Мъфини с левурда и разни други неща...

Още от петък бях решила, че събота и неделя няма да правя нищо-нииищо! Категорично си казах, че днес, тъй като и времето е малко мрачно, променливо и по-студено, цял ден ще се валям на дивана и ще си гледам филмчета, ще си цъкам на компютъра, ще си дочета книжката (Тери Пратчет - „Еманципирана магия”) и евентуално ще направя една картофена крем супичка и то не толкова за мен, колкото за милото...Да, ама като си четях из блоговете видях поста на pep-4o ето тук:
http://pep-4o.blogspot.com/2012/05/blog-post_11.html

за едни много вкусно изглеждащи кашкавалки с левурда и понеже и аз имам в двора, а нямам всички продукти за да ги изпробвам днес (тук в селския магазин крема сиренето е лукс, а марката кисело мляко, която се продава ми е странна на вкус и не я харесвам, а подобни екзотични продукти като сусамово семе изобщо никога не е и имало), та сърцето ми на блогер и гурман затуптя по-силно и в крайна сметка реших, че трябва да се пробва следната комбинация за мъфини, която поне откъм съставки имаше всички шансове за успех и по-нататъшна кариера за летния сезон. 

 

Така, та значи направих следната експериментална рецепта:

Продукти:

225 г брашно

10 г бакпулвер (това е едно пакетче)

150 мл прясно мляко

1 с.л. заквасена сметана

2 яйца

1 щипка сол

12-13 маслини, без костилки, нарязани на ситно

6-7 с.л. олио

ок. 200 г сирене, натрошено

няколко листа левурда, при мен бяха 8 (но следващия път ще сложа повече), леко бланширани, нарязани на ситно.

Тези продукти са за моята форма за мъфини – 12 бр.

Разбивам млякото с яйцата и след това постепенно добавям брашното, което съм смесила с бакпулвера и щипката сол. Понеже имах малко останала заквасена сметана – сложих и нея. Разбивам с телта и прибавям олиото – пак разбърквам и накрая слагам левурдата, сиренето и маслините. Сол, черен и червен пипер на вкус.

Мъфините се пекат в предварително закрята фурна на 170 С за около 25 мин.

Тъй като не намазах мъфините с яйце отгоре, когато станаха готови ги поръсих с малко вода и ги покрих с една кърпа – както когато правя питка. Станаха много пухкави и приятни – ще се правят отново!