Плюшкинови работи и телешко със зеленчуци

Не, не съм се изгубила или отказала от писането и блога – просто през последните три седмици се занимавах с общественополезна дейност – или иначе казано – събирахме, изхвърляхме и подреждахме разни неща в огромни количества....Историята започна горе-долу тук и продължава така:

След дългогодишно царуване, кралят-баща и кралицата-майка се оттеглили от управлението (демек – пенсионирали се)...На възрастният крал му било писнало от хаоса, мръсотията и шума в града и той твърдо бил решен да прекара старините си в живописната-идилична провинция....някъде...да ходи за риба, на лов и други тем подобни. Обаче това в началото не се харесало много на кралицата-майка, защото кралят й разправял, че ще й купи гумени галоши, синя манта и една-две козички. От тези приказки кралицата вдигнала кръвно, притеснила се и – абе изобщо идеята не й харесвала – в крайна сметка тя била светска дама, израснала на пъпа на кралството – ходела на фризьор, маникюр, ресторанти и концерти и перспективата да прекара старините си в някое забутано село на кънда-мънда изобщо, ама изобщо не й допадала.

Накрая, за да се запази мира и разбирателството те стигнали до компромисен вариант – няма да е село, а градче, разположено в планината, където имали и роднини (една доста весела компания) и доста познати и няма да има кози, а един-два алпинеума и малко езерце. Речено-сторено – направили проект за едно малко шато (ама съвсем малко) и лека-полека започнали да си събират багажите...И тук настанал един неимоверен хаос – кралят не обичал да изхвърля почти нищо, кралицата също. Така че с годините се били събрали ама много, много, страшно много неща и нещица. На помощ се притекла ромката Анче (чистачката), заедно с нейната услужлива рода, която много се зарадвала на събираните на тавана и в избите стари мебели, тенджери, пералня, килими и огромно легло с две метални табли, изрисувани с няколко лебеда в езеро. Дотук добре, обаче това бил само върхът на айсберга...Кралицата имала множество шкафове, шкафчета, един трикрилен и един петкрилен огромен гардероб, пълни с всякакви съкровища. Тя помолила дъщеря си (т.е. мен) да й помогне да реши какво ще взема и какво не, като й предложила да вземе и всичко, което й хареса. Дъщерята, обаче съвсем не си падала по трупане на вещи и мебели и по-скоро предпочитала изчистения японски стил на обзавеждане, като например само матрак с нощна лампа, отколкото спалня-комплект. Такааааа....Двете се събрали и решили поетапно да разчистват гардеробите и да слагат нещата на три купчини – за изхвърляне, за вземане (дъщерята) и за вземане (майката). Това било много трудно начинание, защото само след кратко време се оказало, че почти всичко отива в купчината на кралицата, което всъщност не било целта на заданието....Кралят нямал претенции – той си събрал инструментите, колекцията от бирени чаши и си подредил 30-те костюма (много обича да се докарва) и вратовръзки в големи кашони и бил готов. За разлика от него кралицата-майка седяла на един стол и с умиление прехвърляла терлички и бебешки плетени елечета от двете си деца и леко си поплаквала. Прехвърляла наляво-надясно купуваните през годините платове (жарсета, коприни и т.н.) и се чудела, защо нищо не си е ушила и как ги е забравила. Предлагала на дъщеря си да вземе например няколко кристални вази и пепелници, чаши или поне само 3-4 мраморни вази – от ония, дето преди се предлагаха в Минерал сувенир и които успешно могат да се използват като хладно оръжие, защото тежат по 6 кила парчето...или поне да вземе 5-те нови родопски одеала, сервиз за 18 човека-комплект с чинийки за предястие, супа, основно и десерт + два супника + прибори за 30 човека (пълен набор), няколко чисто нови дантелени нощници, халати и пеноари, кърпи и прочие (от чеиза, който щерка й категорично не пожелала) и т.н. Накрая, след дълго премисляне, умуване, прехвърляне от едната в другата купчина и после пак обратно, кралицата с огромно усилие на волята послушала дъщеря си, която непрекъснато не спирала да й повтаря, че като не е използвала точно този сервиз и тази форма за кекс от поне 15 години, явно не й трябват. В крайна сметка Анчето, едни комшии – младежи, които тепърва се обзавеждали и част от родата получили огромно количество сервизи и всякакъв тип посуда. Всички били много доволни, кралицата и краля натоварили на няколко курса останалия багаж, барабар с двете им домашни морски свинчета и смело се отправили към планината – напред към спокойния провинциален живот.  

Извън темата – вчера, след кратък спор, милото ми нарисува интелектуалното развитие на нашата група. При мен има линия нагоре, заради множеството ми знания, но само в една посока, защото по негово мнение съм доста опак човек, а малката е все още на ниво „точка”. Естествено морето от познания, описани като широк кръг е той....

А иначе към днешната рецепта и по желание на малката имаше ето това вкусно, вкусно телешко с ориз.

Продукти за маринатата:

1 с.л. сусамово олио

2 с.л. тъмен соев сос

1 с.л. нишесте

2 скилидки чесън (нарязан на ситно)

За хапването (около 4 порции)

Около 400 г крехко телешко

3 моркова

1 глава лук

Около 200 г печурки

2 зелени чушки

Магданоз

Сол, черен пипер, тъмен соев сос (на око)

Значи за тази рецепта е много важно телешкото да е нарязано на много тънки ивици...По принцип ако заменя печурките с гъби шийтаке би могло да мине и за китайска манджа, но милото има страхотни предубеждения към тези гъби или поне към тези, които се продават по магазините и затова си сложих нашенски печурки (-: Нарязаните мръвки ги слагам в плик и в него изсипвам маринатата, завързвам плика и го оставям така в хладилника за около 3-4 часа.

Задушавам в по-голям тиган нарязания на тънки полумесеци лук, добавям нарязаните на тънки ивици морков и чушка и на по-едри парчета печурки, добавям още малко соев сос на око и малко вода или телешки бульон и оставям на слаб огън да се задуши много добре. Когато зеленчуците станат готови ги прехрърлям от тигана в тенджерка, а в тигана изсипвам мръвките, заедно с маринатата и нарязания магданоз – пак може да добавите още малко сусамово олио и соев сос и отново оставям да се задушат/запържат до готовност. Накрая връщам зеленчуците обратно в тигана, разбърквам – готово! За гарнитура пасва добре сварен ориз.

Между другото, ако ви остане от телешкото, дори и изстинало – пак е много вкусно и могат да се направят много готини сандвичи така – филийка хляб с едно-две тънки резенчета домат и отгоре малко от телешкото. 

Vitello tonnato (телешко със сос от риба тон)

Дребният вирус си беше обул родопските терлици, промъкна се тихо и подло ми удари няколко дясни крошета, уцелвайки ме в главата, ушите и носа, след което се настани удобно и взе да се киска над засилващата се хрема, увеличаващата се температура и сополивия нос. На следващия ден обикалях с голям пакет носни кърпи в ръка, кашлях и можех спокойно да конкурирам Дон Корлеоне от „Кръстникът“ и да докарам ролята по-добре (поне звуково) и от Марлон Брандо. Също така успешно изкарах акъла на милото на два пъти в коридора в тъмното, като рискувах да бъда преметната на пода в джудистка хватка и със счупен врат, ако не бях изломотила нежно, дрезгаво и басово: „Мило, аз съм...” Та, когато съм настинала ми се хапват много и определен тип неща – плодове, след 5 минути печено прасенце, след половин час – шоколадово суфле или поне голям тлъст шоколад със стафиди и лещници, после пак нещо солено, като например сандвич с домашна майонеза, шунка и рохко яйце, чипс, може и торта и т.н. Изобщо, когато мога да усещам вкуса на храната ям много, успокоявайки се с мисълта, че имам нужда от силна храна, за да преборя оня нещастен вирус там....Та и затова тази рецепта с телешкото си дойде от самосебе си, защото ми се пиеше топъл телешки бульон...домашен, естествено (-:

И първото минзухарче в двора

Vitello tonnato е типично италианско предястие, произлизащо от региона Пиемонт, като основните съставки на ястието са изстудено телешко и сос от риба тон, а иначе варианти за приготвяне – колкото искате...Но по мое скромно мнение точно това предястие, колкото и елементарно да звучи и карпачото показват дали един италиански ресторант си струва или не...В интерес на истината трябва да кажа, че в Пловдив в ресторант Унико съм хапвала едно от най-вкусните карпачо досега, доста по-добро от това, което съм опитвала в Милано и то в съвсем не евтини ресторанти...Но това е друга темичка, няма да се отплесвам...Та обратно към рецептата:

Продукти:

300-400 г телешко филе – това е за около 4 порции

Зеленчуци за супа: 1 морков, 1 малка глава лук, дръжки от магданоз, малко целина, зърна черен пипер, 1 дафинов лист, сол

За соса:

3 с.л. майонеза, може и повече (с домашно приготвена става най-вкусно)

Една консерва филе от риба тон в собствен сос – 150 г, изцедена

3 ч.л. каперси

1-2 рибки аншоа (по желание)

Лимонов сок, сол, черен пипер, малко бульон за разреждане

Сварявам телешкото заедно с нарязаните на едро зеленчуци и подправки до готовност, след което го изваждам и оставям напълно да изстине. Аз сварявам телешкото много добре, но това е въпрос на вкус – в някои рецепти то се пече на слаба температура, допълнително се маринова или се оставя леко розовеещо – както ви харесва.

За соса – рибата тон, аншоата, каперсите и подправките се пасират, добавя се майонезата, солта, пипера и 2-3 с.л. студен бульон за разреждане. Ако желаете може да добавите и ситно нарязани кисели краставички, горчица, сварени яйца или пък да разредите вместо с бульон – с бяло вино.

Накрая телешкото се нарязва на филийки и се полива със сосчето – идеално върви с препечени филийки и бяло вино.

Разни започващи ремонти и едни дробчета с лук

В малкото кралство настъпил нов период от развитието му – дошла годината на строежите и ремонтите...Роднините на кралицата строяли, милият крал правел мини ветрогенератори и въздушни слънчеви колектори, така, че градината можела да конкурира ветро-парковете в Каварна, а кралицата творяла...И тук възникнал основният проблем – по принцип кралицата била много съвестен и отговорен тип що се отнасяло до работа и ангажименти, но в личен план тя била абсолютно хаотично създание и имала много хобита или по друг начин казано тя обичала да майстори разни джиджавки, да си прави бижута, да плете, да рисува, да свири на китара и т.н. Затова често по пода под краката на милия крал и малката принцеса хрупали мъниста, търкаляли се кончета и кълба прежда, не си разтребвала боите и картоните и прочие. Лека полека между кралицата и краля назрял конфликт относно разтребването, докато накрая кралицата след дълги размишления взела едно много мъдро и важно решение – да си направи хоби център в празната мансарда. Речено-сторено...И както всеки знае, в едно празно жилище се започва с обзавеждането на банята, защото в крайна сметка като е гарга поне да е абсолютно рошава. 

Всякаква прилика със споменатите тук лица е случайна и неволна

Ето защо кралицата съвестно обиколила всички магазини за плочки и санитария в кралството, така че в края на седмицата имала чувството, че главата й е придобила формата на фаянсова плочка. Накрая тя попаднала в един много хубав дюкян с изключително мили търговци, които дори и предложили да й направят 3D модел на банята с избраните плочки и други нещица. Кралицата изпаднала във възторг и гордо с плана в ръка се прибрала в двореца. След вечеря тя съобщила на краля, че иска да му покаже нещо много, ама много хубаво и му връчила планчето, под което била написана и скромната сума за цялостното обзавеждане на банята с големина 5 кв.м. Кралят разгледал всичко внимателно, но в момента, в който видял мъдрещите се на края на страницата цифри, леко се облещил, възкликнал, даже май и косата му се изправила, посочил с пръст и погледнал въпросително кралицата, която точно в този момент си навивала на пръста кичур от косата, реела поглед из стаята и усърдно се стараела да не поглежда към милия крал. „Ако това е това, за което си мисля, ще трябва да станем вегетарианци поне за година и да лишим кралството от всякакви други инвестиции и прищевки!” – „Е, миличко, леко драматизираш нещата...” – отвърнала меко кралицата и извадила възможно най-тъжно чаровния поглед, на който била способна. В стаята настъпила напрегната тишина...Даже се чувало пърхането на крилата на една случайно влязла муха...”Много е...” – „Ами, не е малко, ама пък ще стане много готино....” – „Много е!” – „Ами тогава няма да мога да си пренеса нещата, защото няма да имам тоалетна!”. И точно това било ключовото изречение – при мисълта за продължаващия хаос и риска за прекратяване на мира и разбирателството в кралството, кралят с много дълбока въздишка склонил. О-йе! Кралицата му се метнала хилейки се на врата и му ударила една голяма целувка, след което весело тананикайки си започнала да си опакова джунджуриите за преместването.

А относно днешната рецепта – миналия път писах за едно съвсем семпло сосче по рецепта на мама, което днес реших да приложа и към пържени пилешки дробчета и се получи доста добре. Та ето какво ни е необходимо:

Пилешки дробчета – вие решете дали голяма или малка опаковка

3-4 глави лук

50 мл сухо червено вино

2 ч.л. горчица

1 с.л. мед

1 с.л. ябълков оцет

Малко магданоз

Дробчетата се изчистват и изпържват – може предварително да ги оваляте и в брашно, ако желаете. След като се изпържат ги изваждам с решетъчна лъжица и ги оставям захлупени в тенджерка. В същата мазнина задушавам нарязания на тънки полумесеци лук, след това махам капака и прибавям останалите съставки, които всички заедно предварително съм разбъркала в отделна купичка. Добавям и нарязания магданоз и оставям да се запържва още няколко минути. Накрая изсипвам лука върху дробчетата и разбърквам добре. За гарнитура – картофени кюфтета. Това е!