Защо рагу ли? Ами защото това е общоприетото наименованието
(Ragout) за всякакъв вид сосове или ястия, които се правят със задушено или запържено месо. Фрикасето и гулашът също са рагу. А когато е alla bolognese сосът
се приготвя с телешко и бекон, домати, като понякога се прибавят и пилешки дробчета...И в класическия вариант се поднася не със спагети, а с талиателе, макарони или пене...
Преди години нямаше всички тези паста разновидности – имаше
макарони, спагети и юфка и в къщи спагетите се хапваха по изключително
оригиналния начин с кетчуп и сирене, а понякога и с майонеза или със сирене и
захар...Някъде в 10-ти клас дойде и просвещението, когато при една приятелка за
първи път хапнах доматен сос за спагети – уау, колко невероятно ново – с кайма
и настърган кашкавал! Толкова много ми харесаха, че още си спомням как преядох
като свинче и си мислех, че дотогава май почти не съм яла друго толкова вкусно
нещо. На този етап яхнии, гювечи и тем подобни не ми правеха особено
впечатление...
След това дойде студентството и проблемът, че хм-м-м, ако
искам нещо да ям – трябва да си го сготвя или купя – няма баба, няма повече
хотел „Мама”... но на помощ дойде хранителната индустрия и всички сосове в
пакетчета, спагети в пакетчета (дето ги вариш само по три минути), картофено
пюре от пакетче, замразени пици, дюнери, сандвичи...и така лека по лека към
по-сложни рецепти, като „А, направих си бъркани яйца!”, „Ей! Аз и ориз съм
можела да готвя!” или пък просто „От това нищо не стана...айде да ходим за по
един дюнер...”
Годините минаваха, акълът ми идваше лека по лека и съответно с натрупването на житейски опит и повишаването на жизнения стандарт от студент в работещ човек, получаващ заплата, взеха да се задават и първите кулинарни изживявания - заведения, вкусно хапване, гостита, обикаляне напред-назад и първи плахи опити за нещо по сложно от яйцата на очи.
Годините минаваха, акълът ми идваше лека по лека и съответно с натрупването на житейски опит и повишаването на жизнения стандарт от студент в работещ човек, получаващ заплата, взеха да се задават и първите кулинарни изживявания - заведения, вкусно хапване, гостита, обикаляне напред-назад и първи плахи опити за нещо по сложно от яйцата на очи.
Е, пътят на преминаване от сосове в пакетчета към прясно
приготвени беше дълъг и трънлив, изпълнен с радости и неуспехи (добре, че
винаги има нещо за сандвичи в хладилника), но в крайна сметка на сегашния ми
етап от живота – помъдряла и опитна (-: вече изобщо не бих заменила моя домашно
приготвен сос болонезе за някой такъв от пакетче... още повече, че
народонаселението е вече и достатъчно разглезено с домашно приготвена храна, та
чак дава и съвети и не би приело друг заместител...
На сосчето има кратка и дълга версия. Тук ви предлагам
по-дългия вариант, който е подходящ в случай, че мноооого ви се е прияло точно
това, нямате какво друго да правите, искате да блеснете пред гости или просто
ви се струва, че този месец още не сте навъртяли достатъчно ток, та 2-3 ч.
варене на котлона ще ви се отразят добре на сметката.
Продукти (за ок. 4 порции)
Спагети или талиателе – 400 г
Кайма – 500
г (350
г телешка и 150 г свинска)
Бекон или панчета – 100 г (този път нямах панчета и използвах бекон)
1 глава лук
3-4 дръжки кервиз (моите бяха тънички)
1 морков
2-3 скилидки чесън
1 консерва нарязани домати (500 г)
1 ½ с.л. доматено пюре
1 ч.ч. прясно мляко
½ чаша червено вино
1 ч.ч. телешки или пилешки бульон
Няколко листа нарязан пресен босилек
Дафинов лист
Сол, пипер, малко захар, щипка смляно индийско орехче
2 с.л. масло и 2 с.л олио
Лукът и чесънът се нарязват на ситно и се задушават в
маслото и олиото. След това се добавя ситно нарязания бекон – запържва се леко
и прибавяме пак на ситно нарязаните морков и кервиз. Задушаваме за около 5 мин.
Добавяме каймата – раздробяваме я на дребни парченца и я запържваме. Тук трябва
да кажа, че аз приготвям соса в една по-дълбока касерола с широко дъно, ако
използвате тиган сега е момента да прехвърлите всичко в тенджерка. Добавяме
червеното вино, разбъркваме и изчакваме, докато се изпари. Сипваме прясното
мляко и индийското орехче, разбъркваме и след като кипне добавяме доматите,
доматеното пюре и бульона. Не ви препоръчвам да използвате бульон на кубчета –
ако нямате пилешки или телешки истински бульон по-добре сложете само вода.
Иначе аз бульон си замразявам в малки пластмасови бутилки от по 500 мл, когато
варя някаква мръвчица и съм добавила и малко зеленчуци, зрънца черен пипер и
дафинов лист във водата. Обратно към сосчето – ами в общи линии – това
беше...Слагам дафиновия лист, нарязания босилек, солта, пипера и малко захар и
оставям да къкри на слаб огън около 2 часа. Може да прехвърлите касеролата и в
предварително загрята фурна и да оставите там сосчето да се сготви при 160 С
пак за около два часа. Това е!
Пу, последната порция на снимка за мен:) Изглежда невероятно вкусно!
ОтговорИзтриванеЗаповядай - вземи си! Аз и без туй правих двойна доза от сосчето (-:
ИзтриванеНяколко стъпки по-сложно отгоре, но затова пък изглежда няколко стъпки по-вкусно;)
ОтговорИзтриванеИначе и при мен първият истински сос беше в студентството, но една приятелка дойде у дома да ми ги сготви;)И онази класика с кетчуп и сирене...как сме я яли???;;))))
А, то стъпките са според времето и мерака - като не ми се занимава повечето неща се прескачат и остава основния вариант, но винаги го оставям да ври до умопомрачение....А виж сега тая класика с кетчупа изобщо не мога да си я представя вече, а пък едно време и тя ми се нравеше...
Изтриване