събота, 20 октомври 2012 г.

Рагу фин (ragoût fin) в малки воловани



Ей-й, пак станах рано днес...като някакво куку....Но то и да искаш да спиш – не става и не става! Хипер активният петел на комшийката или се е побъркал или страда от временно умопомрачение, защото не спря да кукурига...почти цяла нощ...След него започнаха да кудкудякат и кокошките (натегачки такива) и за капак към 6.30 покрай нас премина ентусиазирана сговорна ловна дружинка, чийто кучета докараха до полуда нашите калпазани, та настана едно лаене и виене – ужас!
Врътнах се няколко пъти наляво - надясно, но Сънчо си беше отишъл...Ами, хубаво тогава – ще ставам... И да, оттук нататък сутрините протичат еднакво: който чете от време на време тук знае, че при мен процедурата е сутришно кафе + цигарка = спокойствие и кеф...


Обаче тук историята продължи по малко по-различен начин: предишната вечер, докато щраках каналите ми се мярна едно упражнение по пилатес, ако не се лъжа...Хм, аз по принцип съм мързелива и не спортувам, но от време на време имам някакви проблясъци, като тази година например от 01. до 15. януари – правих всяка сутрин по 5 лицеви опори (не мога повече), 10 клякания с изпънати ръце и 30 едни такива, като коремни преси...ама после се отказах, защото всъщност нямам воля за таквиз неща...обаче тази сутрин, като си изпих кафето реших да пробвам упражнението от пилатеса и за да е съвсем както трябва всичко се занесох с бодра стъпка към градината да наблюдавам изгрева на слънцето, да викам „Ом” -  абе с една дума - да се разсъня хармонично.
Сега, нашата ливада не е оградена отвсякъде от високи дувари, а на места има само обикновена желязна ограда с мрежа, като от единия край се вижда пътя за вилната зона. Та, почвам да клякам аз насред ливадата и така от това положение се опитвам да си изпъна единия крак настрани, след това другия и после пак първия. Пъхтя си весело и си правя упражнението...По едно време вдигам глава напред – гледам козаря спрял със стадото пред оградата, подпрял се на гегата си, гледа ме учудено и леко клати глава. Добре де, вярно е че бях по раирана мъжка пижама (много ми е удобна) с розова жилетка, но отнякъде, въпреки облачното небе, идваше учудващо топъл вятър...Та, викам му аз „Упражнения правя...така, за раздвижване...”, „А-а-а-а...ъхъ!” – отговаря ми с леко недоумение човека и подкарва стадото нататък...Ей, че тъпо – човекът по цял ден обикаля и пасе стадото из баира, а аз му разправям, че се раздвижвам по пижама на място, клечейки на двора...М-да, ами какво да направя – и аз ли да си купя кози и да ги паса в свободното ми време?


А за рецептата – м-да, френско име за немско предястие...и това го има...Защото ragoût fin означава от френски фино рагу, което всъщност е типично не за френската, а за класическата немска кухня и по-точно за тази от района на Берлин. И понеже миналата седмица с още две приятелски семейства си купихме цяло теле от едно село, скрито дълбоко, дълбоооко в планината, тази рецептичка си дойде точно на мястото, защото за този тип рагу освен телешка мръвчица са необходими и телешки език, мозък и други подобни вкусотии. На който това му е една идея по-хард, може спокойно да направи рагуто само с телешко или пък да го замени със свинско или пилешко – както ви харесва.


Няма връзка с рецептата, но не мога да не се похваля със собственоръчно измайсторената ми сушилня за люти чушки. Готино, нали?

Както казах, по принцип това е предястие, което се сервира в малки воловани (vol-au-vent) – това са формички от бутер тесто, но тъй като поне в Пловдив не съм виждала някъде да се продават готови воловани, а много държах да сервирам поне част от рагуто в тях, трябваше да си ги измайсторя сама, което в крайна сметка се оказа доста лесна работа.



Продукти за 6 волована:
1 пакет бутер тесто (от Била)
Едно яйце, разбито с малко вода
Кръгли формички за изрязване

Ами то няма какво толкова да обяснявам: разгънах тестото и с по-голямата формичка изрязах 6 кръгчета. Поставих ги върху хартията за печене и ги намазах с жълтъка. След това пак изрязах 6 големи кръгчета, но по средата им направих с по-малка формичка по още едно кръгче. Така получените пръстени подредих върху първите кръгчета, като след всяко ново пак се намазва с яйце...Абе, най-добре вижте снимките...Понеже това тесто от Била не бухва колкото другото, аз сложих по три кръгчета – в крайна сметка направете толкова кръгчета, колкото искате да е висок волована. Обаче не забравяйте, че все пак трябва да е удобно и за хапване... Волованчетата се пекат на 200 С, докато леко почервенеят....А, забравих да напиша – като ги извадите от фурната по средата тестото също леко се е надигнало, така че с един нож просто го изрежете (но му оставете дъно), за да стане като купичка...


И сега към същинската част…Продуктите, които давам са много повече, отколкото ви трябват за тези шест формички, но аз така или иначе запекох всичко накрая в йенската тавичка…


Продукти:
500 г телешко от бут, но както казах при нас имаше и език и други неща
1 глава стар лук
200 г гъби
50 г масло
50 г брашно (3-4 с.л.)
5-6 с.л. сухо бяло вино
4 с.л. сметана
100 г ементал (или друго подобно)
1 жълтък
1 ч.л. лимонов сок
малко сос Уорчестър (ако ви харесва)
Сол, пипер, пипер на зърна, 2-3 зрънца бахар, 1 дафинов лист
За бульона: каквото имате – 1 глава лук, морков, кервиз, праз, магданоз


Сварявам месото, заедно с нарязаните на едро зеленчучи, зрънцата пипер, бахар и дафиновия лист. Ако варя всичко заедно и езика, тогава оставям да ври дълго, дълго – около 2 ½  - 3 ч. Изваждам месото и го оставям леко да се охлади, след което го нарязвам на парченца. Ако сте варили и език, то тогава трябва да го обелите, докато е още топъл.
Прецеждам бульона, от който ми трябва около 400 мл. Отделно си запържвам втората глава лук и нарязаните на парченца гъбки и оставям настрани. В една касеролка или по-дълбок тиган разтапям маслото на слаб огън, след което прибавям брашното, като бъркам постоянно. Добавям бульона и продължавам да бъркам, докато се получи гъст сос. Сега прибавям и виното, като оставям алкохолът да се изпари леко. Сега е моментът да прибавите и малко лимонов сок, както и Уорчестъра. Оставете сосчето да поври за около десетина минути. Добавям мръвките и гъбите към соса. В отделна купичка разбърквам сметаната с жълтъка и ги добавям и тях към рагуто. Сега изсипвам всичко в йената, настъргвам ементала отгоре и запичам. Или изсипвам по малко във формичките, слагам им кашкавалче и пак ги запичам леко.


6 коментара:

  1. Нахаках се в блога ти да си търся рецепта от твоите , която да спретна на моите :))... и какво да видя, нещо ново и много вкусно. Няма как да не отбележа, че се смях с глас, стигайки до упражненията :)) Половинката всяка сутрин от не знам колко години вече мята ръце и крака, а малкият вече му се подиграва, че някоя сутрин няма да го намерим, защото ще е литнал от толкова много перене на ръцетете :)) Та си те представих и теб как излиташ от "площадката" :))
    Снимките са трепеч - всичките, но най-много ме впечатлиха чушлетата :)) Добре е, че не скри тази идея и реализация от нас, нищо, че не мога да опъна на балкона една такава дървесина... ама какво ме спира, освен това, че може дървесината да се стовари върху гърбината ми в резултат от нечия почуда :)) Много си падам по такива нещица (не по боя :))

    Хубава съботна вечер от мен, Ди :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Добро утро, Инка! Хубаво е, че си се похилила за моя сметка, ама за да мога да излетя от площадката бая ще трябва да потичам по ливадата (-: А дървото с чушките не е задължително да го окачваш - не искаме трудови злополуки - можеш да го сложиш на някой шкаф или каквото имаш на балкона и да оставиш чушките просто да си висят така, а като изсъхнат малко можеш и в кухнята са си ги сложиш - ей така за цвят.
      Хубава неделя (-:

      Изтриване
  2. Дида,
    ще си легна с усмивка тази вечер и се надявам да сънувам кокошки-натегачки или кози-разпъващи се в пилатес-упражнения и ако може да се събудя утре без да ме наблюдава козар, засукал мустаци, след кафето обещавам да разгледам по-обстойно тези воловани, че много засукано и някак изискано изглеждат;)
    ЧУдна кулинарка си ти! Ей това е майстор, не като мен дето събира три продукта и му вика рецепта;)
    Хубава вечер!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ха-ха, виж кози, правещи пилатес упражнения наистина би била чудна гледка! А това с кулинарията е лъжа и измама - в действителност съм точно от типа на трите продукта, останалото е за фасон или като трябва да заблудя някого (-: Иначе волованите наистина могат да оберат точките, в немско съм ги правила (но там ги има готови) и със сладък пълнеж, хубавото е че можеш да ги ядеш като хапки, без да се омацваш...
      Добро утро и лек ден, Мъх!

      Изтриване
  3. Диде,пак ме улиса с разказче,а волованите са невероятно вкусни!
    Сърдечен поздрав!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, Роси! Аз за тез волованчета най-много се радвам, че успях да си ги направя сама и то сравнително добре (или поне така си мисля). Не че е кой знае каква философия, но мисля, че в бъдеще често ще ги спрятам...
      Хубава вечер!

      Изтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...