Знаете ли кое
беше най-милото нещо през изминалата седмица? Един вид комплимент от
малката. От тази година е в ново училище
и слава богу още от първия ден е страхотно доволна и не спира да бърбори – ама
през цялото време:
-Знаеш ли, че
всички са адски мили? Имам си вече две приятелки и имам чувството, че цял живот
(демек 11 години) съм ги познавала! И момчетата са много мили – всички са с
прически…с гел, де. И има едно момче, което цял час ми хвърляше погледи
(старата любов от миналата година вече е забравена – имаме нов кандидат-зет). И
сандвичите в стола са меки и с хубава плънка и ако знаеш как изглежда – все
едно си в Супа – бара. Ще ме запишеш ли на стол? А днес Митко ме изпрати…е, не
точно до вкъщи, а до половината – даже не му беше на път. Знам, че ме харесва!
А, освен това учителят по география е супер готин и обяснява страхотно. Вече съм му любимка. Ама знаеш ли защо? Защото
пита дали знаем кой е Магелан. Представяш ли си?
Реплика от моя
страна:
-Кажи
„благодаря”…..
-Да бе, знам!
-Кажи
„благодаря”…..
-Благодаря, че
ме тормози цяло лято…Знаеш ли колко ми струва да ти го кажа?
-Знам!
Пояснение:
имахме уговорка с малката, че всяка седмица през ваканцията ще учи по нещо,
така, за обща култура – няма значение дали се отнася за музика, изкуство или
някоя наука – просто нещо. Та едно от нещата, с които я тормозих бяха
континентите – кой къде се намира и няколко имена на откриватели, ведно с моите
неортодоксални пояснения, че причината за великите географски открития е била
просто един вид държавна поръчка за откриването на нови търговски пътища,
вървящи в комплект с грабежи, заробване и убийства на местното население и че
всичко е било подтиквано от чисто икономически/църковни интереси за повече
власт и пари. Така де – нещата не трябва да се разглеждат едностранно. Както и
да е…Та поводът беше безкрайната й гордост, че единствено тя в класа е знаела
за Магелан и Магелановия проток. Аз, естествено, изпитах огромно вътрешно
задоволство.
-А по английски
днес правихме диалог – все едно се запознаваш с някой, разбираш ли? И само аз се
сетих…е и едно момче също…за глагола „meet”…
-Кажи
„благодаря”…..
-Уф, да бе…
-Видя ли, че има
смисъл?
-Да…
Това лято почти
я бях оставила на свободен режим – само от време на време трябваше да преговаря
думите от речника, останал й от 4-ти клас, за да не забрави всичко. Та, това е
– ново училище и приятели, въодушевление, хубави емоции и:
-И всички
учители са много готини и обясняват много интересно и знаят толкова много неща - като теб и тате…е,
почти толкова.
При което аз се
размазах от кеф и си казах на ум: о-йе!
-Трябва да те
запозная с Тошко, той е в шести клас, но работя заедно с баща му – имат много
хубава фирма и е от добро семейство. А и е много симпатичен. – добавям аз.
-Звучиш ми като
от турски сериал – все едно ще ме сватосваш. – отговаря тя в духа на моите
реплики и се изхилва леко нагло.
Да…Малката
расте, расте…Стана ми едно такова сантиментално и си спомних разни работи от
преди известно време – пакости, въпроси, плач, смях, странни думи, които си
измисляше като „кръгълник” (непонятната й геометрична фигура), „кръстословище”
– вместо кръстовище и т.н.
А иначе като
рецепта ще ви предложа един много типичен за това време солен кекс, който
масово се хапва из немско в комбинация с излизащото по това време младо вино.
И така – “Zwiebelkuchen” или кекс с лук…много лук (-:
Разтварям маята в хладкото мляко +
щипка захар. Когато шупне маята се замесва меко тесто, което не трябва да
лепне, т.е. ако има нужда може да добавите още малко брашънце. Аз замесвам
тестото в машината за хляб – има такава програма за тесто и целия процес,
заедно с бухването на тестото трае около 2 часа.
Докато тестото
бухва, нарязвам на тънки полумесеци половината кило лук (и си плача…), след
което го задушавам, докато се карамелизира и омекне напълно. По някое време
добавям и нарязания на ситно бекон. Когато плънката изстине леко, се добавят
яйцата, сметаната и подправките.
Порциите тук са
за тавичка с размери 20 х 25 см. Застилам тавичката с хартия за печене и с
пръсти разтеглям тестото така, че да покрие дъното и да се оформи ръбче.
Изсипвам отгоре плънката и пека в предварително загрята фурна при 220С за около
45 мин.
На нас кексът ни
харесва повече, когато е напълно изстинал – може да го оставите да си седи във
фурната около ден и половина, без да му няма нищо. И е много вкусничък в
комбинация с бяло вино или бира + млечно-чеснов сос.
Успех на сладуранката и браво на теб! И аз ударих голям тормоз на малкия лятото:)Чудесен кекс!
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти! То ако не ги тормозиш нищо не става (-: Ама ще са ни благодарни след сумати години...Аз като си помисля и при мен какъв тормоз беше преди години, е-хе-е-е!
ИзтриванеАми да пожелаем попътен вятър в новото училище на госпожицата. И още нещо- аз не успях да тормозя никого лятото- оставих ги да търчат по улиците- сега ще наваксвам с гърча;)
ОтговорИзтриванеА този лучен кекс е просто страхотен!!! Половинът ще му се зарадва много! Хубава вечер, Дида!
Благодаря ти, Мъх! Аз не мога да се сравнявам с теб - при теб с три броя е висш пилотаж (-: И на теб успешно изкарване на новата учебна година - ти караш паралелно два класа, нали? Аз сега съм в пети (-:
ИзтриванеДиде, случвало ми се е да обещая 2 лева, ако млъкне за 2 минути :) в такива емоционални моменти, в които ти трябва минутка тишина :)
ОтговорИзтриванеСладурана, но все пак казва Благодаря, нищо, че лекинко изпросено :)
Успех и все така да и е интересно в новото училище!
А лучения кекс изглежда чудно, браво!
Хм, това с двата лева никак няма да е разумно при нас - ще се разорим за отрицателно време...Не знам, просто има моменти, в които не спира да говори, а и понякога си ги измисля едни такива...А това с благодаря-то си е наистина изпросено - хич не умее да се извинява и да благодари - имам предвид в такива ситуации, когато аз съм имала право. Иначе за пред други хора е самото добро Възпитание.
ИзтриванеБлагодаря, ти! Хубава вечер!
Е добре де,защо ми изчезна коментара,не е честно,сега по памет трябва да го напиша пак. :)
ОтговорИзтриванеТа исках да ти кажа,че тук и на още няколко блого-местенца ми е страшно уютно и не усещам кога е дошъл края на публикацията!
Също констатирах,че не само у нас думата Благодаря се отронва много трудно от младша. :)
А кекса е прелестен с тази златиста коричка отгоре и вкусна плънка!
Пожелавам успешна учебна година в новото училище и хубави есенни дни на цялото семейство!
п.п.Ако предния ми коментар се появи отнякъде,махни го да не се дублират :) .
Благодаря ти, Роси! Ами това с благодаря-то май на доста хлапета им е проблем...Ние с милото сме по принцип много ларж, обаче когато се отнася до нормално държание от страна на подрастващите - изобщо не даваме да ни са качват на главите, независимо кой колко е пораснал вече. Правилата са си правила (-:
ИзтриванеА това за училището - може да прозвучи леко снобско, но наистина си има значение квартала, средата, децата и най-вече учителите. В това училище даскалите са доста строги и ги затрупват с домашни, но пък колкото и да е странно хлапетата ги харесват.
Хубав уикенд и приятна почивка!
Диде,така е,и аз и баща й не даваме да ни се качва на главата,но тя пак се качва,че и сяда понякога :) .
ОтговорИзтриванеА за учителите съвсем съм съгласна,те са в основата както и цялостния климат в едно училище,защото дисциплината е много определяща за крайния резултат.
Хубав уикенд да е и за вас,мила!
Със сигурност ще го пробвам този кекс... обичам солените кексове... :)
ОтговорИзтриванеПробвай - дано да ти хареса. Аз го правя сравнително често, въпреки че рязането на лука е леко досадно и мелодраматично (-:
Изтриване