вторник, 21 август 2012 г.

Аз отивам на море!


......което за тези, които ме познават е нещо почти невероятно, защото не мога да плувам или както казва брат ми – потъвам като ютия, не мога да карам колело, колата я карам само в краен случай и всъщност....абе не обичам да ходя на море....Е добре де....не че не обичам ама не понасям тълпите народ, жегата, шума, хипер застрояването и не ми издържат нервите да ходя на плаж и да се пека....Да не споменавам, че по рождение съм с тен на бяло саламурено сирене и никога не мога да почернея, а по-скоро си докарвам цвят на добре сварен омар, който вечерта лежи намазан с кисело мляко и не може да се обърне на никъде. 


В моята представа морето е усамотен плаж, малко заведение с вкусна рибка – аз и милото седим и си кибичим с часове, говорим си, ако ни се говори или пък всеки се е зазяпал в лаптопа и от време на време гледаш към морето и слушаш чайките.


Поради тези причини през последните 25 години, а те са след периода в който все още ходех на море всяка година с нашите и брат ми, имам общо следните посещения: едно ходене до Канарските о-ви в края на ноември (беше супер!), едно ходене до Кушадасъ (в началото на ноември), двудневна екскурзия до о-в Рюген през октомври (беше студено, ветровито, но като цяло си прекарахме много гот), 4 дни в Несебър през 2004 г. и няколко камандировки до североизточното ни Черноморие покрай едни ветрогенератори.


За разлика от мен всичките ми близки хора и приятели са луди на тема море, слънце, пясък, плаж, плацикане, all inclusive или едномесечен или двумесечен престой на някой къмпинг с каравани, като всеки ходи, когато има време и понякога се събира група от около 20 човека и една камара дечурлига. Тук трябва да кажа, че не съм сноб (или поне не много), но не обичам полеви условия – никога не съм била на палатка, на къмпинг в каравана и т.н. Аз си искам леглото и банята (и то самостоятелна)...



Е, тази година ми се наложи да ходя на море. Милото има много работа, а този път няма на кой да прехвърлим малката за морските излети (досега все успявахме някак), а понеже аз й обещах, че ако е прилежна, добра, старателна, има само шестици, аз имам време, не ми е стресово, времето е хубаво, няма форсмажорни обстоятелства и други подобни, ще я заведа за няколко дни на море, когато и нашите приятели са на къмпинга. 


Не обичам да давам празни обещания и о-чудо! Понеже всичко това се изпълни и вече нямаше накъде – трябваше да стегнем багажа и да потеглим. За моя радост къмпинга все пак ми се размина, защото точно когато едната компания номадстваше имах толкова работа, че не успях на време да се измъкна.....хе-хе! Така че остана варианта хотел с компания Nr 2 – 11 възрастни и 8 хлапета на възраст от 5 до 13 години.


Поради този щастлив факт, малката почти не спа два дни преди да тръгнем, няколко пъти си нарежда багажа (от който аз махах впоследствие почти всичко) и си направи списък, който включваше жизненоважните за нея в момента неща, а именно бански, телефон и зарядно. Моят списък беше по-дълъг – лаптоп, зарядно, флешка за интернета, флешка-памет 1, флешка-памет 2, телефон 1 и зарядно, телефон 2 и зарядно, фотоапарат и кабел към лаптопа и зарядно за батериите му, бански не ми трябва (както вече казах – не плувам и не се пека), слънчевите ми очила почти винаги са на главата (дори и зимата, но това е друга тема), и ааа.....разтвора за лещи (без които нищо не виждам, а пък с очила примигвам като бобър) и т.н. Милото като гледаше какво слагам само с недоумение клатеше глава и ме попита да не би да взимам малката с мен някъде в командировка вместо да ходим на морето.

Пътуването беше о.к. или иначе казано като се е запътил такъв отбор на някъде се спираше на почти всеки половин час, защото на кой му се допушило, кой огладнял, на кой му се приходило до тоалетна...абе отсечката Пловдив – Синеморец я взехме за околко пет часа. Хотел, настаняване, хвърляне на багажа и бегом към морето....и обратно...след което – хапване, пийване, спане и от следващата сутрин целия цирк наново, ама вече пълната версия – с плаж от сутринта. Обобщено: беше готино, топло, на моменти леко изнервящо и хаотично, хлапетата се забавляваха страхотно и ни направиха мотор с кош, разхождахме се напред-назад, включително и до Ропотамо, като лафът на деня по време на разходката с лодка беше – всички следяхме да видим някоя животинка или птица, по едно време децата се разкрещяха: „Видра! Видра!”...абе гледам тая видра много голяма, една такава охранена и бързо тичща...лодкаря вика: „Деца, не е видра! Това е диво прасе!”

Малките репортажи от "Пътеводител на галактическия пловдивчанин" не са с рекламна цел. Впечатленията са чисто субективни и отговарят на моя вкус, на този на децата, на милото и на моите приятели........

И накрая...ако сте в Синеморец и се чудите къде да хапнете – ние бяхме много доволни от едно заведенийце на улицата, която води за плажовете – то всъщност тя май беше и нещо като главна улица...та заведението се казва „Хоризонт”. Много хубава рибка, домашни пържени картофи, страхотни саладки, усмихнат и ненатрапчиво любезен персонал, готина атмосфера, но непретенциозно и съвсем, ама съвсем приемливи цени.
Така...това беше море 2012 (-:


7 коментара:

  1. Супер разказче,Дида,увлече ме и не усетих кога свърши!
    Е как няма да заведеш детето на море при толкова изпълнени обещания,полага му се.
    А и ти защо без бански-поне привечер не се ли изкуши да се топнеш :) ?
    Блазе ти за Канарските....
    Поздрави и хубав ден!

    ОтговорИзтриване
  2. Хм-м...ами не се изкуших - просто аз и морето сме малко на "Вие", а иначе на два пъти привечер си направихме пикник на плажа с цаца, картофки и биричка.
    А иначе на Канарските беше много хубаво, но това е далеееечна почивка от преди десетина години (-:
    Хубав ден и на теб!

    ОтговорИзтриване
  3. Чудесно моренце, останах с впечатление, че си се пекла без бански:)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ами без бански! Моя бански за морето са къси панталони и тениска и никакво печене - само чадърче, сянка и зяпам какво прави народа наоколо (-:

      Изтриване
  4. Дида, всичко описано, все едно за мен е писано, с едно уточнение: желанието ми да пътувам и да се наслаждавам на морски гледки е напълно достатъчно да не пропускам година. Останалото го избягвам и аз;)
    Пожелавам ти моренца само по екзотични островчета, щом те влече;)))
    Хубав четвъртък!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. А, Мъхче, от един отбор сме значи(-: И морските гледки са готини, ама мен все някак си ме влече на балкана...и след това на разни други местенца, защото иначе много обичам да обикалям. Хубав ден и на теб !

      Изтриване
  5. Невероятни снимки сте направили поздравления.Момиченцето е като малак принцеса с тази дълга коса.Чудесно е да се пътува и да се обикаля по света. Това,което пишете...." Не обичам да давам празни обещания и о-чудо! Понеже всичко това се изпълни и вече нямаше накъде – трябваше да стегнем багажа и да потеглим. За моя радост къмпинга все пак ми се размина, защото точно когато едната компания номадстваше имах толкова работа, че не успях на време да се измъкна.....хе-хе!......' много весело пишете и се надявам за в бъдеще да ни радвате като по този начин ни давате и идеи къде може и ние да отидем.

    ОтговорИзтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...