За празниците и последствията от тях и телешки гулаш с фетучини

Миналия път се опитах да се оплача на всеослушание за възникналия лек проблем с килцата...Сега, мога по принцип да се оправдавам както си искам: че например това се е получило така, защото съм лакома и много обичам да си хапвам вкусно, защото по стечение на обстоятелствата между 1-ви и 11-ти януари не само аз имах рожден ден, ами и брат ми и баща ми имаха именни дни и също рожденни дни, т.е. събрали сме се стадо кози и козли и прочие...Обаче не се оплаквам, а само констатирам...То и околните го констатираха – милото рече, че и като малък бюрек пак си ме харесва (-:

И понеже в резултат на тези кулинарни вакханалии се разширих като новострояща се магистрала, е добре де - не като магистрала, ами да речем като нов селски път, с жестоки усилия на волята направих няколко нещастни и мижави опита да я карам на плодове и кисело мляко. Значи положението не е съвсем катастрофално, ама все пак трябва да се спазва някакво благоприличие...Трудно е, мнооого е трудно )-: Особено след 10 ч сутринта, когато засищащия ефект на кафетата и цигарите почне да отслабва и засвири първата цигулка...към 12 ч вече е струнен оркестър...към 15 ч са се включили и всички духови инструменти, припявайки последния джазов хит „Глад мори добитъка” и към 18 ч – кулминацията – бият барабани...звучи Вагнер – всичко се бунтува...Не бойте се деца – след малко ще хрупате ябълки...

Да, ама освен мен никой друг няма амбиции да сваля килограми, нито пък иска поне от солидарност да хапва вкусни плодове...Не и не! Прибирам се, значи – милото и малката си правят пържолки...задушени – на тиган...с картофки около тях...и със зелени чушки, пълнени с гъби – за аромат....и с домашен хляб...А-а-а-а! Браво! Милото: „Пиленце, вземи си хапни, щото имаш леко изнервен вид...Остави ги тия плодчета!”, аз – в началото твърдо и категорично „Не!” Обаче се борих близо половин час, след което пратих всички плодчета някъде и си метнах радостно една пържолка на тигана...Абе, да вървят на майната си тия килограми и гладни стачки...Тук мога да ви препоръчам едно разказче на Съмърсет Моъм – „Трите дебелани от Антиб” – ако не сте го чели, прочетете го – много е готино!

Имаме си нова занимавка с малката – пъзели от поне 1000 парченца – заместват изключително добре психотерапевт и помагат за постигане на почти съвършенно спокойствие

И за да си дойда на думата – край на плодовете – днес спретнах едно телешко гушалче с фетучини и понеже два часа навсякъде се носеше аромат на вкусна мръвка със зеленчуци, реших, че няма да мога да изкарам с някоя хомеопатична доза от манджата и затова си сипах порядъчна порция + чаша червено винце + готина заснежена гледка от прозореца. Кефът цена няма!

Продукти (всичко малко на око):

Около 500 кг телешко месо от бут

3 глави лук

1 - 2 моркова

1 – 2 картофа

1 голяма червена чушка

2 с.л. червен пипер

Малко домати от консерва

Малко доматено пюре

Няколко глътки червено вино

Дафинов лист, сол, пипер

Фетучини

Задушавам ситно нарязания лук, добавям парченцата мръвка и след като се позапържат леко, слагам червения пипер, може и 2-3 с.л. брашно, разбърквам, прибавям доматите от консерва, доматеното пюре, разбърквам и накрая слагам малко червено вино. След това добавям и дафиновия лист, ситно нарязаните морков, чушка и картоф и доливам толкова вода или телешки бульон, колкото да се покрият добре мръвките. Оставям да се свари добре на слаб огън и накрая следва още една операция – изваждам сварените мръвки (ловя ги с решетъчна лъжица), а всичко останало пасирам и подправям на вкус със сол, пипер и понякога с 1-2 ч.л. сладко от червени боровинки. След това връщам мръвките обратно за още няколко минути. Готово!

На нас за гарнитура към гулаша много ни харесват фетучини – количествата са по желание, колкото ви се нрави.