За новото училище и един солен кекс

Знаете ли кое беше най-милото нещо през изминалата седмица? Един вид комплимент от малката.  От тази година е в ново училище и слава богу още от първия ден е страхотно доволна и не спира да бърбори – ама през цялото време:

-Знаеш ли, че всички са адски мили? Имам си вече две приятелки и имам чувството, че цял живот (демек 11 години) съм ги познавала! И момчетата са много мили – всички са с прически…с гел, де. И има едно момче, което цял час ми хвърляше погледи (старата любов от миналата година вече е забравена – имаме нов кандидат-зет). И сандвичите в стола са меки и с хубава плънка и ако знаеш как изглежда – все едно си в Супа – бара. Ще ме запишеш ли на стол? А днес Митко ме изпрати…е, не точно до вкъщи, а до половината – даже не му беше на път. Знам, че ме харесва! А, освен това учителят по география е супер готин и обяснява страхотно.  Вече съм му любимка. Ама знаеш ли защо? Защото пита дали знаем кой е Магелан. Представяш ли си?

Реплика от моя страна:

-Кажи „благодаря”…..

-Да бе, знам!

-Кажи „благодаря”…..

-Благодаря, че ме тормози цяло лято…Знаеш ли колко ми струва да ти го кажа?

-Знам!

Пояснение: имахме уговорка с малката, че всяка седмица през ваканцията ще учи по нещо, така, за обща култура – няма значение дали се отнася за музика, изкуство или някоя наука – просто нещо. Та едно от нещата, с които я тормозих бяха континентите – кой къде се намира и няколко имена на откриватели, ведно с моите неортодоксални пояснения, че причината за великите географски открития е била просто един вид държавна поръчка за откриването на нови търговски пътища, вървящи в комплект с грабежи, заробване и убийства на местното население и че всичко е било подтиквано от чисто икономически/църковни интереси за повече власт и пари. Така де – нещата не трябва да се разглеждат едностранно. Както и да е…Та поводът беше безкрайната й гордост, че единствено тя в класа е знаела за Магелан и Магелановия проток. Аз, естествено, изпитах огромно вътрешно задоволство.

-А по английски днес правихме диалог – все едно се запознаваш с някой, разбираш ли? И само аз се сетих…е и едно момче също…за глагола „meet”…

-Кажи „благодаря”…..

-Уф, да бе…

-Видя ли, че има смисъл?

-Да…

Това лято почти я бях оставила на свободен режим – само от време на време трябваше да преговаря думите от речника, останал й от 4-ти клас, за да не забрави всичко. Та, това е – ново училище и приятели, въодушевление, хубави емоции и:

-И всички учители са много готини и обясняват много интересно и знаят толкова много неща - като теб и тате…е, почти толкова.

При което аз се размазах от кеф и си казах на ум: о-йе!

-Трябва да те запозная с Тошко, той е в шести клас, но работя заедно с баща му – имат много хубава фирма и е от добро семейство. А и е много симпатичен. – добавям аз.

-Звучиш ми като от турски сериал – все едно ще ме сватосваш. – отговаря тя в духа на моите реплики и се изхилва леко нагло.

Да…Малката расте, расте…Стана ми едно такова сантиментално и си спомних разни работи от преди известно време – пакости, въпроси, плач, смях, странни думи, които си измисляше като „кръгълник” (непонятната й геометрична фигура), „кръстословище” – вместо кръстовище и т.н.  

А иначе като рецепта ще ви предложа един много типичен за това време солен кекс, който масово се хапва из немско в комбинация с излизащото по това време младо вино.

И така – “Zwiebelkuchen” или кекс с лук…много лук (-:

Разтварям маята в хладкото мляко + щипка захар. Когато шупне маята се замесва меко тесто, което не трябва да лепне, т.е. ако има нужда може да добавите още малко брашънце. Аз замесвам тестото в машината за хляб – има такава програма за тесто и целия процес, заедно с бухването на тестото трае около 2 часа. 

Докато тестото бухва, нарязвам на тънки полумесеци половината кило лук (и си плача…), след което го задушавам, докато се карамелизира и омекне напълно. По някое време добавям и нарязания на ситно бекон. Когато плънката изстине леко, се добавят яйцата, сметаната и подправките.

Порциите тук са за тавичка с размери 20 х 25 см. Застилам тавичката с хартия за печене и с пръсти разтеглям тестото така, че да покрие дъното и да се оформи ръбче. Изсипвам отгоре плънката и пека в предварително загрята фурна при 220С за около 45 мин.

На нас кексът ни харесва повече, когато е напълно изстинал – може да го оставите да си седи във фурната около ден и половина, без да му няма нищо. И е много вкусничък в комбинация с бяло вино или бира + млечно-чеснов сос.

Една малка разходка до Аугустусбург и един крамбъл със сини сливи

И още една кратка командировка, която започна в 9.00 в един делничен ден така:

Колегите, които ни посрещнаха бяха приготвили множество изключително вкусни сандвичета, като само доброто ми възпитание ме възпря да не опустоша всичко на минутата. След това денят премина в срещи, срещи и пак срещи, докато се стигна до съществената част от вечерта – вечеря в една прекрасна и скрита в малка горичка ловна хижа. Хапнахме и пийнахме изключително добре и ползотворно – за мен имаше свинско печено със сос от диви гъби и хлебни хнедли.

След това на следващия ден, преди самолета, имахме точно толкова време, колкото да се врътнем из Аугустусбург – малко градче в Саксония, известно с ловния замък на Аугуст, който пък е бил курфюрст на Саксония от 1553 до 1586 г. Замъкът не е пищно украсен или огромен, защото е служил точно за пренощуване, когато са ходили на лов, нещо като вилата за събота и неделя (-:

В замъка обаче сега могат да се видят много интересни постоянни експозиции – има изложба на карети и каляски (за мен), природонаучен музей (за мен) и една от най-големите колекции на мотори в Европа, разположена в 18 помещения (за мъжката група). Така че след като се подкрепихме с кафе и едно-две-три парченца от ей тия сладкишчета, се спуснахме да обикаляме – аз, в компанията на моя милост, мъжете – към моторите.

Входът на замъка

И част от самия замък, чийто четири основни ъглови постройки са направени така, че вътрешния двор да образува кръст, по подобие на модерните по това време италиански градски дворци.

Таванът в една от залитe

А сега една интересна извадка от менюто на г-н Аугуст, като въпреки, че на табелката пише закуска, през средновековието е имало всъщност по две основно яденета на ден и в случая това е по-скоро като закуска-обяд. Въпреки това, обаче количеството храна е просто умопомрачително. Текстът за менюто звучи приблизително като „петъчна закуска за моя най-милостив господар”, като коментарът на милото беше да запрятам ръкави и следващия петък най-накрая да се представя подобаващо:

1.      Супа от стафиди

2.      Запечени яйца с прясно масло

3.      Печена яребица и пъдпъдъци

4.      Пълнени млади кокошчици

5.      Сушен шаран

6.      Еленско в сос, подправен с джинджифилови бисквити

7.      Чирози (най-вероятно от треска)

8.      Печен заек с черешов бульон

9.      Наденички от щука, подправени с черен дроб

10.  Предястие от кълцан шаран, по-големите парчета – запържени в мас

11.  Заешко кисело (месото се вари в зеленчуков-винен бульон и се пече)

12.  Студен пай с месо от свински бут

13.  Палачинки с наденица

14.  Варени сушени ябълки

15.  Шаран в маслен бульон с кимион

16.  Печена треска с горчица

17.  Печена маринована херинга с лук

18.  Голямо печено (???)

19.  Мус от бяла ряпа

20.  Риба на фурна

21.  Сирена, плодове

И на края, понеже си говорим за хапване, ви предлагам моя вариант на крамбъл със сини сливи – много лесен и вкусен, особено в комбинация с ванилов сладолед.

Тавичката, в която го направих е малка – 20 х 25 см и не съм броила колко сливи ми трябват – толкова, че като ги разделя на четвъртинки да могат да покрият намасленото дъно на тавата. Сливите се слагат по гръб - с обелката надолу.

50-те грама кафява захар + канелата + ванилията + няколко капки лимонов сок се смесват в една купичка и със сместа се поръсват сливите. Ако имате орехи – сложете и тях. В отделна купа се размесва с ръка брашното + останалата захар и студеното масло. Сместа става на трохи, които се поръсват върху сливите. Пече се на средна шина в предварително загрята фурна на 180С за около 40 минути. Това е!