Прага - за 24 часа

Така се получи, че миналата седмица трябваше да се командировам до Германия. Всичко хубаво, но хората, с които трябваше да пътувам категорично отказаха моя организационен план – демек да се впуснем директно по разни срещи и прочие и решиха, че след като кацаме в Прага, трябва и да прекараме поне един ден там…Заради забележителностите…и бирата (-: Сега, аз служебно, както вече съм писала съм много организиран човек и в тази връзка исках да се подготвя, може би типично по женски, за забележителностите, които щяхме да видим – замъци, мостове, църкви и прочие…Моите мили колеги (мъжка компания) ме разубедиха, щото видиш ли те всички вече са били по няколко пъти там и всичко знаят. Ами, хубаво – те ще ми показват града. Еднодневното ми посещение в Прага премина по следния начин:

-   Виждаш ли ей тоя замък там? – въпрос от единия колега.

-   М-м, много е красиво! Кога са го построили?

-   Ми, де да знам! Обаче ако знаеш к’ва страхотна кръчма има до него – при всички случаи трябва да седнем там!

Tа в този дух премина и целия престой – посетихме и заседнахме в няколко забележителни кръчми, които са почти с международна слава (-: и които при всички случаи би трябвало да фигурират в програмата при едно порядъчно посещение на Прага. Безспорно най-известната пражка кръчма е U Fleků – там се сервира само тъмна бира и след 2-3 бири се усеща странно омекване на колената (-: Отбихме се обаче и в U Zlatého Tygra, U Kalicha (кръчмата на Швейк) както и в U černého vola…Ако се чудите кога намерихме време – намерихме, та чак се замаихме!

И равносметката ми за този еднодневен престой беше като опознавателен курс по чешка бира и кухня на фона на разни там забележителности. Чак когато се върнах и се разрових из нета, разбрах какво всъщност съм снимала и кое откога е + малко история. Градът като цяло ми се стори много зелен, готин, голяма навалица навсякъде, кръчми, кръчми, кръчми, забележителности, забележителности и страхотна атмосфера!

Из уличките…

Националния музей на Вацлавския площад (Vaclavske namesti), заедно със статуята на св. Вацлав І, княз на Чехия.

Вацлавският площад прилича по-скоро на голям булевард и е един от най-големите градски площади в света.

Из улиците…

Прашна брана (Prašná brána) или барутната кула се намира на един от входовете за Стария град (Staré Město). Строежът на кулата започва през 1475 г. като част от градската стена. През 17 в. кулата се използва за барутен склад, откъдето идва и името й днес.

Разходка?

Площадът в Стария град пред съвета.

Часовниковата кула Орлой (Pražský orloj), построена през 1410 г., която се намира на южната стена на стария съвет – това е една от най-известните забележителности в Прага. Всеки ден между 9 и 21 ч. на кръгъл час, в горните прозорчета се появяват фигурите на 12-те апостола. Часовникът има три части – астрономически часовник, календар с месеците и зодиите и апостолите. След като фигурите на апостолите направят своята обиколка, петелът над двете прозорчета започва да кукурига, а камбаната започва да отброява съответния час. Най-старата фигура на часовника е ангелът между двете прозорчета.

Карловският мост, построен през 14 в., свързва през р. Вълтава Стария град и Malá Strana. Тук е пълно с туристи, художници, музиканти и общо взето е голяма шумотевица.

Из улиците…

Входът на замъка Храдчани (Pražský hrad) с почетна стража, която се сменя на всеки час.

Строежът на замъка е започнал през 9 в., като замъкът през вековете е бил резиденция на чешките крале. Площта е огромна и има множество градини, административни постройки и естествено катедрала:

Катедралата „Св. Вит” е най-голямата църковна постройка в Чехия. Строежът е започнал през 1344 г. по нареждане на крал Карл IV и е продължил няколко века. В криптата на катедралата се намират гробниците на чешките владетели.

Ами, това е - обясненията ми са по-скоро оскъдни, но впечатленията бяха много хубави, преживяването – също. Това беше моят репортаж за 24 часа Прага.

Домашни бургери

Юли се оказва изключително натоварен – работа, хаос, проблеми, уикенд – купони и пак отначало… Така че почти не ми остава време да публикувам нещо, ама нищо – има всички изгледи ситуацията през август да се нормализира и да наваксам – особено при рецептите с гъби (-:

Както се и очакваше, още при първите по-топли дни народът от града (приятели и роднини в нескромни количества) направи пътека до нашата виличка – всички гроги от работната седмица и жадни за разходки, студена ракия/водка/бира/бяло вино, шопска салата и скара – предимно…За разнообразие на скарата, обаче от време на време има и други нещица, като например супа от агнешки чревца или печено ярешко, които много се харесват на мъжкия отбор и абсолютно се отричат от невръстното подрастващо поколение. В подобни ситуации, за да затвърдите имиджа си и за да вдигнете рейтинга си сред възрастовата група на 10-12 годишните, единственият шанс  е да направите палачинки, пица, пържени картофи или хамбургери, като особено държа да подчертая хамбургери, а не хлебчета с кюфтенце, защото веднага ще ви разконспирират и отново само ще се затвърди мнението, че видиш ли веригите за фаст фууд си остават ненадминати, като през остатъка от деня ще бъдете гледани от дребните екземпляри благосклонно, в духа на „Добър опит, ама…не е е същото…”

Та ето и моята версия за бургерите: използвам готови хлебчета, защото не ми се занимава да меся и хлебчета. Няма нужда, мисля, да давам рецепти за плънката – аз правя купички с различни неща и хлапетата си слагат каквото искат. При тези тук имаше нарязана на тънко салата, шайби домат, запечен бекон, задушен карамелизиран лук, млечно-чеснов сос, кисели краставички, чедър и кетчуп.

A бургерите правя така: само с телешка кайма, малко сос Уорчестър, горчица, сол и черен пипер. За да не ви се получават кюфтенца, аз използвам следния трик: в капачка от бурканче течен шоколад слагам прозрачно фолио и отгоре по малко от каймата, притискам с пръсти и обръщам бургерчето на табла с хартия за печене, след което оставям таблата за около час в хладилника. В тефлонов тиган, намазан с малко олио запичам бургерите за по около две минути от всяка страна, като преди да ги извадя слагам отгоре им и по парченце кашкавал и готово! Накрая запичам за малко и разрязаните наполовина хлебчета – така стават по-вкусни и това е цялата философия. За гарнитура естествено има пържени картофки.

Труд и творчество на село

Този уикенд ни беше обхванал творчески ентусиазъм – всеки ковеше нещо, режеше, къртеше, боядисваше, сглобяваше и т.н. За готвене не остана много време и нямам рецепта за показване, но мога да ви се похваля с други нещица.

Резултати:

1. Направихме люлка на малката – тя сама си я боядиса по неин вкус с акрилни бои и я закачихме на ореха.

2. Малката си играеше на нещо си (май беше изследовател – биолог) и си направи върху няколко стари керемиди ботаническа градина – залепвате парчета пластелин на разни места върху керемидите и отгоре им закрепвате различни цветчета и листа (-:

3. И последното, което ще ви покажа е, за какво може да използвате празни тенекиени кутийки от консерви (в случая от грах): първо нарисувах на едно парче хартия сърчице и звездички, залепих ги с парче фолио на консервите и маркирах къде ще пробивам дупки. След това взех една от машинките на милото и разпробих с тънка бургия самите дупки.

 След това боядисах консервите с акрилни бои, но два пъти, за да стане цветът по-наситен, а от тел направих дръжките:

И накрая един леко нескопосан опит да ви покажа как изглеждат фенерчетата в тъмното – нямам техника за такива снимки, така че...това е положението:

Слънчева и усмихната седмица на всички!