Гулаш от еленско с хлебни кнедли или Hirschgulasch mit Serviettenknödeln

Понеже началото на тази рубрика беше повече от скромно – само едни  картофки, но пък повечето неща от немската кухня пасват на по-студенко време, е то при тях си е и по-студено...та ей сега вече дойде моментът да запретна ръкави и да покажа нещо по-сериозно като например типичния за сезона гулаш от еленско месо. Участват още: запържени в масълце хлебни кнедли, домашно приготвено картофено пюре, червено вино (без данни за точно изпитото количество, но всеки да си прави изводите при наличието на стабилен отбор от 6 човека) и моя милост зад кадър в ролята на сценарист, режисьор и изпълнител за днешното представление.

И не, тази публикация няма да кипи от мъдрите ми остроумия, защото ми се изписа писането, докато обясня всичко...

Не знам дали си спомняте, но до преди няколко години имаше много рецепти за това какво може да приготвите със стар хляб...даже и книжки имаше. Е, тази рецепта тук не е много по-различна, с тази разлика, може би, че поне при нас хляб не се задържа, освен в случаите, когато сме се събрали повече народ на вилата и всеки е донесъл по един-два хляба. И ако не го префасонирам на промишлено количество пържени филийки и пасва към менюто, то тогава правя точно такива хлебни кнедли. Не са трудни, не изискват много време и си ходят отлично към всякакви сосчета и месца, особено към телешко или дивеч.

За около 4-6 порции (но за гарнитура към нещо по-мащабно) ви трябват:

Нарязвам в купа хлебчетата на малки залчета. Задушавам в малко масло и олио ситно нарязания лук и чесън, добавям и магданоза и накрая прибавям и млякото – оставям леко да кипне за около 2 минути, като от време на време разбърквам. Изсипвам сместа върху залчетата и след като изстине леко, чуквам яйцата, добавям подправките и размачквам с ръка. Оставям сместа да престои около 20 мин. Сега, специално за кнедлите съм си отделила 2-3 кухненски кърпи, които ги ползвам само за тях – не ви трябват много големи парчета. Намокрям и изстисквам добре кърпите и във всяка  – аз използвах две, разпределям сместа по равно и я разстилам като рулце – по дължина. След това го увивам в кърпата, като бонбон и завързвам двата края с конец. В голяма тенджера кипвам вода и пускам увитите кнедли вътре, като водата не трябва да ври, намалям на едно и ги оставям да плуват във водата за около 30-35 мин. Изваждам ги и като поизстинат леко ги отвивам – може или веднага да си ги хапнете или, както предпочитам аз, да ги завиете в алуминиево фолио, да ги оставите за една нощ в хладилника и да си ги приготвите на следващия ден така: нарязвам ги на тънки кръгчета, запичам ги леко в масло, за да придобият една такава супер вкусна хрупкавост и чак тогава си ги хапвате. Звучи по-трудно и досадно за приготвяне, отколкото е (-:

Не са прегорели, а имат и черно хлебче вътре (-:

Виж, с дивеча процедурата е малко по-дълга, но не е сложна. Аз не съм спец по приготвянето му и когато трябва да спретна нещо или се ровичкам из нета или се обаждам на майчето – тя винаги знае кое как да се направи или ако имам повече време и мога да прежаля няколко часа, искам съвет от местните авджии, които надълго и нашироко да ми обяснят тънкостите в приготвянето на дивеч (ей, а пък не можели да готвят мъжете - само им дайте поле за изява!) 

Продукти:

Около 800 г еленско месо

5 глави лук

4-5 моркова

2 с. л. доматено пюре

Малко олио и масло за запържване

2-3 с.л. брашно

2 ч.ч. хубаво червено вино

Сол, червен пипер

Няколко плодчета от хвойна (одрах си ръцете докато ги събера)

1 дафинов лист

2 зрънца бахар

1-2 с.л. сладко от червени боровинки

1,5 л вода

За маринатата:

около 1 л вода

5-6 с.л. оцет (аз използвам ябълков)

1 глава лук

1 морков

Дръжки от магданоз

1 дафинов лист

1 зрънце бахар

Няколко зърна черен пипер

Марината се кипва, оставя се да поври няколко минути и след като се дръпне от котлона се оставя да изстине напълно. След това слагаме месцето да се кисне така за поне 12 часа, за по-сигурно може и цяло денонощие. Преди да сложите обаче месото в маринатата го изчистете добре от ципите.

На следващия ден цялата история продължава така: ставате, изпивате си кафето на спокойствие, правите закуска за целия отбор и отново се заемате с еленското, като оставяте останалите да се щуросват кой както намери за добре или ангажирате женската половина от населението в белене и рязане на моркови и лук, придружено с важен обмен на информация за събитията от изминалата седмица, леки сплетни, клюки и планове за следващата седмица.

По-нататък: задушавам добре лука, след което прибавям доматеното пюре, разбърквам, слагам червения пипер, разбърквам, добавям и брашното – пак разбърквам и слагам двете чаши червено вино. Оставям алкохола от виното да се изпари, т.е. трябва да си ври леко поне десетина минути, след което досипвам водата, слагам морковите, мръвките (нарязани на парченца) и подправките. Нека да си къкри тихо, мирно и кротко за следващите 2-3 часа, само го разбърквам от време на време. Накрая, малко преди да е готово, добавям и сладкото от червени боровинки.

И накрая в завършен вид с кнедлите и пюрето – аз си слагам и допълнително сладко. Това е!

Крем супа от броколи... и кашкавалени пръчици

Има моменти, дни, седмици, когато се чувствам като вертолетна перка – въртя се ли, въртя на високи обороти, та чак ще литна...И изминалите две седмици бяха точно такива – от тези, дето ама хич, хич не ти е стресово, само дето деня и 48 ч да имаше, пак нямаше да ти стигне. По миналата седмица беше международния панаир в Пловдив, т.е. за мен поне – тежко изпитание за нервната ми система и издръжливост, като някакъв щурав градски сървайвър, а изминалата седмица, за наваксване на пропуснатото от предишната + това, което така или иначе трябва да си се свърше за тази....

Не е лошо по панаирно време – срещи, фирми, клиенти, сновеш като шатъл между летище София да посрещнеш едните и да изпратиш другите, ставаш в 5.00 ч, за да отидеш до офиса, да провериш имейлите, да координираш нещата за деня, да дадеш напътствия и да предотвратиш евентуални катастрофални ситуации, да изпиеш кафето си на куц крак и да се занесеш в луд тръс до хотела (ей, аман от тия задръствания), да си забереш гостите и да почнеш списъка от срещи за деня...Ама що ми трябваше да слагам токчета и без туй само си кривя краката на тях...па и костюм на всичкото отгоре, все едно ще стана по-умна така...Топло, жега, народът се поти, горките ми колеги – те всичките и с вратовръзки на всичкото отгоре, прискрипани милите като кренвиршки...

Обяди, вечери, малки ракийки, чааааакане за напитки, щото заведенията са фраш, шопски и овчарски салатки, шишчета, шпаги и мечове от по метър (за впечатляване и щракане с телефоните от чуждестранното население), пататници и картофи соте, весело качване на килца и игнориране и блокиране на всякакви мисли за излишни килограми...ами, че то не е лошо да има излишък, нали всички иначе мрънкат, че има недостиг....чашка, а-а-а-а – чакай, чакай, я дайте направо бутилка винце, че мозъкът ми май вече реши да си вземе отпуска и почна да дава заето, а пък така по-лесно ще превключвам на българо-немско-английски...Късна разходка по все още пълната, претъпкана главна (тоя народ защо не спи?!), но пък ми трябва малко разсейване и презареждане, полунощ, супер! Имам точно пет часа до следващия ден...И така – приказката продължила цели шест дни по ред...

На седмия принцесата се събудила на село, протегнала се доволна от себе си, взела си един душ, изпила си кафето на спокойствие,  заедно с една-две цигарки и решила, че не й се ядат шашлици и татарски кюфтета, а нещо по-леко и затова решила да си направи крем супа от броколи. 

Продукти:

1-но броколи (не знам как е точното определение за връзката/стрък, абе както го продават в Билата)

1 глава лук

2-3 скилидки чесън

1 картоф

2-3 триъгълничета топено сирене

Малка опаковка течна сметана (200 мл)

1 л зеленчуков бульон или вода

Малко настъргано индийско орехче, сол, черен пипер на вкус

За кашкавалените пръчици:

1-на опаковка прясно бутер тесто

Малко заквасена сметана

Настърган кашкавал

Сол, черен пипер

1 разбито яйце за намазване на пръчиците

Броколито се изчиства, т.е. трябват ни само розичките от него. Нарязвам и задушавам лука и чесъна, добавям бульона или водата и слагам броколито и нарязания картоф да се варят. Слагам и подправките. След това дърпам от котлона и пасирам, слагам и нарязаното топено сиренце и пак пасирам малко. Връщам на котлона и прибавям сметаната. Оставям да кипне веднъж – готово! Аз, лично обичам супата и поръсена с пармезан, който много приятно се разтапя от топлината.

А пръчиците са много лесни и стават така: разделям бутер тестото на две – по дължина. Едната половинка я слагам директно в покрита с хартия за печене тава. Намазвам и двете половинки със заквасената сметана, посолявам и поръсвам с малко черен пипер и настъргания кашкавал. Отгоре покривам с другата половина от тестото, притискам леко краищата и нарязвам на тънки ивици – най-добре става с това търкалце за пица – и леко извивам ивиците, намазвам ги с разбитото яйце и поръсвам с малко червен пипер. Пека ги на 200 С, докато се зачервят. Пасват много гот към супата!

Гривна от кожени връвчици

Да, още е моя блог, обаче реших, че е крайно време освен кулинарните ми опити най-накрая да пусна и първия пост за новата рубрика – „Направи си сам”, където ще показвам от време на време какво си майсторя, когато ми се намери малко повече свободно време.

И нали е рубрика за труд и творчество – ей така решавам проблема със слънцето, което ми свети в екрана, като искам да си гледам филмче на открито – изрязвам долната част

на един кашон и го слагам като шапка на монитора (-:

Иначе си мисля, че най-много постове ще има за дрънкулките, които си майсторя, защото имам природата и душата на сврака – колкото по-лъскавко, толкова по-добре...С годините съм си събрала всъщност завидна колекция от всякакви гривнички, герданчета, пръстени и обечки....а-а-а-а, някой да не си помисли, че са от злато или други подобни ценни метали – не, аз обичам шаренкото с висулки (-:

И не, това не е снимка от някой магазин за мъниста, това са си моите кутии (всъщност са за пирони), в които си държа натуриите. Добре, че нямаме дрес код на работата, е, аз се опитвам и да не прекалявам с украсата и да не ходя като амазонски папагал по разните му там срещи, но не мога и изцяло да изневеря на природата си и затова си ходя като семпла коледна елха. Най-весело е като трябва да летя нанякъде и дойде време да мина през онези пискащи устройства...то тогава пада едно сваляне на пръстени, обички, шноли и фибки, та чак и чокото ми проверяват, защото колкото пъти мина през контрола, толкова пъти писка...та ако има и някой колега с мен, обикновено им действам на нервната система.

Ей така изглежда гривничката като краен резултат.

А иначе ви трябват три кожени връвчици, закопчалки, халкички за свързване на отделните елементи, клещи и мъниста, каквито имате. Относно разходите – ами не съм изчислила точно, но така като гледам мисля, че ми излезе крупната сума от 2.50 лв, е естествено без мойта часова ставка (-: Това са само разходите за материали...

Краищата на 3-те кожени лентички се заклещват в закопчалката и след това ги сплетох, както се прави обикновена плитка, като след няколко сплитания вплетох във всяка лентичка и кръгли златисти мъниста. 

Освен това докато сплитате, някъде по средата на гривничката, трябва да захваните с клещи халкичките, на които сте прикрепили висулките – пълна свобода на въображението, слагайте, каквото ви харесва.

Ами в общи линии това беше! Пробвайте, не е трудно и е голяма занимавка...

А иначе всички тези дрънкулки може да си ги купите от всеки един магазин, продаващ мъниста, само внимавайте – по някое време става направо мания (-:

Супа от тиква

Понеже явно тази година повече няма да има гъбен сезон – жегата умори всичко и сега няма и кьорава гъба )-: сега си имаме тиквен сезон – във всякакви варианти – на супа, тиквеник, пюре, печена, варена и т.н. И въпреки, че из форумите вече има достатъчно рецепти за тиквена супа, явно доста хора още не са опитвали такава супичка. Днешната супа си дойде някак от само себе си...

Малката отиде до магазина да си купе нещо сладичко и след известно време се върна гордо понесла огромна тиква цигулка, която една баба й дала по пътя. Тук трябва да уточня, че малката е дежурния снабдител, когато нещо не достига и тя се пазари и доставя яйца, домати, лук, магданоз, картофи и прочие...и се пази бабите да не й дърпат бузите като ластик ... Абе, гладни няма да умрем...Малката кръжи из селото – види я някоя баба – айдеее торба с домати или нещо друго...Съответно понеже никой не й иска пари, ние правим промишлени количества мъфини, кексчета и други подобни и тя ги разнася из селото. В отговор, понеже то не може така, се връща с купа ягоди, грозде или някоя друга катма. И така до безкрайност...А, освен това в допълнение милото се грижи за това бабите да гледат телевизия, т.е. намества от време на време антените, когато пущините се разместят, оправя я печка, я котлон, караме им се да не хвърлят боклуци в дерето и да не викат от 6.00 ч сутринта и им пазаруваме от време на време от града. С една дума – живеем в една относително добра симбиоза.

И така – обратно към супата...Най-досадното при тиквената супа е изчегъртването и беленето на самата тиква, но като се преодолее това препятствие останалото е фасулска работа (-:

Продукти:

1 тиква цигулка или хокайдо (цигулката май е по-сладка), но и с двете става вкусно

2 глави лук

1-2 скилидки чесън

4 с.л. масло

1 с.л. къри на прах

70-80 мл сухо бяло вино

Ок. 600 мл зеленчуков или пилешки бульон или ако нямате – вода

200 мл течна сметана или заквасена

Сол, пипер, малко настъргано мускатово орехче

За запържените зеленчукови лентички:

1-2 моркова или колкото искате

По-големички листа от магданоз

Тиквата се обелва и нарязва на кубчета. В маслото и малко олио задушавам нарязаният на ситно лук и чесън. След това добавям тиквата и поръсвам с кърито. Добавям виното, разбърквам и оставям малко да се поизпари. Прибавям бульона, солта, пипера и мускатовото орехче и оставям да се вари на слаб огън за около половин час. След това пасирам и добавям сметаната, разбърквам, оставям да кипне още веднъж – готово!

Нарязвам моркова на тънки ивички, може и с белачката за зеленчуци, които запържвам във фритюрника – става за секунди. След това слагам и няколко по-големи листа магданоз – пак запържвам и това е за украса на супата. Не е необходимо да купувате сурови тиквени семки, да ги запичате и прочие...Купете си тиквени хлебчета, вземете от тях няколко семчици и разхубавете с тях супето. Става много ефектно (-:

И между другото супата е вкусна и студена....