Кавър версия на немския кекс „Rusischer Zupfkuchen”

Изгрев на 01.02. – без Фотошоп (-:

На този кекс не му знам точно името – на немски се казва Rusischer Zupfkuchen, на руски му викат немски кекс, а аз му казвам кекс на точки (или в случая с елхички и точки). Иди, че разбери....обаче, всъщност името може да ни е все тая, защото кексчето е просто много вкусно и адски калорично. И независимо по какъв повод съм го правила, винаги е обирал точките (откакто му хванах цаката), което е добре, защото аз не правя много много кексове...и не обичам много сладко...и когато творя нещо, то е по-скоро за малката и милото, отколкото за моя милост – абе с една дума не съм кой знае какъв сладкар. За разлика от мен, милото прави мноооого вкусни кексове и домашни хлябове и както е типично за лъвската му зодия, не пропуска да се изяви, да бъде център на внимание и да обере точките – нас дивите кози кой ни брои в калабалъка...То и без туй независимо какво съм сготвила – дали бьоф строганов или шатобриан за двама (или повече) или печено прасе, достатъчно е милото да е сготвил или да е направил някой умопомрачителен кекс или хляб и айдеее – дърпа напред и обира овациите особено сред женското население – видиш ли мъж, пък как хубаво готви, следва размяна на рецепти, горди погледи и обилна доза самодоволство. Та рекох си, че е крайно време да се вредя и аз в челните редици (-:

А иначе с този кекс ни свързва дългогодишно приятелство...Първият път, когато се опитах да го направя, беше още през студентските години и беше един от началните ми опити да се опитам да сготвя нещо сама – неуспешно...Защото кой да ти каже, че фурната не се отваря, докато кексът се пече или поне не се отваря в началото. Кексчето ми беше бухнало, едно такова хубавко, аз се радвам и отварям вратата на фурната през две минути – резултат: кексчето ми се спъхна като спукана гумена топка, а аз с физиономия като от анимационно филмче, може би „Тримата глупаци” пасва добре, седя и гледам нещастно-невярващо. От вторият път и оттам нататък се получаваше, до момента, в който реших да го направя тук в БГ и не знаех с какво да заменя немската извара кварк....и явно трябваше да импровизирам....и нищо не стана...Е, не че беше съвсем нищо – получи се някакъв полутечен кексо-пудинг... и не че не беше вкусно – пак се изяде, ама къде с лъжичка, къде с ръчичка. Та, разбираме се с тоя кекс...После един път не си прецених тавичката и той като бухна – няма спиране – пак отваряй, затваряй фурната – резултат: кекс с много странна форма – с високи загорели ръбчета, а по средата спъхнат като и аз не знам какво....

Аз обаче не се отказвам – той-упорит, аз дваж повече...Та, за опита от тази седмица – просто трябваше да се получи, защото милото имаше много работа и нямаше как да се изяви, а ми трябваше кекс за едно гости...Милото вика „Абе, недей да рискуваш! Купи нещо или пусни някакъв кекс по бързата процедура в машината за хляба и го поръси с пудра захар!, „Е-е-е, аз няма да рискувам! Не мое тъй – този път ще стане!”...ама не само трябваше да стане, а и да има приличен вкус и визия – няма да се излагаме, я! И даже рискувах директно с двойна доза, защото беше за повечко хора...И стана...вкусно, вкусничко (-:

Не се шашкайте от количеството масло – дозата е двойна и кекса го направих директно в голямата тава на фурната. Така, че ако искате да пробвате нормалния вариант – просто разделете дадените количества на две (-:

Първо пускам фурната на 165 С да се затопли и слагам 375 г масло (за пълнежа) в една тенджерка да се разтопи на слаб огън, след което я оставям да се охлади.

За тестото смесвам брашното с бакпулвера, какаото и ваниловата захар. В отделна купа разбивам с миксера 2-те яйца и захарта, след което добавям брашното. Накрая добавям и нарязаното на парченца 200 г масло и размесвам/намачквам с ръка. Застилам тавата с хартия за печенее и разточвам 2/3 от тестото върху набрашнена поврхност, така че да се покрие дъното на тавата и да се оформи малко ръбче по стените.

За пълнежа: Разбивам 4-те яйца с 200 г захар, добавям и останалите съставки и вече охладеното разстопено масло. Тази смес се изсипва в тавата и се заглажда с шпатулка или нож. От останалата 1/3 от тестото се изрязват фигурки и се подреждат върху пълнежа или просто го накъсайте на парченца и разпръснете отгоре.

Кексът се пече за около 45 минути на средната шина, но трябва да се наблюдава, за да не прегори отгоре. Когато е готов се оставя във фурната, докато изстине напълно – така се и стяга още малко. Всъщност най-добре е да го приготвите на единия ден и чак на следващия да го разрежете – така се получава най-добре.

Хапки с черна леща

Само да ви покажа преди да почна да философствам как ми изглежда от вчера лятното кътче в зимен вариант

Та така...За мен от леща се прави хубава супа – леща с наденички, с картофи, с бекон и прочие....но за салата или пък за сандвичи...хм, не знам...Тъй като обаче по принцип притежавам творчески и експериментален дух ми харесва да опитвам нови неща и когато ми дойде музата се развихрям и аз, като в някои редки случаи сътворявам разни чудесийки с чужди и екзотични или трудни за произнасяне имена, въпреки че не съм привърженичка на готвенето от сорта на: да вариш, задушаваш, фламбираш, обезкостяваш, пошираш, бланшираш, печеш  часове наред и накрая да получиш в чиния 50 х 50 см миниатюрно парченце месце върху две зелени листа, на което да се възхищаваш и да го опитваш с благоговение....

Не че не обичам или не ми харесват ястия тип – „Haute cuisine”....Напротив - обичам да гледам предавания и репортажи за ресторанти и готвачи със звезди на Мишелин и какво точно готвят, какви съставки използват, как подреждат и украсяват ястията и прочие...но по-скоро от чисто любопитство, не че и аз ще го направя (а и да искам, най-вероятно няма да успея)...За това в крайна сметка са си и тези гурме ресторанти – да отидеш, да хапнеш, да пийнеш, да те обгрижват, да се изръсиш солено и да си прекараш готино...Преди известно време на два пъти имах възможност да хапвам в такъв ресторант -  при Manfred Schwarz - готвач от най-висока класа с една звезда Мишелин, чийто страхотен ресторант се намира в Хайделберг, на върха на „Print Media Academy“, с невероятен изглед към града....И едно от ястията всъщност беше нещо със сьомга и салата от черна леща...Тогава и за първи път опитах ядливи теменужки...Абе, тогава повечето неща, които опитах ми бяха за първи път - беше си много хубаво преживяване...Та, по повод лещата – реших, че ще си надскоча предрасъдъците относно салатите и разните му там производни с леща, кускус, киноа и сие и ще се пробвам и аз да направя нещо малко по-така, като новото творение хем трябваше да се получи вкусно, хем да бъде одобрено и от народонаселението, за чието изхранване съм отговорна основно събота и неделя (хората имат очаквания – не мога да ги разочаровам). Рисково начинание, а аз за да си усложня задачата, реших, че ще правя експеримента като ни дойдат гости, което при нас си се случва почти ежеседмично...Така де, ако ще се излагаме поне да е с гръм и трясък и по-така зрелищно...Да, ама аз не обичам да се излагам – имам си някакви житейски амбиции...и преди да реша какво точно ще правя, бая се ровичках из готварските книжки, нета и форумите, за да избера нещо, което хем да има засукан вид и да звучи по тежкарски, хем да не ме зароби в кухнята (щото народа няма да яде само хапки с леща, я!), пък и хем да заплени вкусовите рецептори на подопечните, така че докато аз си пия аперитива, облегнала се на люлеещия стол, с хаванска пура в ръка (майтап!), да мога да се наслаждавам на комлиментите и поредните хвалебствия за готварското ми изкуство. М-да...суета, о суета!

Та така....ето я рецептата за творението, което отговаря на всички критерии избягващи ситуации от сорта „Как да го обясня на децата?”, т.е. на големите, че вместо нормалната шопска или млечна салата, днес ще ядат хапки с леща. Получиха се много, много вкусни хапки – единствения недостатък беше, че бях предвидила за 4 човека по 5-6 хапки, а те не стигнаха и понеже имах още плънка, т.е. леща, направо дадох тигана и хляба на отбора, та да им е по-лесно и да си обират със залчета. А ако се чудите какъв вкус има черната леща – ами горе-долу е като всяка друга – всъщност има, ако мога така да кажа, малко по-фин вкус с лека нотка на ядки (-: А и цветът на лещата малко се губи, след като се свари...

Продукти:

около 100 г леща

1 морков

2-3 стръка праз

1 зелена чушка

2-3 скилидки чесън

малко магданоз

соев сос

сол, черен пипер

и по желание настърган пармезан

Лещата се сварява до готовност и се отцежда. През това време задуших нарязания на ситно праз, морков, чушка и чесън. Добавих магданоза и малко соев сос и подправих със сол и черен пипер на вкус. Когато всичко е готово се прибавя и лещата към сместа, разбъркваме – готово.

И за да е по-интересна цялата работа изрязах с формичките за сладки хапки от бял хляб, които запържих в малко масло. Сложих на всяка отгоре малко от лещата и по 2-3 стърготини пармезан.

Мама не ще да готви... или как преоткрих орзото

Мама не ще да готви...Дежурните й реплики в последните години са  „Оправяйте се, не сте малки!” или „Е-е-е, не ми се занимава вече, аз обичам такива рецепти като за мен – хора на възраст!”, дуплика от моя страна „Е, какво общо има възрастта с готвенето?!” – „Еми това...Не ми се занимава! Мотаеш се сумати време и накрая сядаш и го изяждаш за нула време...Айде няма нужда...”. За сметка на това, обаче майчето има невероятна кулинарна библиотека и всъщност много добре знае кое как се прави, така че ако не знам нещо винаги мога да се направя справка в справочника „Кулинарните познания на мама”,  но с годините, както казах все повече предпочита да се скатава. За съжаление...

И пак - за уточнение – майчето готви стра-о-тно, но най-вероятно заради дългите години готвене на манджи и изхранване на две злояди деца (едното в лицето на моя милост), посрещане и изпращане на тълпи гости на вилата, вкъщи и прочие вече не й се занимава толкова много. Или по друг начин казано тя има готварски и неготварски периоди, като графиката на конюктурното развитие от последните кризисни години бледнее пред кривите на нейното кулинарно настроение (ама как го казах само, а?). Та подобни неготварски фази обикновено са съпътствани от отчаян зов за помощ от страна на татенцето, че видиш ли благоверната му половинка е бойкотирала тенджерите и тиганите, кухнята е територия с ембарго и той от няколко дни я кара на сандвичи и ли си пече кюфтета на грилчето.

Иначе и тя като повечето от нас (предполагам) обича да гледа кулинарни предавания (в последно време повече с образователна, отколкото с практична цел), но от време на време й идва музата и тогава като се развихриии, лелеее... – става клонинг на Жак Пепен в женски вариант....То не са манджи, сосове, кексове и т.н. И всички, обикновено чакаме с огромно нетърпение следващото поред кулинарно превъплъщение и за да я мотивираме да не спира, както е набрала скорост усилено цъкаме с език, поощряваме я и й се възхищаваме. Мамето обаче не се поддава на такива евтини номера и обикновено коментарът й е: „Е, това беше – догодина пак!”. Та тази седмица разбрах от татенцето, че мама се е разготвила – невероятно, но факт...и понеже ме глождеше леко любопитство реших да намина и да видя каква е хавата. Мамито беше направила орзо (арпа фиде) със свински мръвчици или както гърците му казват критараки. Това е паста, която по външен вид прилича на ориз, и която аз честно казано не бях приготвяла от доста време – просто съм я „забравила” (-: А едно време си спомням, че баба ми много често правеше орзо – и с телешко, и със свинко, абе с всякакви мръвки, със зеленчуци, даже и стафиди добавяше – всичко на фурна и беше много вкусно. 

Та по този повод и понеже имах малко останало недоядено печено пиле, реших вчера да направя орзо с пилешко:

Продукти (за около 4 порции):

250 г орзо

Около 100 г бекон или панчета

Около 200 г сварено или печено пилешко месо

Малко сушении манатарки

250-300 г печурки

1 глава лук

2-3 скилидки чесън

Около 150-200 мл течна сметана

Пармезан

Сол, черен пипер, малко мащерка, нарязан магданоз

По принцип орзото може да го приготвите и в тигана, като добавяте постепенно бульон или вода, но аз предпочетох да го сваря предварително, както си варя всяка друга паста. И докато се вари, в един по-голям тиган задуших лука и чесъна, след което добавих нарязания на ситно бекон – да се позапържи малко и накрая изсипах и нарязаните на филийки печурки и манатарки. Сложих и мащерката и магданоза, захлупих тигана с капак и го оставих да се задуши добре. Накрая прибавих и нарязаното на парченца пилешко, изсипах отцеденото орзо и почнах да добавям течната сметана – може да сложите повече или по-малко – както ви харесва...Вкусно е и топло – с обилно настърган пармезан и студено, както установиха някои прегладнели посред нощ...

За празниците и последствията от тях и телешки гулаш с фетучини

Миналия път се опитах да се оплача на всеослушание за възникналия лек проблем с килцата...Сега, мога по принцип да се оправдавам както си искам: че например това се е получило така, защото съм лакома и много обичам да си хапвам вкусно, защото по стечение на обстоятелствата между 1-ви и 11-ти януари не само аз имах рожден ден, ами и брат ми и баща ми имаха именни дни и също рожденни дни, т.е. събрали сме се стадо кози и козли и прочие...Обаче не се оплаквам, а само констатирам...То и околните го констатираха – милото рече, че и като малък бюрек пак си ме харесва (-:

И понеже в резултат на тези кулинарни вакханалии се разширих като новострояща се магистрала, е добре де - не като магистрала, ами да речем като нов селски път, с жестоки усилия на волята направих няколко нещастни и мижави опита да я карам на плодове и кисело мляко. Значи положението не е съвсем катастрофално, ама все пак трябва да се спазва някакво благоприличие...Трудно е, мнооого е трудно )-: Особено след 10 ч сутринта, когато засищащия ефект на кафетата и цигарите почне да отслабва и засвири първата цигулка...към 12 ч вече е струнен оркестър...към 15 ч са се включили и всички духови инструменти, припявайки последния джазов хит „Глад мори добитъка” и към 18 ч – кулминацията – бият барабани...звучи Вагнер – всичко се бунтува...Не бойте се деца – след малко ще хрупате ябълки...

Да, ама освен мен никой друг няма амбиции да сваля килограми, нито пък иска поне от солидарност да хапва вкусни плодове...Не и не! Прибирам се, значи – милото и малката си правят пържолки...задушени – на тиган...с картофки около тях...и със зелени чушки, пълнени с гъби – за аромат....и с домашен хляб...А-а-а-а! Браво! Милото: „Пиленце, вземи си хапни, щото имаш леко изнервен вид...Остави ги тия плодчета!”, аз – в началото твърдо и категорично „Не!” Обаче се борих близо половин час, след което пратих всички плодчета някъде и си метнах радостно една пържолка на тигана...Абе, да вървят на майната си тия килограми и гладни стачки...Тук мога да ви препоръчам едно разказче на Съмърсет Моъм – „Трите дебелани от Антиб” – ако не сте го чели, прочетете го – много е готино!

Имаме си нова занимавка с малката – пъзели от поне 1000 парченца – заместват изключително добре психотерапевт и помагат за постигане на почти съвършенно спокойствие

И за да си дойда на думата – край на плодовете – днес спретнах едно телешко гушалче с фетучини и понеже два часа навсякъде се носеше аромат на вкусна мръвка със зеленчуци, реших, че няма да мога да изкарам с някоя хомеопатична доза от манджата и затова си сипах порядъчна порция + чаша червено винце + готина заснежена гледка от прозореца. Кефът цена няма!

Продукти (всичко малко на око):

Около 500 кг телешко месо от бут

3 глави лук

1 - 2 моркова

1 – 2 картофа

1 голяма червена чушка

2 с.л. червен пипер

Малко домати от консерва

Малко доматено пюре

Няколко глътки червено вино

Дафинов лист, сол, пипер

Фетучини

Задушавам ситно нарязания лук, добавям парченцата мръвка и след като се позапържат леко, слагам червения пипер, може и 2-3 с.л. брашно, разбърквам, прибавям доматите от консерва, доматеното пюре, разбърквам и накрая слагам малко червено вино. След това добавям и дафиновия лист, ситно нарязаните морков, чушка и картоф и доливам толкова вода или телешки бульон, колкото да се покрият добре мръвките. Оставям да се свари добре на слаб огън и накрая следва още една операция – изваждам сварените мръвки (ловя ги с решетъчна лъжица), а всичко останало пасирам и подправям на вкус със сол, пипер и понякога с 1-2 ч.л. сладко от червени боровинки. След това връщам мръвките обратно за още няколко минути. Готово!

На нас за гарнитура към гулаша много ни харесват фетучини – количествата са по желание, колкото ви се нрави.