Шоколадов мус (Mousse au Chocolat)

Традиционно този мус се приготвя от висококачествен горчив шоколад, т.е. със съдържание на какао от мин. 70%, яйца, захар и сметана или масло. Който го влече алкохола в десертите, като мен, може да добави и малко коняк, ром или портокалов ликьор...за по-съвестните в безалкохолната версия може да сложите изстудено шварц кафе или еспресо. 

А защо е мус, а не пудинг? Ами защото е едно такова по-въздушно и лекичко туй кремче, не е така плътно като пудинга и отвътре прилича на аеро шоколад – на дупчици е (-:

И така към рецептата...Става бързо и лесно  – недостатък – цапат се поне 4 купи и купички...Ама, нейсе – нали е вкусно и шоколадово...

Продукти за 7 купички ( + още малко, което изядох и обрах с пръсти, докато бърках, ама не се сдържах ):

200 г шоколад с мин. 70% съдържание на какао

5 яйца

150 г захар

125 мл сметана

½ ромова есенция (по желание)

Щипка сол

Високото съдържание на какао е важно за вкуса на муса след това и за тази въздушност, като пяна, която се получава. Ако използвате млечен шоколад, може да се наложи и да добавите желатин. Но...пробвайте с горчив шоколад. Между другото това, че шоколадът е горчив не означава, че и муса е такъв. Напротив – даже си е доста сладък.

Днес, по случайност вместо пет яйца използвах четири, защото докато се мотаех и вихрих из кухнята, едното яйце се пльосна на пода, а друго нямах и двете кокошки вече се бяха отчели с по едно...е, милото предложи да ги стисна за шията и че може и по още едно да снесат, ама нали съм добричка, викам си айде няма да ги тормозя...А, и още веднъж забелязах ползата от това да си имаш куче вкъщи – дойде и омете за нула време яйцето – като прахосмукачка Рейнбоу или мини Стийм моп – действа безотказно.

Та, значи първо натрошаваме шоколада, след което го разтопяваме на водна баня. В отделна купа разделяме жълтъците от белтъците, като разбиваме белтъците, заедно с щипка сол, на сняг. Постепенно прибавяме 100-те г захар, като продължаваме да бъркаме. В отделен съд разбиваме сметаната. И пак в отделен съд, най-добре е, ако използвате по-голяма метална купа, разбъркваме на водна баня жълтъците с две лъжици топла вода и останалите 50 г захар, докато леко се сгъстят. Махаме купата от водната баня и добавяме разтопения шоколад, докато се получи гладък крем и добавяме ромовата есенция. Прибавяме внимателно разбитата сметана – казвам внимателно, защото не трябва да бъркаме усилено, а просто да я разбъркаме леко. И по същия начин накрая добавяме и белтъците. Може да оставите така муса или да го разлеете в купички, но ги покрийте с фолио. Сега се въоръжавате с търпение, защото така приготвеното кремче трябва да престои поне 3-4 часа в хладилника. Това е!

Варено-пържени картофи или Bratkartoffeln

Вчера ме бе налегнал великия петъчен мързел и след напрегнатата и леко изнервяща седмица представата ми за идеална вечер включваше студена бира, пакет фъстъци и един шоколад...а, и да изгледам поне половината серии на третия сезон на „Добрата съпруга”. Малката я няма, аз си гледам филмчета, милото си цъка на компютъра. Да, ама не....Към 20.30 ч едни аверчета се обадиха, че и те се качват на вилата, та що да не се съберем и да не заформим едно купонче.

Да, обаче на мен наистина ми бе много мързеливо, та помолих приятелите да купят туй-онуй от града, за да не се налага да правя нищо. Всичко хубаво – кюфтенца, саладки, пийване, обаче за мен салатите не са гарнитура. Имам лек психологически проблем с гарнитурите – за мен това са картофи, ориз или някаква паста, но не и салати – със зеленчуци или млечно-майонезени...Ами, значи ми се наложи да направя нещо с картофи, а какво по-бързо от прости варени картофи. След това им слагаш малко масълце, чубрица или млечно-чесново сосче. Чудно!

Другият ми проблем, обаче е, че понякога не преценявам достатъчно добре количествата, които готвя и хопала – в един момент има ядене за половината китайски народ! Та така се получи и вчера – сварих бая голямо количество картофки...и понеже естествено останаха недоизядени, днешната рецепта си дойде съвсем естествено на мястото. Това са така наречените в немско Bratkartoffeln, които може да си ги поръчате в почти всяко заведение или по нашенски - варено-пържени картофи.

Продукти:

Сварени с обелките картофи – най-добре от предния ден

Бекон - колкото, толкова

Стар лук, но може и зелен лук

Олио или мас

Сол, пипер

Картофките се получават най-добре, ако имате малко повече време и търпение, защото всичко се запържва поотделно. Първо задушавам нарязания на полумесеци лук в олиото или маста, след това добавям нарязания бекон и оставям да се задушава, докато лукът омекне. Ако желаете може да добавите и маааалко соев сос. Изваждаме лука и бекона и оставям настрани. През това време нарязвам обелените картофи на тънки шайби, които след това запържвам на порции в същия тиган, но така, че всяко картофче да си има място в тигана, за да хванат приятен запържен цвят. Накрая връщаме в тигана лука и бекона и леко разбъркваме още веднъж-дваж. Ами, това е!

Сандвич с пилешко и босилеково песто

Не обичам да хвърлям храна и из хладилника да ми се мотаят разни дребни недоядени парченца, които всеки само подбутва и помества, но никой вече не иска да ги хапне. И понеже всички вкъщи сме маниаци на тема сандвичи, една от основните креативни задачи, с които почти ежедневно се занимавам, е да измислям разни варианти на вкусни филийки с остатъци. Аз, а и малката, можем да ядем сандвичи всеки ден и няма да ни омръзне – ама не такива столски, дето да са с по едно мижаво парченце кашкавал и салам и готово, а с всичко отгоре...и сочно-мазнички – с много масълце, ако са принцеси или тостери или с майонезени сосчета. И тя вече е прихванала тая черта от мен и когато ще пътуваме на някъде или си ги правим за вкъщи – сяда, подрежда си всичко пред нея, режи си продуктите на тънки парченца, а не на басамаци и педантично си реди сандвича.

В момента понеже имам доста босилек, почти постоянно си правим и босилеково песто – е, мисля, че няма нужда да давам отделно рецепта за това – в общи линии го правя на око с пресен босилек, зехтин, скилидка чесън, пармезан и орехови или кедрови ядки. Всичко се смила в блендер – готово! Та това песто доста често се приземява върху филийките – в днешния случай в комбинация с няколко късчета недоядено от вчера печено пиле.

Намазах филийките с малко песто и отгоре наредих последователно тънко нарязан домат на шайби, пилешки късчета, сирене и кашкавалчета за тост. Захлупих с втора филийка и ги запекох ето така – намазах едната филийка от външната страна с масло, сложих я така в загрят тиган, с намазаната страна надолу и я похлупих с една чиния, върху която добавих за тежест един пакет брашно, за да може хлебчето да се запече и да стане хрупкаво. След това махнах чинията, намазах и другата външна страна с масълце – и пак по същия начин я препекох още малко. Готово!

Идеята за така изпечени сандвичи видях за първи път преди известно време в блога на Пепчо и много, много ми/ни хареса!

Сос болонезе (ragù alla bolognese)

Защо рагу ли? Ами защото това е общоприетото наименованието (Ragout) за всякакъв вид сосове или ястия, които се правят със задушено или запържено месо. Фрикасето и гулашът също са рагу. А когато е alla bolognese сосът се приготвя с телешко и бекон, домати, като понякога се прибавят и пилешки дробчета...И в класическия вариант се поднася не със спагети, а с талиателе, макарони или пене...

Преди години нямаше всички тези паста разновидности – имаше макарони, спагети и юфка и в къщи спагетите се хапваха по изключително оригиналния начин с кетчуп и сирене, а понякога и с майонеза или със сирене и захар...Някъде в 10-ти клас дойде и просвещението, когато при една приятелка за първи път хапнах доматен сос за спагети – уау, колко невероятно ново – с кайма и настърган кашкавал! Толкова много ми харесаха, че още си спомням как преядох като свинче и си мислех, че дотогава май почти не съм яла друго толкова вкусно нещо. На този етап яхнии, гювечи и тем подобни не ми правеха особено впечатление...

След това дойде студентството и проблемът, че хм-м-м, ако искам нещо да ям – трябва да си го сготвя или купя – няма баба, няма повече хотел „Мама”... но на помощ дойде хранителната индустрия и всички сосове в пакетчета, спагети в пакетчета (дето ги вариш само по три минути), картофено пюре от пакетче, замразени пици, дюнери, сандвичи...и така лека по лека към по-сложни рецепти, като „А, направих си бъркани яйца!”, „Ей! Аз и ориз съм можела да готвя!” или пък просто „От това нищо не стана...айде да ходим за по един дюнер...”
Годините минаваха, акълът ми идваше лека по лека и съответно с натрупването на житейски опит и повишаването на жизнения стандарт от студент в работещ човек, получаващ заплата, взеха да се задават и първите кулинарни изживявания -  заведения, вкусно хапване, гостита, обикаляне напред-назад и първи плахи опити за нещо по сложно от яйцата на очи.

Е, пътят на преминаване от сосове в пакетчета към прясно приготвени беше дълъг и трънлив, изпълнен с радости и неуспехи (добре, че винаги има нещо за сандвичи в хладилника), но в крайна сметка на сегашния ми етап от живота – помъдряла и опитна (-: вече изобщо не бих заменила моя домашно приготвен сос болонезе за някой такъв от пакетче... още повече, че народонаселението е вече и достатъчно разглезено с домашно приготвена храна, та чак дава и съвети и не би приело друг заместител...

На сосчето има кратка и дълга версия. Тук ви предлагам по-дългия вариант, който е подходящ в случай, че мноооого ви се е прияло точно това, нямате какво друго да правите, искате да блеснете пред гости или просто ви се струва, че този месец още не сте навъртяли достатъчно ток, та 2-3 ч. варене на котлона ще ви се отразят добре на сметката.

Продукти (за ок. 4 порции)

Спагети или талиателе – 400 г

Кайма – 500 г (350 г телешка и 150 г свинска)

Бекон или панчета – 100 г (този път нямах панчета и използвах бекон)

1 глава лук

3-4 дръжки кервиз (моите бяха тънички)

1 морков

2-3 скилидки чесън

1 консерва нарязани домати (500 г)

1 ½ с.л. доматено пюре

1 ч.ч. прясно мляко

½ чаша червено вино

1 ч.ч. телешки или пилешки бульон

Няколко листа нарязан пресен босилек

Дафинов лист

Сол, пипер, малко захар, щипка смляно индийско орехче

2 с.л. масло и 2 с.л олио

 

Лукът и чесънът се нарязват на ситно и се задушават в маслото и олиото. След това се добавя ситно нарязания бекон – запържва се леко и прибавяме пак на ситно нарязаните морков и кервиз. Задушаваме за около 5 мин. Добавяме каймата – раздробяваме я на дребни парченца и я запържваме. Тук трябва да кажа, че аз приготвям соса в една по-дълбока касерола с широко дъно, ако използвате тиган сега е момента да прехвърлите всичко в тенджерка. Добавяме червеното вино, разбъркваме и изчакваме, докато се изпари. Сипваме прясното мляко и индийското орехче, разбъркваме и след като кипне добавяме доматите, доматеното пюре и бульона. Не ви препоръчвам да използвате бульон на кубчета – ако нямате пилешки или телешки истински бульон по-добре сложете само вода. Иначе аз бульон си замразявам в малки пластмасови бутилки от по 500 мл, когато варя някаква мръвчица и съм добавила и малко зеленчуци, зрънца черен пипер и дафинов лист във водата. Обратно към сосчето – ами в общи линии – това беше...Слагам дафиновия лист, нарязания босилек, солта, пипера и малко захар и оставям да къкри на слаб огън около 2 часа. Може да прехвърлите касеролата и в предварително загрята фурна и да оставите там сосчето да се сготви при 160 С пак за около два часа. Това е!