събота, 22 февруари 2014 г.

Kaspressknödel или хлебни кнедли с Грюер



Покрай олимпийските игри в Сочи, св. Валентин и липсата на сняг наоколо, една малка спортна група от трима човека + един мързел (аз) реши да се отправи надалече – далече, чак в Бавария – до Oberammergau. Тримата спортни ентусиасти – милото и двойката симпатяги едва дочакаха да пристигнем, метнаха багажа, надянаха ските и айде по цял ден надолу-нагоре-надолу, с часове наред, като пощурели се опитваха да подобрят всички олимпийски рекорди. 



А аз? Аз съм мързелива -  в смисъл, не че ме мързи да върша разни ежедневно-домакински-професионалнозадължителни-работи (то и никой не ме пита в повечето случаи дали ми се прави или не), но не обичам да спортувам....И винаги си е било така...Може би съм някакъв странен медицински феномен, но не мога да плувам, да карам колело, единствено сигурна се чувствам в кола, но със забележката, че ако я карам аз, то тогава се движа с умерена скорост, т.е. с не повече от 50 км/ч и не мога да водя диалог със спътници и само измучавам в отговор, а ако я кара милото, то се опитвам да му налагам всякакви европейски и неевропейски ограничения на скоростта.


Така че не ми оставаше нищо друго освен да се припичам по цял ден под зимното баварско слънце, да хапвам ябълков щрудел с ванилов сос, да чета клюкарски списания, да си правя компания с разни наденички и бира, да чета любовни романи и да хапвам Kaspressknödel с кисело зеле. 



Така че, дами и господа, представям ви: Kaspressknödel (който успее да го изговори без грешка от първия път ще получи бонбон) или хлебни кнедли с кашкавал.

Продукти за около 20 малки кнедли:
3 хлебчета (тип земелка)
1 глава лук
250 мл прясно мляко
2 яйца
малко магданоз
2 картофа
около 100-150 г сирене Грюер (или друго подобно)


Лукът се нарязва на ситно и се задушава. Прибавям нарязания магданоз и малко след това млякото – оставям само да кипне веднъж. Хлебчетата се нарязват на малки кубчета и се слагат в голяма купа. Заливат се с млякото и лука, разбърквам и покривам купата с кърпа за около половин час. През това време сварявам два картофа (с обелките) и след като изстинат малко и ги обеля, ги настъргвам към хлебчетата. Подправям със сол и черен пипер. Добавям двете яйца, разбърквам с ръка получилата се смес и накрая добавям настърганото сирене. Загрявам в тигана олио, намокрям си ръцете и оформям малки топчета, като леко ги сплесквам – като кюфтета. Кнедлите се пържат изключително бързо – за няколко минути са готови всичките и са много вкусни.
По принцип този тип кнедли се сервират или с кисело зеле или с телешки бульон. През лятото често се хапват и само със зелена салата. В моя случай, понеже някой забрави вчера да извади телешкото от фризера, прибягнах до резервен вариант и ги сервирах със зеленчукова крем супа. Това е!

11 коментара:

  1. Привет Дида!
    Мисля си, че току що открих едно прекрасно кътче в нета, което ще ми е приятно да посещавам :)
    Абсурдно е да кажа името на тези кнедли ... но с удоволствие бих си хапнала от тях, за да иска душата ми да остане в моето тяло :)
    Поздрав с усмивка :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравей! Благодаря ти за милия коментар и добре дошла (-:
      Хубава и усмихната неделя!

      Изтриване
  2. Аз пък успях, ама все пак уж учих немски като втори език в гимназията. ;) Така че си чакам бонбона... ;)))
    Диди, чудесно предложение, голяма вкусотия! Със сигурност всички са били доволни от екскурзията.
    Поздрави! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Е-е, ти си значи вътрешен човек, щом си го прочела...Обаче щом казах, че ще давам бонбони, значи в най-скоро време ще запретна ръкави и ще предложа нещо (-: А иначе наистина с вкусни и стават и за гарнитура - ако не издадеш, че са от хляб никой не се досеща...
      Хубава и усмихната седмица, Гери!

      Изтриване
  3. Дида, некст тайм вземи мен там- мога да карам ски с компанията, мога да ям с теб, мога да се разхождам и каквото още кажеш мога да правя;)) ЧУдни снимки си направила! Весела седмица!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Става, Мъхче или както казва племенницата ми: решено-край! Ама ти май скиор си падаш и ще джиткаш напред-назад по пистите, нали?
      И на теб хубава и усмихната седмица!

      Изтриване
  4. хехе,ама винаги успяваш да ме усмихнеш,Диде! :)
    Обаче това с шофирането не го очаквах от теб,един Козирог да кара с под 50 ,аааа,тук някой асцендент се е намесил много повратно и решително.Да ти призная,и аз вече не обичам и мен бързо да ме возят и се налага да коригирам половинката,обаче и бавно като кара някой ме влудява,особено ако е колата пред мен,ужас,луди бесове ме хващат.
    Чудесно решение за зимна Бавария.Не че съм по зимните спортове,виж хапването и разходките повече ме влекат :) .
    Рецептата изглежда адски съблазнително,скъпа!Поздрави!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Хм, асцендентът не е по рождение, а влезе в ролята на циментовоз преди няколко години, който за малко да ме отнесе+половината кола (не по моя вина) и оттогава нещо се чалнах по отношение на скоростите, което не е толкова лошо, защото обичам да се возя, вместо да карам и да ходя пеша (-:
      Значи за зимните спортове сме на една вълна - абе подозирах аз, ама ти сама си призна (-:

      Изтриване
    2. Е,това е достатъчно уважителна причина да си промениш поносимостта към скоростите,Диде,подобни преживявания оставят белег завинаги.

      Изтриване
    3. На мен нищо ми нямаше - само колата беше в окаяно състояние, а пък аз се успокоих със завидно количество уиски тогава...А по отношение на скоростта - вече не искам друга кола, а електромобил или триколка със соларни батерии - това ми е новата фикс-идея (-:

      Изтриване
  5. Здравейте и от мен! Отскоро Ви открих и честичко ще надничам тук. Много от рецептите са нови за мен, а обичам да експериментирам, т.е. ще опитам. Но...най харесах увертюрите към тях! Благодаря.

    ОтговорИзтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...