Пикантен домашен чипс

На малката й се прияде чипс...или царевични пръчици....или пуканки.....ами няма ли поне брускети-марети???? „Не, няма....казах ти да си правиш списък, ако искаш нещо...” – „Е-е-е-е! Нищо ли няма?”....”Не, отиди до магазина и си купи солети....” – „Да, ама тези, дето ги продават тук нямат сол върху тях!”...”Е, няма пълно щастие!”.

Така...това беше в общи линии диалогът преди около два часа. И след като не успях да предложа на подрастващото поколение нищо подобаващо (на вилата сме, а тук възможностите за пазаруване са нищожно-микроскопични) и нервите ми не издържаха на сърцераздирателно-тъжния-често примигващ-поглед, реших, че ще правя сама чипс. Идеята беше посрещната в началото с доста голяма доза скептицизъм, недоверчиви погледи и...абе направо пълно презрително отношение, че няма да мога де се справя с такъв кулинарен шедьовър и че в крайна сметка ще трябва да се боря със собствени сили срещу “Chio” чипс и „Чипи” и както са им там имената на всичките фирми. Хе-хе! Да, ама не! Те не знаят с кого си имат работа!

Продукти:

Няколко картофа

Сол, червен пипер, лют пипер

Олио за пържене

Обелих картофите и ги нарязах, т.е. настъргах ги на тънки филийки с ножа за сирене – този, който е като шпатулка. Накиснах картофените шайби за около 1 час в голяма купа с вода, след което ги поставих върху кухненска хартия, за да се отцедят добре от водата - много е важно да са добре подсушени. Накрая ги изпържих на порции във фритюрника при 170 С – всяка порция до златисто. Изсипах готовия чипс отново върху кухненска хартия и го поръсих със сместа от сол и пипер. Трябва да кажа, че всъщност всичко стана доста лесно и бързо, а чипсът се получи супер хрупкав и вкусен – малката не можа да повярва, че съм го докарала точно като готовия, гордо разнасяше пликчето от хартията за печене, което й направих и изплюскаха целия чипс с хлапетата на съседите за отрицателно време.