събота, 6 октомври 2012 г.

Крем супа от броколи... и кашкавалени пръчици


Има моменти, дни, седмици, когато се чувствам като вертолетна перка – въртя се ли, въртя на високи обороти, та чак ще литна...И изминалите две седмици бяха точно такива – от тези, дето ама хич, хич не ти е стресово, само дето деня и 48 ч да имаше, пак нямаше да ти стигне. По миналата седмица беше международния панаир в Пловдив, т.е. за мен поне – тежко изпитание за нервната ми система и издръжливост, като някакъв щурав градски сървайвър, а изминалата седмица, за наваксване на пропуснатото от предишната + това, което така или иначе трябва да си се свърше за тази....


Не е лошо по панаирно време – срещи, фирми, клиенти, сновеш като шатъл между летище София да посрещнеш едните и да изпратиш другите, ставаш в 5.00 ч, за да отидеш до офиса, да провериш имейлите, да координираш нещата за деня, да дадеш напътствия и да предотвратиш евентуални катастрофални ситуации, да изпиеш кафето си на куц крак и да се занесеш в луд тръс до хотела (ей, аман от тия задръствания), да си забереш гостите и да почнеш списъка от срещи за деня...Ама що ми трябваше да слагам токчета и без туй само си кривя краката на тях...па и костюм на всичкото отгоре, все едно ще стана по-умна така...Топло, жега, народът се поти, горките ми колеги – те всичките и с вратовръзки на всичкото отгоре, прискрипани милите като кренвиршки...


Обяди, вечери, малки ракийки, чааааакане за напитки, щото заведенията са фраш, шопски и овчарски салатки, шишчета, шпаги и мечове от по метър (за впечатляване и щракане с телефоните от чуждестранното население), пататници и картофи соте, весело качване на килца и игнориране и блокиране на всякакви мисли за излишни килограми...ами, че то не е лошо да има излишък, нали всички иначе мрънкат, че има недостиг....чашка, а-а-а-а – чакай, чакай, я дайте направо бутилка винце, че мозъкът ми май вече реши да си вземе отпуска и почна да дава заето, а пък така по-лесно ще превключвам на българо-немско-английски...Късна разходка по все още пълната, претъпкана главна (тоя народ защо не спи?!), но пък ми трябва малко разсейване и презареждане, полунощ, супер! Имам точно пет часа до следващия ден...И така – приказката продължила цели шест дни по ред...
На седмия принцесата се събудила на село, протегнала се доволна от себе си, взела си един душ, изпила си кафето на спокойствие,  заедно с една-две цигарки и решила, че не й се ядат шашлици и татарски кюфтета, а нещо по-леко и затова решила да си направи крем супа от броколи. 


Продукти:
1-но броколи (не знам как е точното определение за връзката/стрък, абе както го продават в Билата)
1 глава лук
2-3 скилидки чесън
1 картоф
2-3 триъгълничета топено сирене
Малка опаковка течна сметана (200 мл)
1 л зеленчуков бульон или вода
Малко настъргано индийско орехче, сол, черен пипер на вкус

За кашкавалените пръчици:
1-на опаковка прясно бутер тесто
Малко заквасена сметана
Настърган кашкавал
Сол, черен пипер
1 разбито яйце за намазване на пръчиците


Броколито се изчиства, т.е. трябват ни само розичките от него. Нарязвам и задушавам лука и чесъна, добавям бульона или водата и слагам броколито и нарязания картоф да се варят. Слагам и подправките. След това дърпам от котлона и пасирам, слагам и нарязаното топено сиренце и пак пасирам малко. Връщам на котлона и прибавям сметаната. Оставям да кипне веднъж – готово! Аз, лично обичам супата и поръсена с пармезан, който много приятно се разтапя от топлината.

А пръчиците са много лесни и стават така: разделям бутер тестото на две – по дължина. Едната половинка я слагам директно в покрита с хартия за печене тава. Намазвам и двете половинки със заквасената сметана, посолявам и поръсвам с малко черен пипер и настъргания кашкавал. Отгоре покривам с другата половина от тестото, притискам леко краищата и нарязвам на тънки ивици – най-добре става с това търкалце за пица – и леко извивам ивиците, намазвам ги с разбитото яйце и поръсвам с малко червен пипер. Пека ги на 200 С, докато се зачервят. Пасват много гот към супата!

8 коментара:

  1. С голямо удоволствие те чета:) Луда работа е навсякъде:)Много ми допаднаха пръчиците, за супата - хм, няма кой да я яде, затова се черпя оттук направо. Айде, лека и по-малко натоварена седмица:)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, Траяна! Ама супата не е никак лоша...то и при нас в началото някои подопечни бойкотираха всякакви супи, но сега ситуацията се нормализира...И на теб хубав уикенд и лека семдица!

      Изтриване
  2. О, по-умна със сигурност ще изглеждаш в очите на другите, когато си с костюм, поне докато не си отвориш устата ;))) Аз предпочитам да "джарам" с дънки, но вече свикнах и с костюмарските одежди. Малко ми се въртят полите, та непркъсното трябва да ги връщам в изходно положение (цип отзад), ама какво пък - тренировка за ръчичките :)
    Трябва да призная, че никога не съм посещавала Пловдивския панаир, но ако си приготвя тази вкусна супа с броколи, ще се сещам винаги за теб и "тресенията" по панаирно време :)) Пръчичите са доволно привлекателни, сигурна съм, че се връзват идеално към супето, а и са тип "мързеливи", точно като за мен :)))

    Хубава неделя :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ама то и аз иначе си карам с дънки и костюмите ги изкарвам само като трябва да се направя на много важна (-: Виж, поли при мен почти не се срещат - имам си само две зимни и две летни, които са ми от поне 5-6 години...Нови попълнения нямам. То май и с роклите ми е така (-:
      А за панаира - нищо не изпускаш, по-интересни са пролетно-летните изложби, като Винария например или има такива и за цветя и т.н., този есента е само технически - нищо интересно за женската общественост (-:
      А пръчиците са доволно мързеливи откъм приготвяне - понякога слагам и шунка за пълнеж и винаги се изхрупват много бързо!

      Изтриване
  3. Преди няколко ( повече от 10) години се щурах и аз така като луда на един панаир сутрин с влака в 6 натам, после в 18 насам към София. После още два пъти, ама без да се връщам и никак не ми харесваше тази работа с оттеклите крака и безкрайната върволица от народ. Някъде тогава си дадох сметка, че мразя клиентите и искам да си говоря само с един компютър;)Сега съм така и се чувствам добре, още повече, че не ми се налага да ходя с костюм;)))
    Но, супата ( която ми е отколешна любимка) и тези пръчици, които изглеждат безумно вкусни, са част от моето седмично меню със сигурност
    Хубава седмица на теб, принцесо и стой си на село;))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мерси, Мъхче! Мен, ако ме пита човек веднага съм зарязала градския живот и съм се изнесла на село, но ми идва малко в повече пътуването от 50 км в едната посока всеки ден - това го практикувам само лятото, в голямата жега, когато в Пловдив просто не се издържа...Виж, това с клиентите е странна постановка - аз съм си доволна от тях и не бих ги заменила само с машинката, щото ако знаеш какви бисери иначе изпускаш - да умреш от смях...Ама и то в момента вече всичко тече само с имейли, та се налага да се виждаме само веднъж-дваж в годината.
      Усмихната седмица и на теб!

      Изтриване
  4. Много обичам крем супи, до сега не съм опитвала само от броколи, все съм го комбинирала я с картофче, я с морков или карфиол тоз зеленчук. Но така апетитно се е накиприла таз соленка върху купичката супа, че ще отскоча до пазара за броколи. Страхотно е, че има къде да отскачаш през почивните дни след побъркана и луда работна седмица, така човек оценява много повече малките радости на селото и граби лакомо от всичко за новата - чист въздух, ароматите на гората и ливадите, та дори и на припкащите кози и онези страшни рогатки - кравите. Усмивки.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. И аз много ги уважавам тези супички и затова сега като се застуди най-редовно спретвам по някоя...А иначе за селото - на мен най-много ми харесва спокойствието там, иначе козите не припкат толкова идилично, а вървят под строй на паша (-: Усмихната и хубава седмица ти желая!

      Изтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...