Супа от тиква

Понеже явно тази година повече няма да има гъбен сезон – жегата умори всичко и сега няма и кьорава гъба )-: сега си имаме тиквен сезон – във всякакви варианти – на супа, тиквеник, пюре, печена, варена и т.н. И въпреки, че из форумите вече има достатъчно рецепти за тиквена супа, явно доста хора още не са опитвали такава супичка. Днешната супа си дойде някак от само себе си...

Малката отиде до магазина да си купе нещо сладичко и след известно време се върна гордо понесла огромна тиква цигулка, която една баба й дала по пътя. Тук трябва да уточня, че малката е дежурния снабдител, когато нещо не достига и тя се пазари и доставя яйца, домати, лук, магданоз, картофи и прочие...и се пази бабите да не й дърпат бузите като ластик ... Абе, гладни няма да умрем...Малката кръжи из селото – види я някоя баба – айдеее торба с домати или нещо друго...Съответно понеже никой не й иска пари, ние правим промишлени количества мъфини, кексчета и други подобни и тя ги разнася из селото. В отговор, понеже то не може така, се връща с купа ягоди, грозде или някоя друга катма. И така до безкрайност...А, освен това в допълнение милото се грижи за това бабите да гледат телевизия, т.е. намества от време на време антените, когато пущините се разместят, оправя я печка, я котлон, караме им се да не хвърлят боклуци в дерето и да не викат от 6.00 ч сутринта и им пазаруваме от време на време от града. С една дума – живеем в една относително добра симбиоза.

И така – обратно към супата...Най-досадното при тиквената супа е изчегъртването и беленето на самата тиква, но като се преодолее това препятствие останалото е фасулска работа (-:

Продукти:

1 тиква цигулка или хокайдо (цигулката май е по-сладка), но и с двете става вкусно

2 глави лук

1-2 скилидки чесън

4 с.л. масло

1 с.л. къри на прах

70-80 мл сухо бяло вино

Ок. 600 мл зеленчуков или пилешки бульон или ако нямате – вода

200 мл течна сметана или заквасена

Сол, пипер, малко настъргано мускатово орехче

За запържените зеленчукови лентички:

1-2 моркова или колкото искате

По-големички листа от магданоз

Тиквата се обелва и нарязва на кубчета. В маслото и малко олио задушавам нарязаният на ситно лук и чесън. След това добавям тиквата и поръсвам с кърито. Добавям виното, разбърквам и оставям малко да се поизпари. Прибавям бульона, солта, пипера и мускатовото орехче и оставям да се вари на слаб огън за около половин час. След това пасирам и добавям сметаната, разбърквам, оставям да кипне още веднъж – готово!

Нарязвам моркова на тънки ивички, може и с белачката за зеленчуци, които запържвам във фритюрника – става за секунди. След това слагам и няколко по-големи листа магданоз – пак запържвам и това е за украса на супата. Не е необходимо да купувате сурови тиквени семки, да ги запичате и прочие...Купете си тиквени хлебчета, вземете от тях няколко семчици и разхубавете с тях супето. Става много ефектно (-:

И между другото супата е вкусна и студена....

Шоколадов мус (Mousse au Chocolat)

Традиционно този мус се приготвя от висококачествен горчив шоколад, т.е. със съдържание на какао от мин. 70%, яйца, захар и сметана или масло. Който го влече алкохола в десертите, като мен, може да добави и малко коняк, ром или портокалов ликьор...за по-съвестните в безалкохолната версия може да сложите изстудено шварц кафе или еспресо. 

А защо е мус, а не пудинг? Ами защото е едно такова по-въздушно и лекичко туй кремче, не е така плътно като пудинга и отвътре прилича на аеро шоколад – на дупчици е (-:

И така към рецептата...Става бързо и лесно  – недостатък – цапат се поне 4 купи и купички...Ама, нейсе – нали е вкусно и шоколадово...

Продукти за 7 купички ( + още малко, което изядох и обрах с пръсти, докато бърках, ама не се сдържах ):

200 г шоколад с мин. 70% съдържание на какао

5 яйца

150 г захар

125 мл сметана

½ ромова есенция (по желание)

Щипка сол

Високото съдържание на какао е важно за вкуса на муса след това и за тази въздушност, като пяна, която се получава. Ако използвате млечен шоколад, може да се наложи и да добавите желатин. Но...пробвайте с горчив шоколад. Между другото това, че шоколадът е горчив не означава, че и муса е такъв. Напротив – даже си е доста сладък.

Днес, по случайност вместо пет яйца използвах четири, защото докато се мотаех и вихрих из кухнята, едното яйце се пльосна на пода, а друго нямах и двете кокошки вече се бяха отчели с по едно...е, милото предложи да ги стисна за шията и че може и по още едно да снесат, ама нали съм добричка, викам си айде няма да ги тормозя...А, и още веднъж забелязах ползата от това да си имаш куче вкъщи – дойде и омете за нула време яйцето – като прахосмукачка Рейнбоу или мини Стийм моп – действа безотказно.

Та, значи първо натрошаваме шоколада, след което го разтопяваме на водна баня. В отделна купа разделяме жълтъците от белтъците, като разбиваме белтъците, заедно с щипка сол, на сняг. Постепенно прибавяме 100-те г захар, като продължаваме да бъркаме. В отделен съд разбиваме сметаната. И пак в отделен съд, най-добре е, ако използвате по-голяма метална купа, разбъркваме на водна баня жълтъците с две лъжици топла вода и останалите 50 г захар, докато леко се сгъстят. Махаме купата от водната баня и добавяме разтопения шоколад, докато се получи гладък крем и добавяме ромовата есенция. Прибавяме внимателно разбитата сметана – казвам внимателно, защото не трябва да бъркаме усилено, а просто да я разбъркаме леко. И по същия начин накрая добавяме и белтъците. Може да оставите така муса или да го разлеете в купички, но ги покрийте с фолио. Сега се въоръжавате с търпение, защото така приготвеното кремче трябва да престои поне 3-4 часа в хладилника. Това е!

Варено-пържени картофи или Bratkartoffeln

Вчера ме бе налегнал великия петъчен мързел и след напрегнатата и леко изнервяща седмица представата ми за идеална вечер включваше студена бира, пакет фъстъци и един шоколад...а, и да изгледам поне половината серии на третия сезон на „Добрата съпруга”. Малката я няма, аз си гледам филмчета, милото си цъка на компютъра. Да, ама не....Към 20.30 ч едни аверчета се обадиха, че и те се качват на вилата, та що да не се съберем и да не заформим едно купонче.

Да, обаче на мен наистина ми бе много мързеливо, та помолих приятелите да купят туй-онуй от града, за да не се налага да правя нищо. Всичко хубаво – кюфтенца, саладки, пийване, обаче за мен салатите не са гарнитура. Имам лек психологически проблем с гарнитурите – за мен това са картофи, ориз или някаква паста, но не и салати – със зеленчуци или млечно-майонезени...Ами, значи ми се наложи да направя нещо с картофи, а какво по-бързо от прости варени картофи. След това им слагаш малко масълце, чубрица или млечно-чесново сосче. Чудно!

Другият ми проблем, обаче е, че понякога не преценявам достатъчно добре количествата, които готвя и хопала – в един момент има ядене за половината китайски народ! Та така се получи и вчера – сварих бая голямо количество картофки...и понеже естествено останаха недоизядени, днешната рецепта си дойде съвсем естествено на мястото. Това са така наречените в немско Bratkartoffeln, които може да си ги поръчате в почти всяко заведение или по нашенски - варено-пържени картофи.

Продукти:

Сварени с обелките картофи – най-добре от предния ден

Бекон - колкото, толкова

Стар лук, но може и зелен лук

Олио или мас

Сол, пипер

Картофките се получават най-добре, ако имате малко повече време и търпение, защото всичко се запържва поотделно. Първо задушавам нарязания на полумесеци лук в олиото или маста, след това добавям нарязания бекон и оставям да се задушава, докато лукът омекне. Ако желаете може да добавите и маааалко соев сос. Изваждаме лука и бекона и оставям настрани. През това време нарязвам обелените картофи на тънки шайби, които след това запържвам на порции в същия тиган, но така, че всяко картофче да си има място в тигана, за да хванат приятен запържен цвят. Накрая връщаме в тигана лука и бекона и леко разбъркваме още веднъж-дваж. Ами, това е!

Сандвич с пилешко и босилеково песто

Не обичам да хвърлям храна и из хладилника да ми се мотаят разни дребни недоядени парченца, които всеки само подбутва и помества, но никой вече не иска да ги хапне. И понеже всички вкъщи сме маниаци на тема сандвичи, една от основните креативни задачи, с които почти ежедневно се занимавам, е да измислям разни варианти на вкусни филийки с остатъци. Аз, а и малката, можем да ядем сандвичи всеки ден и няма да ни омръзне – ама не такива столски, дето да са с по едно мижаво парченце кашкавал и салам и готово, а с всичко отгоре...и сочно-мазнички – с много масълце, ако са принцеси или тостери или с майонезени сосчета. И тя вече е прихванала тая черта от мен и когато ще пътуваме на някъде или си ги правим за вкъщи – сяда, подрежда си всичко пред нея, режи си продуктите на тънки парченца, а не на басамаци и педантично си реди сандвича.

В момента понеже имам доста босилек, почти постоянно си правим и босилеково песто – е, мисля, че няма нужда да давам отделно рецепта за това – в общи линии го правя на око с пресен босилек, зехтин, скилидка чесън, пармезан и орехови или кедрови ядки. Всичко се смила в блендер – готово! Та това песто доста често се приземява върху филийките – в днешния случай в комбинация с няколко късчета недоядено от вчера печено пиле.

Намазах филийките с малко песто и отгоре наредих последователно тънко нарязан домат на шайби, пилешки късчета, сирене и кашкавалчета за тост. Захлупих с втора филийка и ги запекох ето така – намазах едната филийка от външната страна с масло, сложих я така в загрят тиган, с намазаната страна надолу и я похлупих с една чиния, върху която добавих за тежест един пакет брашно, за да може хлебчето да се запече и да стане хрупкаво. След това махнах чинията, намазах и другата външна страна с масълце – и пак по същия начин я препекох още малко. Готово!

Идеята за така изпечени сандвичи видях за първи път преди известно време в блога на Пепчо и много, много ми/ни хареса!