Лятна реколта и едно бързо десертче с ябълки

Както вече съм споменавала аз съм доста пишман градинар...не е лошо да си гледаш зарзавати в градината, но на мен някакси ми се струва голяма утрепия с доста несигурен резултат. Въпреки че от година на година къде успешно, къде не,  вдигаме собственото производство. Досега опитите могат да се обобщят горе-долу така: преди две години започнахме с едно от най-елементарните насаждения – магданоз. Изкопах си съвсем примерно малки лехички, засадих семенцата, полях ги – резултат: нищо! Ама ниииищичко! За сметка на това малката, която също искаше да сади, хвърляше семенцата из въздуха, докато се въртеше като лудо и...ами поникнаха няколко магданоза. 

 Ей тези гледки сутрин са ми антистресовите хапченца за седмицата

Миналата година решихме, че още по усилено ще садим. Обаждат се едни приятели да ни дойдат вечерта на гости – милото седи, пъшка и се оплаква....”К’во става бе сладури?” – „Работихме, копахме и садихме..” – „А стига бе! Да не сте прекопали градината?!” – „М-м-м...прекопахме един квадрат 40 х 40 см и сме гроги...” – „Колко????” – „Ами 40 х 40 и засадихме два корена с домати и отделно картофи...”. Цяло лято ни бъзикаха за доматите, обаче от двата корена изкарахме поне едно 20 домата...Е, вярно беше чак в края на септември, ама к’во от това...То и късно ги засадихме....След това една приятелка, която си има една малка сладурана на годинка ме помоли да й занеса еко-био-здравословни картофи – демек от нашите....Е да, ама от засадените също два корена изкарахме общо шест картофа – 3 малки, колкото джамини и 3 по-големи, колкото яйце. Купих й от тукашните баби – при тях поне картофи – бол!

И сега, тази година е ударна, ама ударна – засадих си в саксия три корена люти чушки, една саксия с босилек (малко неравномерно, ама нищо), няколко тиквички и 15 (наистина!) корена с домати, на които в момента се зеленеят 3 домата. Не знам защо, ама са само 3...малко е депресиращо, та на всичкото отгоре и комшийката се майтапи колко буркана с паприкаш ще правя, ама има време – може да поникнат и още....

За сметка на това, обаче в градината растят като луди два огромни кестена, няколко ореха, сумати ябълки, круши, касис, дюли и малини – при това всичко е на самотек....Само да искаш да береш....Предимството е, че когато спонтанно се заформи някакъв сутришно-обедно-вечерен или с една дума целодневен купон, почти винаги можеш да спретнеш нещо сладичко с подръчни материали, което не отнема много време.

Така....и затова сега искам да ви покажа едно бързо и хубаво десертче с ябълки и тестено-маслени трохи, което много, ама много си ходи с ванилов сладолед....

Продуктите са ориентировъчни, в зависимост от това колко формички искате да направите. При мен са за 4 формички:

4 средно големи ябълки

3 с.л. масло

3 с.л. мед

2 с.л. вода с малко лимонов сок

Счукани орехови ядки

За трохите:

2-3 с.л. масло

1 с.л. захар

5-6 с.л. брашно

Ябълките се обелват и се нарязват на тънки резенчета. Маслото се разтапя в тиган, добавя се меда и водата с мъничко лимонов сок в нея, слагаме ябълките, похлупваме ги с капак и ги оставяме да омекнат. Накрая добавяме и счуканите орехи.

В отделна купичка размачкваме маслото със захарта и постепенно прибавяме брашното. Трябва да се получи ронливо тестенце. Изсипваме ябълките в купички и отгоре натрошаваме тестото. Десертчетата се пекат в предварително загрята фурна на 200 С за около 15-тина минути. Когато поизстинат слагаме отгоре и по топка ванилов сладолед. Много е вкусно, леко и приятно (-: