз все още живеех с някакви тайни амбиции, че може би ще успея все пак да се вместя в по-артистична атмосфера, може би като интериорен дизайнер или пък да уча история на изкуството или пък да се занимавам с текстилен дизайн. 

Да, ама не! В смутния период на 90-те години, семейството взе важно решение, че трябва да уча навън, като ми се предостави право на избор между креативните специалности право, медицина или икономика. Да, ама аз вече не исках да ставам лекар, а да учиш право на немски си е жива утрепия, значи най-малкото зло – икономика, поне бях добре с математиката. На сериозния разговор с родителското тяло категорично бяха отхвърлени авангардните ми идеи да уча нещо, свързано с изкуство…И така нещата се подредиха в (не)желаната посока. За съжаление, както и при всяко едно друго нещо, така и при рисуването просто се иска време, много време…През годините все правих разни опити да почна да рисувам или пък да майсторя нещичко, обаче нали знаете как е, когато ви завърти оня лек ежедневен водовъртеж – време няма! Въпреки това обаче, от близо месец съм се амбицирала пак (за стотен път) да седна и да рисувам и понеже си стягам лека по лека ателието-таван, където да разхвърлям необезпокоявана, този път може и да се получи. Започнах отначало, т.е. скициране на всякакви тенджери, тигани, капаци и…ябълки, глави чесън, лук, картофи и прочие, така че вече манджата става редовно с два-три часа закъснение, щото видиш ли точно тези чушки/яйца/мръвка и др. пасват идеално за едно бързо натюрмортче. Между другото установих, че мистрията е много сложен за рисуване предмет, особено под някакъв крив ъгъл, както и че яйцето изобщо не е с проста форма (-: Добре, че милото е търпеливо и понеже е и много добричко, ми направи ето този „сложен” уред за измерване на пропорциите, вместо да се мери с молив. Показвам го в случай, че има и други с несбъднати художествени мечти (-:

А иначе, понеже и тази година си взехме превъзходно телешко, ви предлагам една много вкусна рецепта, която може да се нарече „телешко със сметанов сос” или пък да се представи с по-засуканото й име „Бьоф Строганов”


Продукти:
500 г хубаво телешко филе
350 г печурки, за аромат може и няколко сушени манатарки
2-3 кисели краставички
1 глава лук
Малко бяло вино
200 мл течна сметана
1 ч.л. горчица
Малко нишесте
Сол, черен пипер
Нарязвам лука на ситно и го задушавам, след което прибавям и нарязаните на тънки шайби гъби. Оставям всичко добре да се задуши, като добавям и глътка-две бяло вино, подправям със сол и пипер и когато стане готово прехвърлям в малка тенджерка. Нарязвам на малки парченца киселите краставички и също леко ги задушавам/запичам, но без мазнина и само толкова, колкото да се изпари течността им. През това време нарязвам телешкото на тънки жулиени и в отделен тиган го изпържвам на порции, като готовите мръвки ги слагам при гъбите, лука и краставичките. Накрая, когато всичко стане готово, разбърквам в купичка сметаната, горчицата и малко нишесте и ги добавям към останалите неща, като оставям тенджерата на слаб огън за 3-4 минути. Разбърквам добре и това е! За гарнитура – пак картофено пюре (-:





6 коментара:

  1. Изкуството е загубило много от твоето откъсване така да се каже. Удава ти се, чудни чушки!!! Или поне моето непрофесионално око ги намира за много добри. Развихри се, Дида, в таванското си ателие. Иначе като малка исках да стана пилот на самолет, сега изпитвам ужас от летене и си седя на Земята като забит пирон;)))
    Телешкото ти е върха. Само не разбрах, къде изчезна Прага, че не я видях тук днес?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. О, благодаря ти, Мъхче! Имам още доста да наваксвам, ама този път съм наистина в творчески подем (-: Откъде ти хрумна това с пилотирането? Иначе и аз не обичам да летя, ама през последните години имам напредък и вече не си държа от онези хартиени торбички до лицето (-:
      А иначе Прага беше само за един ден - следващото ходене май ще е до Майсен...или поне така съм го планувала за началото на следващата година, пък ще видим...

      Изтриване
  2. Първо ще ти се оплача,че не пиша просто защото пак не ми се актуализира блога ти в блог-рола ми и добре,че нарочно надникнах,за да видя,че имам пропуск.Блогър с неговите номера-аман.
    Второ-ето защо ми е толкова приятно да се зачитам тук-била си козичка,а аз освен,че у дома имам щерка коза,имам и няколко близки дами-козирочки,с които приказката ми върви идеално,че дори и от блого-сферата най-близките ми дружки и те са козички.
    Трето-е как така един Козирог се е оставил да му бъде повлияно на избора недоумявам?Не знам дали е превратно по отношение на битието и доходите ти,но емоционално определено е,защото таланта ти е виден и безспорен.Хубавото е,че за вътрешна наслада си започнала да наваксваш пропуснатото,скиците ти са прекрасни!
    Моята дъщеря-коза си е наумила какво иска да става и работи и няма сила на земята,която да я разубеди.Казвам и аз като твоите родители-стани това,стани онова(където евентуално мога да окажа някакво рамо),но отговорът е категорично НЕ.
    На въпроса какво съм си мечтала аз-нямам никакъв спомен.Каквото и да съм мечтала,не е било това,което работя сега,а то не е това,което ми се работи,но така се стекоха обстоятелствата до този момент.Кой знае,може и да ми е писано да сбъдна желанието си и в тази насока.
    Ястието ти е чудесно!
    Прегръдка и хубава сряда ти пожелавам,мила!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. О, Роси, пиши, когато ти се пише и имаш време и кеф (-: А иначе козите са особена порода, ама сме мили и добри в основни линии, а родителското тяло ми повлия просто защото нямах право на избор - в смисъл, че докато не си печелиш сам парите общо взето нямаш и много право на глас )-: Това в общи линии беше и последното решително влияние - оттогава съм с рогата напред (-: Не се замислям много, много над въпроса "какво би било ако...", защото няма смисъл. От друга страна обаче съм твърдо убедена, че независимо от развитието на нещата, човек в общи линии трябва да прави това, което иска, та дори и да е в по-скромен мащаб или напаснато към ежедневните обстоятелства. Та в този ред на мисли сега съм в творчески подем (-:
      А това с работата - да, моята е добра, интересна, няма почти нищо креативно и изобщо не е това, което съм си представяла, че ще работя някой ден, обаче е о.к., а пък дали ще работя това до пенсия е друг въпрос (-:
      Благодаря ти за коментара - стана ми мило и драго! Хубава вечер, Роси!

      Изтриване
  3. Тъкмо се ядосах и какво да видя,Росито и то ядасоно.....(:!
    Добре,че и аз съм от любопитките,че да надзърна и да те видя какво правиш и защо така мълчиш,Дидка!
    А ти хич не си си мълчала,а просто Блогарът не ми е пускал звук от твоето местенце:))).
    Относно твоят Строганов:Не знам той дали се впечатли от моя поглед,но аз определено се влюбих в него:))))!Прекрасен е!
    А иначе,наистина никога не си задавай въпроса "какво би било ако...",защото ще навлезеш в света на приказките и фантазиите,а този свят не винаги е здравословен(иначе обичам и сега дори и на 41 да чета приказки:)).Ако любопитството ти нараства,то явно е дошъл момента,в който трябва да се вземеш в ръце,да поизпилиш рогцата и да се засилиш към неизвестното............
    Прекрасно си дърдорясвам,но да приключа!Прегръдки:)!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ха-ха, Миленче, ако изпиля още малко рогцата и ще пробия стената (-:
      А иначе не знам какъв поглед си хвърлила, ама гледам снимките са се изчервили в единия край (-:
      Приказки и аз още чета и най-редовно ходим с малката и на детски филмчета, та понякога съвсем се вдетинявам и с нетърпение я чакам сега да стане на 12, та да можем да ходим и на други филмчета.
      Хубава и усмихната седмица!

      Изтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...