Сос болонезе (ragù alla bolognese)

Защо рагу ли? Ами защото това е общоприетото наименованието (Ragout) за всякакъв вид сосове или ястия, които се правят със задушено или запържено месо. Фрикасето и гулашът също са рагу. А когато е alla bolognese сосът се приготвя с телешко и бекон, домати, като понякога се прибавят и пилешки дробчета...И в класическия вариант се поднася не със спагети, а с талиателе, макарони или пене...

Преди години нямаше всички тези паста разновидности – имаше макарони, спагети и юфка и в къщи спагетите се хапваха по изключително оригиналния начин с кетчуп и сирене, а понякога и с майонеза или със сирене и захар...Някъде в 10-ти клас дойде и просвещението, когато при една приятелка за първи път хапнах доматен сос за спагети – уау, колко невероятно ново – с кайма и настърган кашкавал! Толкова много ми харесаха, че още си спомням как преядох като свинче и си мислех, че дотогава май почти не съм яла друго толкова вкусно нещо. На този етап яхнии, гювечи и тем подобни не ми правеха особено впечатление...

След това дойде студентството и проблемът, че хм-м-м, ако искам нещо да ям – трябва да си го сготвя или купя – няма баба, няма повече хотел „Мама”... но на помощ дойде хранителната индустрия и всички сосове в пакетчета, спагети в пакетчета (дето ги вариш само по три минути), картофено пюре от пакетче, замразени пици, дюнери, сандвичи...и така лека по лека към по-сложни рецепти, като „А, направих си бъркани яйца!”, „Ей! Аз и ориз съм можела да готвя!” или пък просто „От това нищо не стана...айде да ходим за по един дюнер...”
Годините минаваха, акълът ми идваше лека по лека и съответно с натрупването на житейски опит и повишаването на жизнения стандарт от студент в работещ човек, получаващ заплата, взеха да се задават и първите кулинарни изживявания -  заведения, вкусно хапване, гостита, обикаляне напред-назад и първи плахи опити за нещо по сложно от яйцата на очи.

Е, пътят на преминаване от сосове в пакетчета към прясно приготвени беше дълъг и трънлив, изпълнен с радости и неуспехи (добре, че винаги има нещо за сандвичи в хладилника), но в крайна сметка на сегашния ми етап от живота – помъдряла и опитна (-: вече изобщо не бих заменила моя домашно приготвен сос болонезе за някой такъв от пакетче... още повече, че народонаселението е вече и достатъчно разглезено с домашно приготвена храна, та чак дава и съвети и не би приело друг заместител...

На сосчето има кратка и дълга версия. Тук ви предлагам по-дългия вариант, който е подходящ в случай, че мноооого ви се е прияло точно това, нямате какво друго да правите, искате да блеснете пред гости или просто ви се струва, че този месец още не сте навъртяли достатъчно ток, та 2-3 ч. варене на котлона ще ви се отразят добре на сметката.

Продукти (за ок. 4 порции)

Спагети или талиателе – 400 г

Кайма – 500 г (350 г телешка и 150 г свинска)

Бекон или панчета – 100 г (този път нямах панчета и използвах бекон)

1 глава лук

3-4 дръжки кервиз (моите бяха тънички)

1 морков

2-3 скилидки чесън

1 консерва нарязани домати (500 г)

1 ½ с.л. доматено пюре

1 ч.ч. прясно мляко

½ чаша червено вино

1 ч.ч. телешки или пилешки бульон

Няколко листа нарязан пресен босилек

Дафинов лист

Сол, пипер, малко захар, щипка смляно индийско орехче

2 с.л. масло и 2 с.л олио

 

Лукът и чесънът се нарязват на ситно и се задушават в маслото и олиото. След това се добавя ситно нарязания бекон – запържва се леко и прибавяме пак на ситно нарязаните морков и кервиз. Задушаваме за около 5 мин. Добавяме каймата – раздробяваме я на дребни парченца и я запържваме. Тук трябва да кажа, че аз приготвям соса в една по-дълбока касерола с широко дъно, ако използвате тиган сега е момента да прехвърлите всичко в тенджерка. Добавяме червеното вино, разбъркваме и изчакваме, докато се изпари. Сипваме прясното мляко и индийското орехче, разбъркваме и след като кипне добавяме доматите, доматеното пюре и бульона. Не ви препоръчвам да използвате бульон на кубчета – ако нямате пилешки или телешки истински бульон по-добре сложете само вода. Иначе аз бульон си замразявам в малки пластмасови бутилки от по 500 мл, когато варя някаква мръвчица и съм добавила и малко зеленчуци, зрънца черен пипер и дафинов лист във водата. Обратно към сосчето – ами в общи линии – това беше...Слагам дафиновия лист, нарязания босилек, солта, пипера и малко захар и оставям да къкри на слаб огън около 2 часа. Може да прехвърлите касеролата и в предварително загрята фурна и да оставите там сосчето да се сготви при 160 С пак за около два часа. Това е!

Разядка с печени чушки

Сезонът за приготвяне на зимнини е в пълна сила – мъкнат се буркани, мият се капачки, палят се огньове и врят казани. Кипи въодушевен труд и се приготвят количества, на които и някой добре работещ консервен комбинат би завидял...Паприкаш – 100 буркана, доматен сок – 70 буркана, кисели краставички – 40 буркана, лютеница – 150 буркана (да има и за внуците...), патладжани, бамя, грах, туршии, сладка и компоти в умопомрачителни количества...

И да – тези изречения не важат за мен, а за всички комшии, които са около нас – горните данни са представителна извадка само от едната съседка, която с гордост вчера ми показа избата си и пълните рафтове – всичко подредено, надписано, само зимата да дойде...Респект!

 

Ние, за разлика сме се самоизключили и сме като на самотен остров – нищо не правим...гледаме си трите зелени домата (-: И за да не се цепя съвсем от колектива реших и аз да се отчета...Вчера ми бяха останали 4 червени чушки и не че не можех да си ги изпека на котлона вътре, ама реших и аз да вдигна малко пушек, та си запалих печката БАЛКАНЪ и с гордост си поклечах за около десетина минути около нея, изпекох си чушките и направих ей тази разядка. Всъщност доста често си я правим или с чушки от буркан или, когато ми се пекат и с пресни чушлета.

Продукти:

4 червени печени чушки

1 малка скилидка чесън

4-5 сушени доматчета, мариновани със зехтин

2-3 листа босилек

малко настърган пармезан

щипка сол и захар

И сложния начин на приготвяне - всичко се слага в блендера и се смила, като се добавя и малко от зехтина на доматчетата. Хапнахме си я веднага като междинна закусчица с пресен домашен хляб с маслини и сиренце. Пробвайте – вкусно е!

Рибена супа със сьомга

От два дни си отглеждам едно лятно грипче...Настинала съм, кашлям, кихам, очите ми сълзят и в момента употрябявам толкова носни кърпички, че мога да кандидатствам за рекламен агент на Tempo в действие, а носът ми е червен като на някое пиянде с дългогодишен стаж. Дружките ми ме усетиха и сега половината от времето прекарвам на телефона да обяснявам, че „Да, бе – добре съм...М-м-м! Не, не пия чай от лайка – гаден е!”, „Да, добре съм....нямам температура и нямам Ремантадин...Какво е всъщност?”, „Да, добре съм....не, нямам Осцилококцинум....Това лекарство ли е? Има гадно име....”. Не знам как е при вас и вашите познати, но при мен половината от женската компания са като ходещи фармакопеи (имам тайното подозрение, че са завършили задочно поне фармация), а другата половина са маниаци на тема хомеопатични лекарства и билки (като в кръжок на вещерки). Аз нито следя модните тенденции и новините от фарма-индустрията, нито се заливам с лекарства...Не слушам в момента и милото, което упорито се опитва да ме убеди да си прокарам солен воден разтвор през носа, за да ми мине хремата – да бе, как пък не! Коментар: „Ти му говориш, оно си рупа....” – „оно” в случая е моя милост – дребен рогат добитък, зодия козирог. 

Затова не се и оплаквам, пия си парацетамола, смъркам си мирно, тихо и кротко и си бачкам в къщи...Да бе – взех си болнични, ама никой не ме пита дали съм болна или здрава, та си обикалям из вкъщи с кърпичките и лаптопа, окачила съм си телефона на ухото и подсмърчайки се опитвам да давам смислени отговори на постонянно звънящия народ....

Та на общия фон и въпреки все още топлото време, на мен ми се прияде супа – и то рибешка. И да – почти винаги за такава супа си държа във фризера една-две сьомгови глави...

Продукти:

1 глава от сьомга (напълно е достатъчно за цяла тенджера супа)

1 голяма глава лук

2 моркова

2 зелени чушки

7-8 картофа

Грис

Магданоз

Сол, черен пипер

Първо изчиствам главата от хрилете и я сварявам с едно дафиново листче и няколко зърна черен пипер. След като се свари напълно я изваждам настрани – да изстине.

В отделна тенджера задушавам лука, прецеждам и добавям рибешкия бульон – сложете толкова, колкото искате – в зависимост от това колко гъста обичате супата. Добавям обелените и нарязани на парченца морков, чушка, картофи и магданоз. Докато супата се вари отделям месцето от главата. Малко преди картофите да се сварят напълно добавям рибката и гриса – колко ще сложите зависи от вас – на мен ми е вкусно с повечко. И да не забравите да разбъркате няколко пъти, защото иначе гриса става на топчета.

Лятна реколта и едно бързо десертче с ябълки

Както вече съм споменавала аз съм доста пишман градинар...не е лошо да си гледаш зарзавати в градината, но на мен някакси ми се струва голяма утрепия с доста несигурен резултат. Въпреки че от година на година къде успешно, къде не,  вдигаме собственото производство. Досега опитите могат да се обобщят горе-долу така: преди две години започнахме с едно от най-елементарните насаждения – магданоз. Изкопах си съвсем примерно малки лехички, засадих семенцата, полях ги – резултат: нищо! Ама ниииищичко! За сметка на това малката, която също искаше да сади, хвърляше семенцата из въздуха, докато се въртеше като лудо и...ами поникнаха няколко магданоза. 

 Ей тези гледки сутрин са ми антистресовите хапченца за седмицата

Миналата година решихме, че още по усилено ще садим. Обаждат се едни приятели да ни дойдат вечерта на гости – милото седи, пъшка и се оплаква....”К’во става бе сладури?” – „Работихме, копахме и садихме..” – „А стига бе! Да не сте прекопали градината?!” – „М-м-м...прекопахме един квадрат 40 х 40 см и сме гроги...” – „Колко????” – „Ами 40 х 40 и засадихме два корена с домати и отделно картофи...”. Цяло лято ни бъзикаха за доматите, обаче от двата корена изкарахме поне едно 20 домата...Е, вярно беше чак в края на септември, ама к’во от това...То и късно ги засадихме....След това една приятелка, която си има една малка сладурана на годинка ме помоли да й занеса еко-био-здравословни картофи – демек от нашите....Е да, ама от засадените също два корена изкарахме общо шест картофа – 3 малки, колкото джамини и 3 по-големи, колкото яйце. Купих й от тукашните баби – при тях поне картофи – бол!

И сега, тази година е ударна, ама ударна – засадих си в саксия три корена люти чушки, една саксия с босилек (малко неравномерно, ама нищо), няколко тиквички и 15 (наистина!) корена с домати, на които в момента се зеленеят 3 домата. Не знам защо, ама са само 3...малко е депресиращо, та на всичкото отгоре и комшийката се майтапи колко буркана с паприкаш ще правя, ама има време – може да поникнат и още....

За сметка на това, обаче в градината растят като луди два огромни кестена, няколко ореха, сумати ябълки, круши, касис, дюли и малини – при това всичко е на самотек....Само да искаш да береш....Предимството е, че когато спонтанно се заформи някакъв сутришно-обедно-вечерен или с една дума целодневен купон, почти винаги можеш да спретнеш нещо сладичко с подръчни материали, което не отнема много време.

Така....и затова сега искам да ви покажа едно бързо и хубаво десертче с ябълки и тестено-маслени трохи, което много, ама много си ходи с ванилов сладолед....

Продуктите са ориентировъчни, в зависимост от това колко формички искате да направите. При мен са за 4 формички:

4 средно големи ябълки

3 с.л. масло

3 с.л. мед

2 с.л. вода с малко лимонов сок

Счукани орехови ядки

За трохите:

2-3 с.л. масло

1 с.л. захар

5-6 с.л. брашно

Ябълките се обелват и се нарязват на тънки резенчета. Маслото се разтапя в тиган, добавя се меда и водата с мъничко лимонов сок в нея, слагаме ябълките, похлупваме ги с капак и ги оставяме да омекнат. Накрая добавяме и счуканите орехи.

В отделна купичка размачкваме маслото със захарта и постепенно прибавяме брашното. Трябва да се получи ронливо тестенце. Изсипваме ябълките в купички и отгоре натрошаваме тестото. Десертчетата се пекат в предварително загрята фурна на 200 С за около 15-тина минути. Когато поизстинат слагаме отгоре и по топка ванилов сладолед. Много е вкусно, леко и приятно (-: