Не обичам да хвърлям храна и из хладилника да ми се мотаят
разни дребни недоядени парченца, които всеки само подбутва и помества, но никой
вече не иска да ги хапне. И понеже всички вкъщи сме маниаци на тема сандвичи,
една от основните креативни задачи, с които почти ежедневно се занимавам, е да
измислям разни варианти на вкусни филийки с остатъци. Аз, а и малката, можем да
ядем сандвичи всеки ден и няма да ни омръзне – ама не такива столски, дето да
са с по едно мижаво парченце кашкавал и салам и готово, а с всичко отгоре...и
сочно-мазнички – с много масълце, ако са принцеси или тостери или с майонезени
сосчета. И тя вече е прихванала тая черта от мен и когато ще пътуваме на някъде
или си ги правим за вкъщи – сяда, подрежда си всичко пред нея, режи си
продуктите на тънки парченца, а не на басамаци и педантично си реди сандвича.
В момента понеже имам доста босилек, почти постоянно си
правим и босилеково песто – е, мисля, че няма нужда да давам отделно рецепта за
това – в общи линии го правя на око с пресен босилек, зехтин, скилидка чесън,
пармезан и орехови или кедрови ядки. Всичко се смила в блендер – готово! Та
това песто доста често се приземява върху филийките – в днешния случай в
комбинация с няколко късчета недоядено от вчера печено пиле.
Намазах филийките с малко песто и отгоре наредих
последователно тънко нарязан домат на шайби, пилешки късчета, сирене и
кашкавалчета за тост. Захлупих с втора филийка и ги запекох ето така – намазах
едната филийка от външната страна с масло, сложих я така в загрят тиган, с
намазаната страна надолу и я похлупих с една чиния, върху която добавих за
тежест един пакет брашно, за да може хлебчето да се запече и да стане хрупкаво.
След това махнах чинията, намазах и другата външна страна с масълце – и пак по
същия начин я препекох още малко. Готово!
Идеята за така изпечени сандвичи видях за първи път преди
известно време в блога на Пепчо и много, много ми/ни хареса! 
