Пухкави мини палачинки

Добро утро, момичета и момчета! Нямам много време да пиша дълъг, остроумен и изпълнен с гениални хрумвания пост, защото едва съм си отворила очите и съм успяла да си взема първата кофеиново-никотинова порция за деня, а вече трябва да събирам багажа за плажа – голям пояс, малък пояс, плувки, плавници, хавлиени кърпи, очила за гмуркане, кофичка с фигурки за пясък, списания, бутилки с минерална вода, кремове и лосиони, табла, карти, телефони....и ние. Та преди след малко да тръгнем в лек тръс с цялата група крещящи хлапетии към морето, движейки се като претоварен индийски влак, ето една рецепта за вкусни мини палачинки за по-ранобудните, дето сутрин се сакълдисват и се почудват какво да измислят за закуска (-:

Продукти:

...от тези продукти се получава доста завидно количество палачинки, от което стабилно се преяжда и даже и остава за по-късна закусчица

3 яйца

Около 150 г брашно (или толкова, че да стане с гъстотата на боза)

200 г заквасена сметана

100 мл прясно мляко

1 ½ ч.л. бакпулвер

щипка сол

1/2 с.л. захар

2-3 с.л. олио

Първо се разбиват яйцата. Отделно се смесват брашното с бакпулвера, както и млякото със сметаната. Сега към яйцата постепенно, докато разбъркваме с миксера, добавяме брашното, млечно-сметановата смес, солта, захарта и олиото.

Аз правя палачинките в тефлоновия тиган, като сипвам по една супена лъжица от сместа. Ако искате може да слагате по мъъъъничко олио, преди да ги пържите.

Въоръжаваме се с търпение, пускаме си да зяпаме нещо интересно по телевизора, засядаме пред тигана и мятаме на конвейер палачинките една след друга.

На тези, които държат да се хранят нездравословно (като мен), препоръчвам да намазват палачиниките с малко масълце, като ги извадят от тигана.

Огретен с макарони и сос Бешамел

Предполагам, че почти всеки, който има деца е минал през изнервящата фаза при изхранване на подрастващия вид, която започва с реплики от сорта на „Това няма да го яяяяяям!!!”, „Това не го искам!”, „Това не го обичааам!” и т.н. 

Поглед над дувара...или храсталака

При нас, слава богу, нямаше чак толкова проблеми, но направо съжалявах едната ми дружка, която трябваше да се бори едновременно с два такива екземпляра. Не знам дали и при вас е било така и не знам дали се дължи на все още неразработения и скромен речник на тази възрастова група (обикновено носят обувки с номер по-малък от 35), но независимо от нейното/моето/нашето старание да направим някаква вкусотия, с която да измамим подло подопечните, те упорито за всичко продължаваха да използват думата ТОВА. 

Няма връзка с темата – просто пример за перфектно и равномерно засаден босилек...Аз го садих (-:

"Това" можеше да е в сравнително редки случаи пиле (но, о ужас – с непрепечена кожа), пържола (не й искам тлъстото!) и почти във всички случаи е домат (в манджа), чушка (в манджа), бамя (в манджа), лук (в манджа), категорично и изцяло е изключена групата на зеленото (коприва, спанак, лапад и сие), което почти изчерпва нормалните възможности за приготвяне на някаква сравнително ядлива гозба или гарнитура. Естествено веднага ни направи впечатление, че картофи, пици, макарони, спагети и всякакъв друг вид паста някак си се вписват в допустимите храни и затова насочихме известни усилия за приготвянето на питателна храна, предимно от тези продукти, като подчертах питателна, защото имаше дискусия под мотото „защо не можем да ядем само пържени картофи?”. И така ето една рецепта, която е спечели борбата и се наложи срещу „ТОВА”:

 Кой си е изсушил много бурканчета с гъбки?

Продукти:

500 г кайма – аз използвах 300 г телешка и 200 г свинска

2 шепи сушени гъби или други, каквито имате

2 глави лук

2-3 скилидки чесън

Около 350 г макарони

моцарела или друго сирене или кашкавал

Магданоз

Босилек

Сол, черен и червен пипер

За соса Бешамел

90-100 г масло

5 с.л. брашно

3 ч.ч. мляко

Около 120 г настърган кашкавал

2 ч.л. дижонска горчица (може и друга)

Сол, черен пипер

Тук има кратка и дълга версия на огретена: при кратката запържвате всички съставки заедно, сварявате макароните и готово. При дългата гъбите се задушават с чесъна и магданоза. Отделно се задушава лука, прибавя се каймата и босилека, сол, малко червен и черен пипер (аз понеже се шматках с една бутилка бира в ръка, люснах и малко биричка към каймата) и всичко се запържва. Макароните се сваряват, след което се изсипват в достатъчно голяма тава, заедно с гъбите и каймата.

За Бешамела: Маслото се разтапя на слаб огън, след което при постоянно бъркане се прибавят 5-те лъжици брашно. Изсипвам двете чаши мляко и като бъркам от време на време, оставям сосчето да кипне. Добавям постепенно и третата чаша мляко. Разбърквам, слагам горчицата, сол и пипер на вкус и накрая добавям и настъргания кашкавал. Като се разтопи – дърпам от огъня.

Изсипвам соса върху макароните, слагам отгоре нарязаната на парченца моцарела и запичам при 200 С за около 20-25 мин.

Все още не съм решила загадката как да изкараш порция паста фотогенична, но мога да ви уверя, че е мнооого вкусно!

Един леко хаотичен командировъчен пост, придружен от млечно суфле с ягодов сос

Айде-е-е-е! Командировка!

Настана време за задължителните посещения и ходене на гости – ние при клиентите, след това те идват при нас и т.н. – всичко на интервали от по няколко месеца. Този път ще е за цели четири дни и то само в един град – Кемниц. Обикновено командировките са свързани с лудо тичане насам-натам и обикаляне на съответната страна надлъж и шир, като се опитваш да поставиш нов рекорд по бързо придвижване по аутобаните, опитване на цялото меню на Макдоналс, защото ядеш в движение, приятни вечери с познати и колеги, важни разговори при нови клиенти и т.н.

Аз, като нетипична мацка нямам някаква висулка или плюшена джиджавка на ключодържателя, който има толкова ключове, че тежи сигурно половин кило, а швейцарско ножче – и то от онези с всички екстри, най-големите. М-да...винаги си нося с мен гениалното изобретение на братята швейцарци, та веднъж преди една командировка забравих да го сваля от ключодържателя и да го сложа в куфара и не искаха да ме пуснат през контролата – било хладно оръжие...Аз – търча обратно през летището, стигам до чек-ина и с някаква наивност моля непознати хора да ми приберат ножчето, което ще си взема обратно като кацнем – хората ме гледат странно и ме заобикалят....Аз по-скоро полета ще си изпусна, отколкото да си хвърля ножчето – подарък ми е от милото. Накрая стана нещо съвсем неочаквано – жената на чек-ина върна куфара ми отдолу, изпод подземията само за да мога да си го прибера...Толкова й благодарих, исках да я черпя нещо – кафенце, сокче, тя само мило се усмихна и ми казва – „О-о-о, не може госпожо...забранено е! Може да се изтълкува като подкуп...”

То и други гафове има...ама може би ще ги напиша в отделен пост, като това как миналата година, понеже летях само с ръчен багаж, напълних на връщане куфара на колегата с миризливи сирена за фондю, та жена му после щеше да го изгони, защото и без сирена, куфарът им овонял цялото жилище.... Не че си нямаме избор на сирена и тук, обаче попаднахме на мини базар на местни производители на всякакви видове сиренца и кашкавалчета – кое от кое по-миризливи...и аз като се втурнах - направо нямах озаптяване....

Тази година, понеже вече почти всичките ни клиенти в провинция Саксония знаят, че готвя и че си имам блог, та хората се бяха организирали и още преди пътуването взех да получавам имейли с типични саксонски рецепти, такива от Ергцгебирге-то и пр. След това получих една камара готварски книги – коя от коя по-хубави – с общо около 500 рецепти – май ще трябва да направя отделна рубрика за изпробването им, придружена със статии за строг хранителен режим, защото то не са сосчета, то не са вкусни висококалорични вкусотийки...

Това са някакъв странен сорт праскови с леко сплескана форма, но доста сочни и вкусни.

И още няколко снимки от пазара....

Репетиция на филхармонията за концерта вечерта пред операта.

За къде без бира – особено ако се вари на място, както тук в Turm-Brauhaus...

...и без шницели....тук карам колегите да се почувстват леко неудобно, защото само дето хапките не им фотографирах....

....и така до късен мрак....

И накрая една нямаща нищо общо с немската кухня рецепта на едно млечно суфле, което опитах в един ресторант и което много, ама много ми хареса, та си поръчах два пъти и накрая имах чувството, че ще трябва да се валям до хотела...

Продукти

100 г заквасена сметана

150 г кисело мляко

100 г пудра захар

100 г кристална захар

30 г брашно

3 жълтъка

3 белтъка

Белтъците и кристалната захар се разбиват на сняг. Отделно разбивам киселото мляко с пудрата захар, сметаната, трите жълтъка и брашното. След това постепенно добавям и белтъка. Изсипвам сместа в предварително намаслени формички, поръсени леко със захар, които поставям в тава с вода и ги изпичам така на 170 С за около 30-40 мин.

А отгоре за разкош се полива с:

Лесен ягодов десертен сос

Ако нямате пресни ягоди или пък просто не ви се готви много-много....ето един ягодов сос, който става много бързо – за има няма десетина минути. Малко ягодово сладко се разрежда с вода и малко лимонов сок. Оставя се да кипне веднъж, пасира се – готово!

П.С. На нас суфлетата ни харесаха повече, когато вече бяха изстинали (-:

Пикантен домашен чипс

На малката й се прияде чипс...или царевични пръчици....или пуканки.....ами няма ли поне брускети-марети???? „Не, няма....казах ти да си правиш списък, ако искаш нещо...” – „Е-е-е-е! Нищо ли няма?”....”Не, отиди до магазина и си купи солети....” – „Да, ама тези, дето ги продават тук нямат сол върху тях!”...”Е, няма пълно щастие!”.

Така...това беше в общи линии диалогът преди около два часа. И след като не успях да предложа на подрастващото поколение нищо подобаващо (на вилата сме, а тук възможностите за пазаруване са нищожно-микроскопични) и нервите ми не издържаха на сърцераздирателно-тъжния-често примигващ-поглед, реших, че ще правя сама чипс. Идеята беше посрещната в началото с доста голяма доза скептицизъм, недоверчиви погледи и...абе направо пълно презрително отношение, че няма да мога де се справя с такъв кулинарен шедьовър и че в крайна сметка ще трябва да се боря със собствени сили срещу “Chio” чипс и „Чипи” и както са им там имената на всичките фирми. Хе-хе! Да, ама не! Те не знаят с кого си имат работа!

Продукти:

Няколко картофа

Сол, червен пипер, лют пипер

Олио за пържене

Обелих картофите и ги нарязах, т.е. настъргах ги на тънки филийки с ножа за сирене – този, който е като шпатулка. Накиснах картофените шайби за около 1 час в голяма купа с вода, след което ги поставих върху кухненска хартия, за да се отцедят добре от водата - много е важно да са добре подсушени. Накрая ги изпържих на порции във фритюрника при 170 С – всяка порция до златисто. Изсипах готовия чипс отново върху кухненска хартия и го поръсих със сместа от сол и пипер. Трябва да кажа, че всъщност всичко стана доста лесно и бързо, а чипсът се получи супер хрупкав и вкусен – малката не можа да повярва, че съм го докарала точно като готовия, гордо разнасяше пликчето от хартията за печене, което й направих и изплюскаха целия чипс с хлапетата на съседите за отрицателно време.