...е отговорът на провинциите Елзас и Пфалц на италианската
пица. Разликата е, че при фламкухена тестото е изключително тънко. Защо ли? Ами
защото в миналото са го изпичали преди хляба, като по този начин селяните са
проверявали температурата на пещта – ако тестото бързо е почернявало, значи е
трябвало да се изчака още малко, докато температурата в пещта намалее, ако на
тестото му е трябвало повече време, значи е трябвало огънят отново да се
разпали. Оттам и името: Flamm
означава пламък, а kuchen – кекс.
У нас фламкухенът се радва на особена почит – изяжда се
веднага (и от малко и голямо) и веднага се надига вой за втора и трета порция.
Така, че от опит не ви препоръчвам да го предлагате за обяд или вечеря, освен
ако не искате да се чувствате като в средновековен филм в ролята на селянка с
боне, мятаща усърдно тави в пещта (имам предвид във фурната). В началото се
чудех с какво да заместя Crème Fraîche,
Schmand или Sauerrahm (crème aigre), с които се намазва фламкухена. Ами
с какво? Със заквасена сметана – и става чудно! Това със заместването на
продуктите, като не можеш да откриеш правилните, е винаги въпрос на въображение
и личен вкус. Така преди години, когато тирамисуто и тази пуста сьомга още не
принадлежаха към българска национална кухня, дадох рецептата за тирамису на
една моя леля...При следващото ми идване в БГ отидах на гости на въпросната
леля, която с гордост ми съобщи: „Сега ще те черпя нещо специално!”, след което
чевръсто ми сложи голямо парче сладкиш и ме изгледа очакващо:
- Е?
-?????
- Ами, това е по твоята рецепта, бе сладурче!!!!
- ?????
- Тирамисуто, бе!
- ?????
- Пробвай, пробвай!
- Ами май не е точно същото....- казах леко несигурно –
сладкишът ти е с кисело мляко...., но е мнооого вкусен!
- Ами с кисело мляко е, с к’во да е...То туй маскарпоне
никой не го е чувал!
- Ама ти си сложила отгоре шоколадови пръчици вместо какао!
- Нищо, нищо! Нека е по-сладичко, че то какаото, ако не му
сложиш захар само горчи!
- Ама бишкотите трябваше да ги топнеш в студено
кафе...-почти безсилно добавих
- А, да бе! Виж колко си е добре със захарното сиропче! А в
млякото добавих и малко лимонова коричка. На всичките ми приятелки им хареса!
Такаааа....Това беше лиричното отклонение. Обратно към
фламкухена! Приготвя се бързо, евтино е и не изисква особени усилия. Трябват
ви:
За тестото:
-
250 г
брашно
-
2 с. л. олио
-
100 мл вода, по-добре е, когато водата е топла (не гореща)
-
1 ч.л. сол
За плънката (не, плънка, ами за отгоре):
-
ок. 90-100
г бекон
-
1 глава лук
-
малка кофичка заквасена сметана
Аз не слагам мая в тестото, защото тогава вече не е
фламкухен, а някакво тесто за пица. Тези мерки са горе долу за един гладен
човек. Когато правя за мен и милото – използвам двойна доза.
Приплъзнете цялата хартия върху решетката и печете по
средата на фурната за около 10-15 мин, но тестото не трябва да прегаря. Пече се
доста бързо, така че го наблюдавайте. Фалмкухенът върви прекрасно както с бяло
вино, така и със студена биричка. Освен това са възможни всякакви вариации на
тема „Вкусно оползотворяване на остатъци от хладилника”. Може да сложите
сирене, кашкавал, маслини, чушка...Може да направите и по-луксозен вариант с
пушена сьомга (ей, тая сьомга, бе!) и леко бланширан спанак и т.н. Но за това в
други постове!