Фламкухен (или tarte flambée)

...е отговорът на провинциите Елзас и Пфалц на италианската пица. Разликата е, че при фламкухена тестото е изключително тънко. Защо ли? Ами защото в миналото са го изпичали преди хляба, като по този начин селяните са проверявали температурата на пещта – ако тестото бързо е почернявало, значи е трябвало да се изчака още малко, докато температурата в пещта намалее, ако на тестото му е трябвало повече време, значи е трябвало огънят отново да се разпали. Оттам и името: Flamm означава пламък, а kuchen – кекс.

У нас фламкухенът се радва на особена почит – изяжда се веднага (и от малко и голямо) и веднага се надига вой за втора и трета порция. Така, че от опит не ви препоръчвам да го предлагате за обяд или вечеря, освен ако не искате да се чувствате като в средновековен филм в ролята на селянка с боне, мятаща усърдно тави в пещта (имам предвид във фурната). В началото се чудех с какво да заместя Crème Fraîche,  Schmand или Sauerrahm (crème aigre), с които се намазва фламкухена. Ами с какво? Със заквасена сметана – и става чудно! Това със заместването на продуктите, като не можеш да откриеш правилните, е винаги въпрос на въображение и личен вкус. Така преди години, когато тирамисуто и тази пуста сьомга още не принадлежаха към българска национална кухня, дадох рецептата за тирамису на една моя леля...При следващото ми идване в БГ отидах на гости на въпросната леля, която с гордост ми съобщи: „Сега ще те черпя нещо специално!”, след което чевръсто ми сложи голямо парче сладкиш и ме изгледа очакващо:

- Е?

-?????

- Ами, това е по твоята рецепта, бе сладурче!!!!

- ?????

- Тирамисуто, бе!

- ?????

- Пробвай, пробвай!

- Ами май не е точно същото....- казах леко несигурно – сладкишът ти е с кисело мляко...., но е мнооого вкусен!

- Ами с кисело мляко е, с к’во да е...То туй маскарпоне никой не го е чувал!

- Ама ти си сложила отгоре шоколадови пръчици вместо какао!

- Нищо, нищо! Нека е по-сладичко, че то какаото, ако не му сложиш захар само горчи!

- Ама бишкотите трябваше да ги топнеш в студено кафе...-почти безсилно добавих

- А, да бе! Виж колко си е добре със захарното сиропче! А в млякото добавих и малко лимонова коричка. На всичките ми приятелки им хареса!

Такаааа....Това беше лиричното отклонение. Обратно към фламкухена! Приготвя се бързо, евтино е и не изисква особени усилия. Трябват ви:

За тестото:

-         250 г брашно

-         2 с. л. олио

-         100 мл вода, по-добре е, когато водата е топла (не гореща)

-         1 ч.л. сол

За плънката (не, плънка, ами за отгоре):

-         ок. 90-100 г бекон

-         1 глава лук

-         малка кофичка заквасена сметана

Аз не слагам мая в тестото, защото тогава вече не е фламкухен, а някакво тесто за пица. Тези мерки са горе долу за един гладен човек. Когато правя за мен и милото – използвам двойна доза. 

Всички продукти за тестото се разбъркват заедно, омесвате си тестенце, което не трябва да лепне, а да е меко и пухкаво, така че може да се наложи и да прибавите още малко брашънце, и го оставяте малко да си вземе дъх (т.е. да си почине). През това време нарязвате на тънки кръгчета или полумесеци лука и на тънки лентички бекона. Трябва наистина да са тънички! Включете предварително фурната на ок. 230 С (или ако ви е със степени – на 4). Откъснете едно парче хартия за печене, голямо колкото решетката на фурната, защото тава не ни трябва, пече се директно върху решетката. Разстелете хартията за печене и я посипете леко, ама съвсем леко с брашънце. Тестото може и да го разточите цялото – върху самата хартия - или както аз обикновено правя – късам го на парчета и примерно, ако е една доза, го разделям на две, защото по-лесно се разточва - посипвайте го с брашънце, докато точите. След това го намажете със заквасената сметана, но по-обилно, поръсете с черен пипер, рахвърляйте отгоре бекона и лука. Това е! 

Приплъзнете цялата хартия върху решетката и печете по средата на фурната за около 10-15 мин, но тестото не трябва да прегаря. Пече се доста бързо, така че го наблюдавайте. Фалмкухенът върви прекрасно както с бяло вино, така и със студена биричка. Освен това са възможни всякакви вариации на тема „Вкусно оползотворяване на остатъци от хладилника”. Може да сложите сирене, кашкавал, маслини, чушка...Може да направите и по-луксозен вариант с пушена сьомга (ей, тая сьомга, бе!) и леко бланширан спанак и т.н. Но за това в други постове!

О-хаа! Топла супичка!

Едно от местенцата, които най-, най-редовно посещаваме от около година насам, е супа бара на ул. Виктор Юго, пресечка на Гладстон (точно долепено до художествената галерия). Държат го две млади момчета, които заедно с целия персонал са мнооого любезни и супичките, които ежедневно забъркват са просто ВЪРХЪТ!!! Освен класическите от фасул, леща (нашенска, мароканска, турска) и пилешка, има и всякакви крем супи – доматена, от броколи, карфиол, моркови, тиква, картофи, спанак, гъби – абе няма изреждане...., а и за разкош супичката е я със синьо сирене, я с топено сиренце. Сега от няколко месеца предлагат и по две различни готвени манджички всеки ден. За феновете на шкембе и дамар чорба – това е правилното място – особено в комбинация със студена биричка! 

 

Понеже от известно време с най-малкото дете вече израснахме периода „Що е то супа и има ли почва у нас?”, а и на подрастващото поколение идеята и местенцето също се хареса, вече мине не мине ден се занасяме в бърз тръс да сръбнем по една супичка. Ето това си хапнахме например вчера:

Талиатели с пилешки мръвчици, кисели краставички, гъби и сметанов сос – за детенцето:

 

И картофено-морковена супичка (с всякакви притурки за моя милост):

 

Имат и готина тераса отвън – така, че – заслужава си отбивката. Ето им линка във фейсбук, ако искате да разгледате по-подробно и да видите какво може да си хапнете на обяд:

http://bg-bg.facebook.com/pages/Supa-Bar/216554991704447

Малките репортажи от пътеводител на галактическия пловдивчанин не са с рекламна цел. Впечатленията са чисто субективни и отговарят на моя вкус, на този на децата, на милото и на моите приятели........

Нищо особено - просто леща...

В невръстните ми години май не обичах много много леща... или поне в началото, доколкото мога да си спомня...И то не за друго, а защото всичките ми мили роднини ядяха лещата с умопомрачителни количества оцет и чесън, почти като при шкембе чорбата.... Така че за мен фразата: „Днес ще ядем леща на обяд” предизивикваше много смесени „Буа-еее!”-емоции. Ситуацията се подобри, когато баба ми се сети, че на и без туй злоядото дете може да се дава към половинката купичка с леща завидно голямо парче салам (ако имаше луканка, ядях по цяла купичка) и да не ме назорват да ям хляб. 

Вече в съзнателните ми години, започнах да готвя сравнително често и леща и фасул и т.н., като от време на време си правя експерименти и пробвам резлични лещено-супени вариации.

Днес направих възможно най-простия, но може би и точно заради това, поне за мен един от най-вкусните варианти, а имено – леща - яхния с доста бекон за разкош, за мезе - люти чушки и по една-две-три чашки червено винце (ама малки чашки, някой да не си помисли, че се алкохолизираме още от обяд).

Рецептата е „Елементарно, Уотсън!” и едва ли има нужда от дълги и подробни обяснения. Запържих 1 глава лук и 2-3 скилидки чесън и около 100 г бекон, нарязан на ситно. След това добавих 1 нарязан на парченца морков, 1 ч.ч. лъжица доматено пюре, малко червен пипер и запържих вътре 1-2 с.л. брашно. Добавих топла вода и около 1 ч.ч. зелена леща, която бях накиснала предварително за около час + магданоз и малко сух джоджен. И варих докато се сготви (-; Ами, това беше!

Картофени палачинки със зелен лук

Рънътъ праи борбътъ или как си вкарах автогол с тези картофени палачинки

.....защото откакто ги направих се превърнаха в последен писък на кухнята и сега вече почти не питам „Какво искате за гарнитура?”, защото отговорът е така или иначе един и същ и в крайна сметка се получават пържоли с палачинки, дроб с палачинки, наденици с палачинки, КАКВОТО И ДА Е МЕСО с палачинки (за разнообразие, че отдавна НЕ си правила!). 

Рецептата е малко едно към гьотере и търпи почти всякакви импровизации и изменения:

Продуктите са следните: около 400 г сварени картофи - може да са варени обелени или да се обелят след сваряване – по желание на клиента, ½ ч.ч. брашно, 2/3 ч.л. бакпулвер, ½ ч.л сол, 200 г сирене, 2 стръка зелен лук, малко магданоз, 1 голямо или 2 малки яйца, ¼ прясно мляко, ½ ч.л. сол, пипер.

Картофите се настъргват на средно едро, лукът се нарязва на тънки кръгчета, пожелание можете да настържите и малко чесън. Солта, брашното и бакпулверът се смесват в купа. Чукваме яйцето, прибавяме прясното мляко и добре разбъркваме с телта. Добавяме черен пипер, натрошаваме сиренето и прибавяме и зеления лук. След това изсипваме и настърганите картофи и нарязания на ситно магданоз. Сместа става като консистенция подобна на тази за картофените кюфтета, но по-течна.... ??? Не знам как да я опиша - мисля, че е въпрос на правене - един/два пъти....

Загряваме малко масло или олио в тигана и изсипваме по една супена лъжица от сместа, като си помагаме с втора намазнена с олио лъжица, с която леко ги притискаме към тигана и запичаме от всяка страна за по 3-4 минути. Понеже първият път, когато ги правих, не успях да ги обърна много лесно, си сложих в една чинийка малко брашно и преди да изсипя сместа от лъжицата в тигана, я поръсвах с брашънцето като с пудра захар. Но след първите няколко им хванах цаката ... Така...Внимателно обръщаме палачинките и пак леко ги притискаме към тигана – запичаме за още 3-4 минути.

Тук, на тази снимка, картофените палачинки са придружени от свински езичета, препечени с масълце, червен и черен пипер.