За ползата от навигацията, Етъра и мързелив флам с риба тон

Не знам дали ви се е налагало да излизате на глава с мъж, който си е купил нова играчка – демек навигация, която би трябвало да е по-умна и от....и аз не знам от какво. Е, на мен ми се наложи тази седмица. И всичко щеше да върви по план, ако на разклона на магистралата за Стара Загора си бяха оставили старото кръгово, а не го бяха заменили с нещо като детелина и ако си я карахме по старомодния начин - без навигация и се ориентираме само по табелките....

Може колажчетата да са леко сладникаво-идилични, но толкова успях да сътворя....

„Колко време ще ни трябва да стигнем до там?”  –  „Ми-и-и...3 ч – 3 ½...горе-долу...” - „Как така толкова?!” - „Ами нали не искаш да карам с повече от 80?”. Разговорът се води един ден по-рано между мен, колега и колежка, с които трябва да посетим една фирма в Габрово и друга, близо до Велико Търново...”О.к., значи ще тръгнем в 7.00” – „М-м-м, става!”.

Та, тръгваме си ние навреме от Пловдив, с идеята да минем през Шипка, да отидем, да видим, да си свършим работата и да си се приберем обратно. Хубаво нещо са тия магистрали, още по-хубаво като си имаш и навигация Невенка, която да ти казва с леко сладникаво-монотонен глас къде да караш, да завиеш, да спреш....идват ми и други мисли на главата, ама са малко нецензурни, та няма да ги пиша...

Наближаваме Стара Загора и естествено трябва да завием към града, за да продължим за Казанлък и оттам за Шипка – елементарно Уотсън! Да, ама не! Невенчето показва някакво кръгово....Ама за к’во ми е това кръгово, като той градът се вижда и на всеки му е ясно къде да завие?!!! Само на Невенчето явно не и на моя спътник, който я хвали, че е голяма работа! Мълча си аз и си кютам, казвам си наум реплики по адрес на навито, караме си по магистралата, подминаваме правилната отбивката, щото не е кръг и след няколко метра – пляс по челото - „Ей-й-й, трябваше май да завием, ама Невенчето що не ни каза? Хм, нищо ще се върнем...”

Да, ама на магистралата за да обърнеш някъде първо караш поне още двайсетина километра напред и след това, като обърнеш още двайсетина километра назад.....Спирка, почивка, кафенце, цигарка, няколко разговора, аз се обаждам във фирмите, че ще закъснеем, щото сме объркали сложната отбивка при Стара Загора – от отсрещната страна леко недоумение, но хората са учтиви и нищо не казват, ще ни чакат...Втора спирка на Шипка...Подухва ветрец, освежава ни мозъците, туристи, кафенце, биволско мляко и сладко от диви ягоди.....В тоя дух и след като объркахме при Габрово още няколко пъти разни отбивки, забихме се в една индустриална зона, но не тази, която ни трябваше, а! – ето я и нашата фирма, среща, разговори, о.к., продължаваме нататък, напъхваме се в една нива (тук вече ми идеше да извия вратлето на Невенчето), второ обаждане до другата фирма, че все пак идваме с тричасово закъснение....пътя за Велико Търново....сгрешихме отбивката.....срещаме самотен козар с няколко кози, дето умно ни зяпат, преживяйки баааавно сръкчета трева...е, към 14.00 ч. благополучно пристигнахме. Посрещнаха ни хората, отдавна не ми се беше случвало някой да ми казва „Добре дошли!”, когато отивам някъде по работа, почерпиха ни с бонбонки, сокче, кафенце, свършихме си всичко, тръгнахе обратно и....еми, к’во от това, че вече я бяхме минали тая отсечка – объркахме пътя....

Със стоически глас и напрягайки се да запазя максимално спокойствие, но вече с леко ледени нотки в гласа, въпреки 35-те градуса, помолих най-учтиво колегата да изключи въпросната Невенка, защото ще хвръкне през джама....”Абе знаете ли какво?” - сеща се колежката, за да разведри атмосферата – „Ми то до Габрово е и Етъра.....Така и така всички планове за деня се объркаха, що да не скокнем до там?” Речено - сторено...Доволна съм от проведените срещи, свършихме си работата за деня, айде за награда на поданиците и един кратък излет....Няма да разправям за Етъра – имат си хубава интернет страница (Етър), ще кажа само, че аз като видя сергийки и дюкянчета и сърцето ми се разтуптява особено силно и всички спестовни мисли ме напускат – изпадам в нещо като лек транс от всичките джунджурии и нямам спиране. „Ах!Какви ореховки!”, „Оле-е-е, ми тези целувки!”.... Хайде коланче, една гривничка, медальонче за малката, една мини гайда, голяма колкото юмрук - сувенир за милото, да ми свири, като му е кеф – абе тя щото гайдичката е малка, та имаше и коментари от какво може да е направена....ама много си я харесах – издава едни такива супеер готини, леко квичащи звуци. Покупки, торбички, обратно през Шипка и Казанлък....не объркахме пътя....Пловдив – жега-а-а-а! Мятам се на колата и хоп на вилата!

Та след такъв емоционално натоварен ден, не бях на кеф да правя нещо кой знае какво за вечеря и затова ви предлагам един мързелив фламкухен с риба тон и сушени доматчета + няколко студени бири:

Продукти:

1 опаковка бутер тесто – купувам от известно време от прясното бутер тесто (puff pastry) на Била, което за момента най-много ми харесва

1 консерва риба тон – филе в собствен сос

малко заквасена сметана

сушени доматчета в зехтин - на вкус

половин глава лук, нарязан на тънко

една малка моцарела

малко свеж босилек

сол, черен пипер

Разстилам тестото върху леко набрашнена хартия за печене, намазвам го със заквасената сметана, поръсвам с черен пипер и малко сол, слагам отгоре лука, изцеденото филе от рибата тон, нарязаните на ситно доматчета и моцарела и пека на 200-210 С до готовност (около 15-20 мин) направо върху решетката. Отрязвам си парченце, сипвам си студена бира и раздавам подаръци....Кеф!