Не знам при вас как е,
но при мен е почти невъзможно да планувам отпуска – нескопосаните ми опити да
направя някакъв план през последните години обикновено се провалят с гръм и
трясък в последния момент, така че най-успешният опит до момента беше една седмица
на море с малката миналата година, през която до обяд стоях в стаята и работех,
ходех на плаж с компанията, въоръжена до зъби с лаптоп, телефони, таблети и
прочие и общо взето се чувствах така, все едно имам офис на пясъка и съм
сменила градския хаос с още по-голям такъв, но на море…Та тази година си я
подкарах по старому – без план. Да, ама нали си има там някакви законови
разпоредби, според които и подобни същества като мен трябва зорлем да се пратят
в отпуска, щот’ не можеш да приключиш годината с 20 дни отпуск, например…И по
този повод насила бях изкарана от офиса, въпреки лудницата, която обикновено
цари в офис пространството точно преди Коледа. Да, ама хората не са свикнали аз
да съм в отпуск и затова ситуацията изглежда приблизително така – да, няма я в
момента, но телефоните са й включени, има интернет и е на линия. О-йе!
Дървено украсено пънче
за масата довечера
По стара традиция
значи, си понесох всичките такъми към вилата и започнах да си се наслаждавам на
заслужената почивка. Събота, неделя, понеделник – 8.30 ч – телефонът звъни –
понасям се в лек тръс към градината, докато намеря заветната точка, на която
имам три чертички обхват…Да, на работа съм, какво има? – някъде по улицата
почва да реве магаре – мълчание от отсрещната страна – да, да, работя – аха!
Минават пет-десет минути, телефонът звъни…Айде отново – слагам шапката (навън е
-5 С), ботушите, понасям се към точката с обхвата…Да, на работа съм…-през това
време на заден фон се чува: „Мама ти……, къде вървиш,….!” – козарят минава със
стадото по улицата – мълчание от отсрещната страна, докато аз уверявам, че
работя…Минават още пет-десет минути, телефонът звъни, милото ме пита дали искам
да ми сглоби малка телефонна кабинка – ще ми е по-удобно, даже ще ми направи и
място за лаптопа – излитам навън…а, този път на заден план се чува банциг –
някой реже дърва, звучи почти индустриално и работно, ако човек се абстрахира
от лая на кучетата и кукуригането на петлите…И така в този дух се заредиха
предколедните отпускарски дни…
Снежен човек от филц с
кожено бомбе
И понеже точно в
момента много ми се шие и майстори, а по-миналата седмица ми се присмяха за
лосчето Рудолф, насочих всички усилия към майсторенето на северни елени и тем
подобни. Прерових интернет пространството, намерих си модел, направих си шаблон
и започнах да си майсторя лосове на конвейер + един снежен човек и разни други
дребни джиджавки. Смея да твърдя, че играчките се получиха много добре и съм
изключително доволна от резултата, а милото престана да ми се присмива, че
всъщност майсторя гуцета, на които просто им поставям по чифт еленови рога за
авторитет (-:
Весело стадо, т.е. дует
северни елени, в кадър са само два, защото червения раиран елен го подарих на
един ловец, отбил се на кафе – много му хареса
Рудолф 2 + малко
коледно венче – пак аз си го направих в стил „здравословен кич”
Така, момичета и
момчета, това беше с коледната украса за тази година – както се казва: догодина
пак!
Сега отивам да готвя,
защото вече взеха да ме гледат подозрително дали аджеба ще успея да приготвя
нещо за довечера (-:
ВЕСЕЛА КОЛЕДА!
