сряда, 12 юни 2013 г.

Гостоприемство...кулинарни недоразумения + печено пиле върху сол



Така се получи, че в професионално отношение си имам доста вземане-даване с фирми от немскоговорящите държави – любезни, учтиви, стриктни и по немски организирани хора...И естествено това е свързано с взаимните ни посещения на всеки няколко месеца...Дотук добре, но различията в начина на мислене и манталитет понякога водят до, по мое мнение, доста симпатични ситуации. Една от случките, която държи предна позиция е посещението на колега с името Гюнтер – хубаво, звучно немско име...което в определени случаи, особено в навечерието на Гергьовден би могло да се интерпретира с малко повече фантазия и като хубавото и звучно българско име Георги...Колегата Гюнтер попадна преди три години точно на този празник при нас, не че не се беше съобразил, но му беше напът да кацне тук и аз, като един любезен домакин го поканих за празника, който в нашия случай обикновено се празнува в някое идилично балканско село -  в случая едно смолянско село.
-А-а-а-а, най-накрая ни доведе един немец! Как му викат?
-Гюнтер...
-Ам, къв Гюнтер бе! То той си е жив Георги! Амчи кат’ е Георги да вземе да почерпи с едно йягне!
При което следва силно, мъжко потупване по рамото на колегата, граничещо почти до лека телесна повреда и аз бързам да преведа и обясня на изумения човек креативното родопско мислене...за да няма недоразумения. Сега, да не ме разберете погрешно – ние сме учтиви и възпитани хора, но обкръжението ни е голямо, весело и шумно-хамалско (-: Та в крайна сметка помогнах на колегата Гюнтер-Георги да пазари две агнета (на приятелска цена), като ги поверихме на една баба да ги превърне в кулинарен шедьовър след печене на фурна цялата нощ преди празника. На въпроса от немска страна дали ветеринаря няма да дойде да инспектира месото и да му удари син печат след заколването на животните цялата компания занемя, а аз не преведох всички реплики и коментари...В крайна сметка на човека много му хареса и като се изключи почти насиненото му рамо след всички приятелски потупвания и тежкия му махмурлук на следващия ден и след като тържествено обещах, че на никой няма да разправям как е танцувал бос хоро на поляната в 2 през нощта, колегата Гюнтер заяви, че това е един от най-хубавите и весели празници, които някога е прекарвал, което в крайна сметка се отрази и добре на бизнеса (-:


Друга случка в натовареното европейско ежедневие е пристигането на друг колега, чието посещение по техническа грешка не съвпадаше с моето присъствие в страната, та се налагаше да ме изчака два дни – да, ама два дни включващи и събота и неделя могат да приключат например с родопска сватба...И понеже не исках да оставя човека сам за уикенда го поверих на дружка, която е преподавател по немски, която пък от своя страна била канена на сватба – е, където са 150 човека сватбари, там са и 151, с което колегата официално и възторжено беше взет под опеката на сватбарското войнство. Това беше първото му посещение в страната (за радост не и последното), та веднъж попаднал в обкръжението на бесуваща сватбарска тълпа краденето на булката, танцуването с петел на площада и огромното количество храна и алкохол в крайна сметка се отрази отлично на българо-немската дружба и дългосрочното сътрудничество....Само някой да му беше казал, че ние можем да изкараме и няколко часа на салата (преди да се зададе основното), безкрайни тостове и хора, та да не се беше напил така зверски, щото само салата и „А, наздраве!” понякога водят до почти катастрофални последици...


В този дух премина и друга една случка или както се казва „визита” на двама доста високопоставени колеги, на които обратният им полет беше вместо в петък – в неделя. И аз съответно нали съм си добър домакин, а пък в съботата бяхме канени на едно голямо събиране, организирано от милите ми родители, реших да заведа и колегите си на купона. Да, ама това вся лек смут в обкръжението, защото имах неблагоразумието да спомена, че видиш ли тези хора са шефове на тази и тази фирма и посещението им е много важно...Въх! Резултат: отиваме на купона, включващ една дузина перфектни домакини и една дузина мощен отбор юнаци (техните половинки), които просто този път надминаха себе си – то не бяха салати – руски, шопски и всякакви други, кьопоолута, печени чушки и родопски мезета, включително и зелена салата от репички, ама не какви да е, а изрязани под формата на 120 розички (една приятелка на мамчето тъкмо беше изкарала курс по изрязване на плодове и зеленчуци – карвинг, та бързаше да покаже жената какво е научила)...Колегите седят, пийват си и опитват радостно всичките вкусотии – така минаха може би 2-3 часа. По едно време единия господин ми казва:
- Честно казано не знаех, че при вас има толкова много вегетарианци!
- ????
- Но пък какви вкусни неща сте приготвили!
- Ама ние не сме вегетарианци – отвръщам аз, при което се сещам и се плясвам по челото, че видиш ли хората може и да са гладни и питам мамчето каква мръвчица има. След няколко минути пред смаяните погледи на господата в центъра на масата тържествено беше поставено хрупкаво печено прасенце, последвано няколко минути по-късно от пълнена пуйка...Погледнах въпросително мамчето, която само доволно заяви, че не била сигурна дали хората ще ядат прасенце, та Мимето (нейна приятелка) направила пуйчето...От съображения за конфиденциалност (-: няма да публикувам снимката с изумените физиономии на колегите, които просто нямаха думи. А това е и реакцията, която мама явно с намигване към мен беше очаквала...Хората бяха във възторг...и естествено възхвалявайки прекрасните умения на нашите жени, съответно преядоха и препиха, а аз обещах да им преведа рецептите...Вечерта беше повече от хубава, т.е. както се казва Ende gut, alles gutили по нашенски „Всичко е добре, когато завършва добре” и хората са доволни, щастливи и ни хвалят какви прекрасни домакини сме...

И сега към неделното пиле върху сол:


Пилето не е с нанесен побой (синкавите петънца под кожата вляво), а с нанесено под кожата масло и парченца левурда (-:

Продукти:
1 пиле (аз лично купувам пилетата на Градус)
1 глава лук
няколко гъби
малко магданоз
няколко листа левурда
½ ч.ч. чаша ориз (или мааааалко повече)
1/3 от пакет морска сол
125 г масло
сол, черен и червен пипер


Сега, пилето може да го направите с или без плънка – става и в двата варианта. Аз лично предпочитам да си поиграя ½ час повече, но да е с плънка. Та за плънката: нарязвам лука и гъбите на ситно – задушавам, след това добавям ориза с 1 ч.ч. вода, нарязания на ситно магданоз, малко сол, черен и червен пипер и 1 с.л. доматено пюре. Всичко това се разбърква от време на време, докато се изпари водата, след което оставям плънката настрана за известно време, докато се охлади. После нарязвам левурдата на ситно и я разбърквам с мекото масло – ако нямате левурда, може да сложите малко къри или пък да си го оставите само с масло. Преди да почна да пълня пилето, прекарвам пръсти под кожата и месото, така че след това да може по-лесно да се сложи масълцето. Слагам малко масълце в коремната кухина, добавям плънката и зашивам (красиво, моля!). Ако остане от плънката я слагам под кожата, заедно с маслото, което се опитвам да разпределя равномерно под цялата пилешка кожа – отпред, при шийката също зашивам, за да не излиза маслото. И това е – изсипвам морската сол в тавата, отгоре нагласям пилето и го покривам с алуминиево фолио, което съм намазала или с малко масло или с олио, защото иначе кожата на пилето ще полепне по него. Загрявам първо фурната на 220 С, а като сложа пилето намалявам температурата на 180 С и пека така за около 1 ½ ч, след това махам фолиото – по желание може да се мазне кожата отгоре с още малко масълце и червен пипер и оставям да се запече, докато кожичката стане хрупкава. Не е сложно и става изключително сочно и вкусно, а и освен това е подходящо за хапване, ако сте повече хора, а ако ви остане пилешко месце, защото плънката от опит свършва първа, може да го използвате за: сандвичи с пилешко (ето тук един вариант), спагети или друга паста със сметаново-гъбен сос и пилешки мръвки или майонезено-картофена салата – пак с мръвчици.


За гарнитура – любимото ни картофено пюре и млечно-чесново сосче

6 коментара:

  1. С удоволствие завършвам днешния блогообход тук и те изчетох както винаги с голям интерес!Взех си отново при теб задължителната приятна доза хумор и усмивка,много яки истории сподели!А порцийката определено плаче за унищожаване на момента.Прегръдка и много релаксиращ уикенд пожелавам!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, Роси! То истории не липсват, само трябва да ми дойде музата и да ги напиша (-: А пиленцето, приготвено по този начин, поне на нас много ни допада!
      И на теб прекрасен уикенд (дано да е слънчев)!

      Изтриване
  2. Ехееееее,смаяли сте всички:)Страхотна публикация! Пиленцето е супер!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти! Така ги смаяхме, че думи не им останаха (-:
      Хубав уикенд!

      Изтриване
  3. Здравей! Имаш номинация от мен за Liebster Blog Award: http://toninagems.blogspot.com/2013/06/tag-liebster-blog-award_26.html#more

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти за номинацията, Тони! Ще се постарая да отговоря в скоро време (-;
      Хубава и усмихната седмица!

      Изтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...