Предколедно нямане на ток

Тъй като и мен най-накрая ме хвана предколедно настроение и даже си взех полу-отпуска (защото мислех и да поработвам по малко), с милото във вторник се качихме на вилата – хем да пооправим малко за задаващите се гостита и да разчистим след гостито от миналата седмица, хем да си изкараме някой друг ден насаме, по ергенски (-: 

Всичко беше намислено много гот до момента, в който отново във вторник (18.12) вечерта токът спря. Е, чудо голямо – не е за първи, нито за последен път! За тези случаи сме си се подготвили както трябва – газови печки, газов котлон и резервни, пълни до горе бутилки с газ. Пък и в крайна сметка това си е риска на професията – село, селооо, всичко идилично и прекрасно, ама ако сте някой, дето е свикнал само на удобства – тук определено не става! Или поне не винаги...В тези случай ще ви се наложи да се облечете с няколко ката дрехи като био глава лук, които ви дават вид на брата близнак на онова пухкавото Мишелинче, също така трябва да тичате по коридора до тоалетната на прибежки, с леко скърцане на зъбки и трябва да си развихрите фантазията как да оползотворите времето на тъмно и на студено-хладно. Ако са час-два – няма проблем...То и при нас така започна – бъбрихме си, пийнахме си, погушкахме се малко (-:, след това се сакълдисахме и си легнахме...

И на сутринта – сряда (19.12) – о, изненада! Още няма ток! Звъним си ние до енергото, до 112, до разни познати в околните села – ей, така, да има обмен на информация...Споко, енергото е на линия – ще го оправят. О.к. – значи все пак ще дойде в близките часове....

Нямането на ток предизвиква на село и един страничен неприятен ефект – водата се изпомпва, т.е. като няма ток – няма и вода. Нищо – ние сме се подготвили – бутилки пълни с вода, малък резервоар – за миене и за къпане – ама като няма ток си е бая зънзаникащо... Та, така – седим си ние около газовата печка, свирим си, хапваме си (основно сандвичи), играем на бесеница, бикове и крави, сантасе, на покер - с бобени зрънца, ама всяко е на стойност 20 стотинки, така че в крайна сметка сумата от 7,40 лв, която загубих, трябваше да си я платя на милото в брой – мошеник, с мошениците!

И...пак стана вечер...Успяхме с оставащата батерия на лаптопа да изгледаме едно романтично филмче, въпреки протестите на милото – той искаше някакъв екшън – хе, ама лаптопа си е мой! Така че в крайна сметка гледахме романтика – сълзи, усмивки и въздишки...И си легнахме като две кокошки в 19.45 ч.

И на следващата сутрин – четвъртък (20.12) – о, отново изненада! Още няма ток, да го вземат мътните! Пак си звъним до енергото, до 112, до разни познати – не, няма ток, но екипите действат...М-м-м, нека да действат, ако има и резултат от двудневното действане – цена няма да имат! А забравих да спомена нещо важно – от вторник до сряда следобяд валя сняг непрекъснато, така че се натрупаха около 60-70 см...Нищо работа!

Батериите на телефоните взеха да издават багажа...

И в 17.30 – о, чудо! Токът дойдеееее! И след това започна една такава леко дискотечна атмосфера: в 18.00 – токът спря, в 18.30 – дойде, в 19.00 – спря, в 19.10 – дойде, в 20.00 спря....В 20.20 – дойде...А днес – петък (21.12) – в 9.00 спря...Имало още нещо за дооправяне! После в 14.00 – пак дойде (-:

Така...засега това е положението...При всички случаи вече знаем какви генератори ще купуваме и какви панели ще слагаме през пролетта, за да си осигурим още малко енергийна независимост, та да можем поне да си гледаме филмчета и да е още по-топло, защото определено нямането на ток не е причина на ни откаже, каквито сме си твърдоглави, да си идваме тук и да си седим зарити в сняг до уши.

Приятна вечер на всички!

П.С. А това е приспособление за варене на вода, ако нямате газов котлон или ви мързи да го изкарате от мазето, защото си мислете, че токът ще е спрял само за час-два...

Нещо за семейството и едни джаджи от картофено тесто (Schupfnudeln)

Нашето семейство е супер италианско-пачуърк фемили – децата са ни доведени, природени, заварени и т.н. – и много си ги обичаме! Няма по-хубави гарджета от нашите – въпреки, че някои вече са големи (актьор и режисьор), а другите са още малки, подрастващи, в трудна възраст на не знам какво искам, леко мързеливи и неусърдни (но пък умни и с широк поглед към живота) тийнеджъри. Та...мисълта ми беше, че най-редовно някое от децата идва на гости на вилата (с постоянното или поредно гадже, ама ние сме толерантни) и винаги, от години, се разиграва една и съща сцена, придружена от горе долу един и същи диалог в духа на:

-         Ами ние сигурно ще останем няколко дни...

-         Супер! Заповядайте, но да си напазарувате, защото знаете, че в селския магазин няма кой знае какво...

-         Ами какво да вземем?

-         Ами каквото ще ядете, бе, пиленце! От мен имате по една манджа на ден!

В резултат на този задълбочен разговор групата идва със завидни количества кока кола, твърд алкохол, всякакви възможни опаковки чипсове, шоколади, вафли и ако имам късмет, може да са взели и един хляб. В тези случаи съм благодарна за пореден път, че имаме фризер с достатъчно мръвка и машина за хляб (въпреки, че тя е запазена територия на половинката!) и винаги наличните няколко килограма в повече брашно, разни рибни и други консерви и т.н. На въпросителния ми поглед в стил „Ами храната къде е?” – отговорът е „Ами нали питахме какво да вземем?!”...

И след като през последните няколко години на вилата се превърнахме в предпочитана туристическа дестинация за по-младото поколение особено по празници, трябва да положим известни (но не прекалено много) усилия то да се чувства добре. И понеже кулинарните опити на младото поколение са...меко казани неуспешни, защото когато се опитват да сготвят (през това време ние с милото седим и си кютим и им гледаме сеира), общо взето резултатът е повече от отчайващ: мивката се задръства от посуда – при положение, че има миялна, но няма кой да измие тенджерите, яйцата могат да се сварят и в легенче, защото видиш ли от поне десетте тенджери не е останала нито една чиста и последния хит беше ярешко, което без надзор от наша страна беше сготвено от младежите за 20 минути и баста – всеки да си предъвква както може...

Та в крайна сметка им казах да не припарват до кухнята – аз ще готвя, а ако огладнеят по-късно могат да си правят бъркани яйца или макарони, но моля никакви кулинарни експерименти повече...

Така, че днес ще изхранваме спящата още група (защото играха на компютрите вързани в мрежа до сутринта) с ей това: Schupfnudeln или картофени нудели, ако мога да ги нарека така. Думата „нудел” произлиза най-вероятно от думата „кнедли”, а този тип картофени нудели са типични най-вече за немската кухня от района на Баден и Швабия и водят началото си от Тридесетгодишната война, когато войниците оформяли от дневния си рацион брашно и вода продълговати нудели, които след това приготвяли по различен начин. С навлизането на картофите през 17 в. в Германия, към рецептата били добавени и варени картофи. Така – толкоз откъм история! Цялата работа с тези нудели може да ви се стори малко трудоемка, но хубавото е, че картофеното тесто може да се замразява, така че ако си приготвите по-голямо количество, след това не отнема кой знае колко време за да се спретне една хубава манджичка.

Продукти:

За картофените нудели:

400 г картофи

2 яйца

200-250 г брашно

Сол, настъргано мускатово орехче

За соса:

Около 250 г гъби

200 г бекон

200 г сметана

1 глава лук

Сол, черен пипер

Малко магданоз

И някакво по-миризливо сирене за настъргване (грюер), но може и кашкавал

Картофите е най-добре да се сварят с обелките още предишния ден и като поизстинат малко и се обелят, се намачкват като за пюре, добавят се подправките и брашното и се замесва тесто. След това се добавят яйцата и ако е необходимо добавете още брашно – не го месете дълго време, просто трябва да се получи жилаво тесто. Сложете го в едно пликче да престои през нощта в хладилника. На следващия ден разделете тестото на топчета върху добре набрашнена повърност, като от всяко топче оформете тънко руло (около 4-5 см ширина) и го нарежете на парченца с по 1 см дебелина. От всяко парченце с набрашнени ръце се оформя нуделче. Аз си ги редя на една тава, покрита с хартия за печене за да не лепнат. Накрая ги слагам в тенджера с леко вряща вода за около 10-на минути, докато изплуват на повърхността. Изкарвам ги върху гевгира, за да се отцедят.

Така...Втора фаза: В голям тиган сипвам малко масло и олио и запичам от всички страни нуделите. Изваждам ги в отделна чиния и внимавам случайно преминаващия народ да не прекали с опитването им, защото като станат такива хрупкави са много вкуснички.

Трета фаза: Пак в същия тиган задушавам нарязания лук, след това добавям и нарязания на ситно бекон и накрая гъбите и магданоза. Когато гъбите станат готови прибавям и сметаната. Ако сосът ви се стори много течен, може да го сгъстите с малко брашно или нишесте. И накрая изсипвам нуделите и соса в една йенска тавичка, настъргвам обилно с кашкавал и леко го запичам. Много е вкусничко, въпреки, че е малко пипкаво. Но както казах – или си замразявам тесто или пък ако имам повече място във фризера си правя готови нудели върху пластмасови тарелки и ги покривам с фолио, така че да са готови за варене. Това беше...

 Ако сте на диета или постите или си налагате други нечовешки хранителни ограничения и гореизложените снимки предизвикват у вас обилно слюноотделяне и къркорещ корем, то тогава съжаля-я-я-вам! Но не се притеснявайте – ще изядем и вашата порция!

Предколеден стрес и Никулденски шаран

„Над смълчаните полета
пеят медени звънчета.
Писана шейна премина
бялата пъртина...”

О-па-ла...Чакай малко! Върни лентата назад! К’ва Коледа, к’ви пет лева? Изобщо не ми е предколедно! Аз от две седмици пак съм във фаза центрофуга – от тия, дето накрая се чувстваш като сдъфкан и изплют...Имам си изнервени клиенти, неспазени срокове, още по-изнервени доставчици и колеги с киселини...Абе, с една дума – всичко живо бърза и се нерви, защото идва краят на годината, а пък мен в такива моменти ме избива на черен хумор, мрачен поглед и гадни шегички...и си ги пляскам едни такива врели-некипели...Ама то толкова неприятности се събраха за отрицателно време, че ми идваше направо да изчезна нанякъде...Единият колега вика „Абе, това сигурно е някакъв знак...нали се сещаш? Заради тоя календар на маите и края на света...” – „М-м, сещам се...Ама честно казано тогава би ми било по-спокойно, щото няма да имам проблеми!...” Следва учуден поглед в стил „Абе, че е куко – куко е...Ама сега май съвсем се е чалнала!”

За разпускане и намяляване на напрежението и по повод повода, демек малкия немски коледен пазар на площада, решихме единия ден да гаврътнем още на обяд по едно греяно винце и да хапнем по една наденичка...Да, ама не – едва сколасала да си занеса чинийката на една от масите и бях нападната от ентусиазиран млад репортер и оператор, който се опитваше да ми навре камерата във физиономията и да ме убедят да участвам в коледното издание на една известна телевизионна игра...и каква късметлиийка съм...м-да...”Ама ние търсим точно такива хора, като Вас!!!”, „А-а-а, а Вие откъде ме познавате”, „Ами такива хора, на които да им е като гръм от ясно небе!”, „Не-е, благодаря! И без туй от две седмици съм изложена на гръмотевична буря!”. Опитвам се да се скрия още по-навътре под качулката и да си изпия алкохолната доза на спокойствие, а колегите ме гледат с недоумение, надяват тайно тях да поканят и ми се чудят на акъла как така не се натискам да ме покажат по телевизията...Ами ей на – не обичам да съм център на внимание...

И после, вечерта се качихме на вилата – хоп, токът изгасна...Е-е-е, да му се не види! Не стига, че имах още работа и ми трябваше интернет, ами и не бяхме пуснали климатика в спалнята, та температурите бяха абсолютно подходящи за малък уютен купон на отбор бели мечки...Добре че малката я нямаше...Обаче и да се ядосваш и да не се ядосваш – все тая – след два часа дойде спасителния отбор на енергото, пусна тока и си замина...И след 20 минути пак спря...Иска се само спокойствие и силна храна...Да, ама двете пържолки, дето успях да ги метна изобщо не бяха готови...Скръцнах си тихо със зъбки и за да се успокоя си отворихме с милото една бутилка водка и пакет фъстъци, взехме си китарките и свирейки и попийвайки си прекарахме в тъмна романтична обстановка следващите два часа...Е, добре де не съвсем на тъмно, защото имаме две миниатюрни лампички, които се зареждат от една малка перка, ако има вятър...Имаше (-:

И сега за шаранчо...Понеже Никулден си е хубав празник и традиционно се хапва рибка, аз направих един пълнен шаран, който поне на мен от всичките варианти, които съм пробвала най-много ми харесва...Рецептата е от едната ми баба:

Продукти:

Един шаран

3-4 глави лук

½ ч.ч. счукани орехи

15-20 стафиди, накиснати във вода

2 щипки канела

5-6 ч.л. доматено пюре

1 лимон

Сол, смлян черен пипер

Шаранът се изчиства, а лукът, нарязан на полумесеци се задушава добре на слаб огън с малко олио. Подправям със сол и пипер, добавям канелата и изключвам котлона. Слагам орехите и изцедените стафиди и добре разбърквам всичко. С плънката напълвам коремчето на шарана, зашивам, а ако остане още плънка я слагам в кухините под хрилете. В тавата на фурната постилам картия за печене, която намазвам с олио и отгоре изсипвам размитото с малко вода доматено пюре. Поставям вътре шарана и редя отгоре тънко нарязани шайби лимон, така че да го покрия целия. Покривам го с алуминиево фолио и го пека за около 40 мин. на 225 С, след което махам фолиото и го запичам за още 15 мин. Това е!

Портокалово-бананови истории

В четвъртък (преди две седмици) бях с една дружка на концерта на Chambao – дивяхме, пяхме, зяпахме готините китаристи и ни беше много гот, след което гаврътнахме в един бар по 1, 2, 3 мартинита и доволно посред нощите си се прибрахме. Тя – без децата, аз – също – бяха ни пуснали за една вечер в отпуска въпреки възгласите на недоволство и възмущение, че се опитваме да се измъкнем сами, които ние невъзмутимо до последно отказахме да чуем – на това му се вика лично пространство. Петъкът беше малко „Очки в точки” та затова още от обяд се покрих...И на следващата вечер пак с въпросната дружка, но вече и с половинките и четвъртинките искахме да се съберем на тяхната вила – в другата вилна зона. Звъня аз по тоз повод за да си разделим ангажиментите кой какво ще прави и носи...и тряс новината – нейната половинка имала рожден ден, при това не какъв да е, а юбилей...Йе-е-е – супер! „Е добре, де...`що не ми каза снощи?!” – „Щото щяхте да хукнете и да търсите подаръци, а пък искахме да е изненада!” – „Ми, браво! Ето изненада ме!” – обаче аз без подарък не мога да отида – в никакъв случай. Милото реши, че подходящ подарък в случая ще е бутилка домашна ракия и си реши проблема. За мен не е достатъчно...И запретнах ръкави и измайсторих ей тия нещица: 

Подарък № 1

Натарамокан портокал с водка!

Жертвах си една от малките бутилчици, не че ги колекционирам, но имам няколко, защото са ми симпатични, а и от време на време спасяват критични ситуации, когато е свършил алкохола, нищо, че се чувстваш леко прецакан, докато си ги пийваш и си мислиш за хотел с мини бар, където тия миньони ти излизат златни и луксозни....Но, тук поводът е важен...айде едно Абсолютче...

Милото каза, че имали весело-просташки вид, като след кръчма (-:

Издълбах една малка дупчица на портокала отгоре, продупчих с нож на няколко места отвътре, отворих водката и я оставих да се изтече в портокала, който до момента, в който трябваше да бъде опакован, прекара няколко часа хилейки се в хладилника, заедно с компанията на още два портокала.

Весела група пияндета (-:

Така-а-а...Мръвки и плодове – това имаме в наличност. Поради едно недоразумение (хе, милото пазарувало!) се оказа, че хладилникът беше бъкан с плодове – портокали, лимони, банани...Не знам при вас как е, но аз по принцип не ям много-много плодчета, с триста зора могат да ме накарат лятото да хапна някое парче диня или малко ягоди. За сметка на това обаче обожавам кисели зелени ябълки и неузрели, т.е. още твърди и зелени голи праскови или нектарини. Зелени круши – тоже...Може би се дължи на зимната ми зодиакална порода – хруп!

Та, от зор заман взех, че направих едно кексче, комбинирано от две-три други рецепти, а то все че се получи много вкусничко и сполучливо. И като се има предвид, че рискувах и в изблик на някакво умопомрачение му сложих банан, а то взе, че стана – останах много, много доволна. Кексчето е семпло и бързо и вкусно и накрая изрязах с формичка няколко кръгчета от него, за да приличат на малки тортички – ей тъй:

Подарък № 2

Кекс с банани и стафиди

Продукти:

1 яйце

1 ч.ч. захар

75 г разтопено масло

1 есенция лимон (или настъргана коричка от лимон)

1 ч.ч. кисело мляко

2 ч.ч. брашно

1 пакетче бакпулвер

2-3 банана

малко стафиди

1 ромова есенция

Брашното се смесва с бакпулвера и след това постепенно се добавят яйцето, маслото, киселото мляко и есенцията лимон – тук даже и миксер не използвах, а бърках с телта за белтъци. Тавичката за кекса се намазва с още малко масло и леко се поръсва с брашънце – ама съвсем леко. След това на дъното се редят кръгчета банан, отгоре се разхвърлят малко стафиди (предварително накиснати в ромовата есенция и малко вода) и най-накрая се изсипва тестото. Понеже имах малко счукани орехи – метнах и тях най-отгоре. Кексът се пече в загрята фурна на около 220-230 С до готовност.