Нещо за семейството и едни джаджи от картофено тесто (Schupfnudeln)

Нашето семейство е супер италианско-пачуърк фемили – децата са ни доведени, природени, заварени и т.н. – и много си ги обичаме! Няма по-хубави гарджета от нашите – въпреки, че някои вече са големи (актьор и режисьор), а другите са още малки, подрастващи, в трудна възраст на не знам какво искам, леко мързеливи и неусърдни (но пък умни и с широк поглед към живота) тийнеджъри. Та...мисълта ми беше, че най-редовно някое от децата идва на гости на вилата (с постоянното или поредно гадже, ама ние сме толерантни) и винаги, от години, се разиграва една и съща сцена, придружена от горе долу един и същи диалог в духа на:

-         Ами ние сигурно ще останем няколко дни...

-         Супер! Заповядайте, но да си напазарувате, защото знаете, че в селския магазин няма кой знае какво...

-         Ами какво да вземем?

-         Ами каквото ще ядете, бе, пиленце! От мен имате по една манджа на ден!

В резултат на този задълбочен разговор групата идва със завидни количества кока кола, твърд алкохол, всякакви възможни опаковки чипсове, шоколади, вафли и ако имам късмет, може да са взели и един хляб. В тези случаи съм благодарна за пореден път, че имаме фризер с достатъчно мръвка и машина за хляб (въпреки, че тя е запазена територия на половинката!) и винаги наличните няколко килограма в повече брашно, разни рибни и други консерви и т.н. На въпросителния ми поглед в стил „Ами храната къде е?” – отговорът е „Ами нали питахме какво да вземем?!”...

И след като през последните няколко години на вилата се превърнахме в предпочитана туристическа дестинация за по-младото поколение особено по празници, трябва да положим известни (но не прекалено много) усилия то да се чувства добре. И понеже кулинарните опити на младото поколение са...меко казани неуспешни, защото когато се опитват да сготвят (през това време ние с милото седим и си кютим и им гледаме сеира), общо взето резултатът е повече от отчайващ: мивката се задръства от посуда – при положение, че има миялна, но няма кой да измие тенджерите, яйцата могат да се сварят и в легенче, защото видиш ли от поне десетте тенджери не е останала нито една чиста и последния хит беше ярешко, което без надзор от наша страна беше сготвено от младежите за 20 минути и баста – всеки да си предъвква както може...

Та в крайна сметка им казах да не припарват до кухнята – аз ще готвя, а ако огладнеят по-късно могат да си правят бъркани яйца или макарони, но моля никакви кулинарни експерименти повече...

Така, че днес ще изхранваме спящата още група (защото играха на компютрите вързани в мрежа до сутринта) с ей това: Schupfnudeln или картофени нудели, ако мога да ги нарека така. Думата „нудел” произлиза най-вероятно от думата „кнедли”, а този тип картофени нудели са типични най-вече за немската кухня от района на Баден и Швабия и водят началото си от Тридесетгодишната война, когато войниците оформяли от дневния си рацион брашно и вода продълговати нудели, които след това приготвяли по различен начин. С навлизането на картофите през 17 в. в Германия, към рецептата били добавени и варени картофи. Така – толкоз откъм история! Цялата работа с тези нудели може да ви се стори малко трудоемка, но хубавото е, че картофеното тесто може да се замразява, така че ако си приготвите по-голямо количество, след това не отнема кой знае колко време за да се спретне една хубава манджичка.

Продукти:

За картофените нудели:

400 г картофи

2 яйца

200-250 г брашно

Сол, настъргано мускатово орехче

За соса:

Около 250 г гъби

200 г бекон

200 г сметана

1 глава лук

Сол, черен пипер

Малко магданоз

И някакво по-миризливо сирене за настъргване (грюер), но може и кашкавал

Картофите е най-добре да се сварят с обелките още предишния ден и като поизстинат малко и се обелят, се намачкват като за пюре, добавят се подправките и брашното и се замесва тесто. След това се добавят яйцата и ако е необходимо добавете още брашно – не го месете дълго време, просто трябва да се получи жилаво тесто. Сложете го в едно пликче да престои през нощта в хладилника. На следващия ден разделете тестото на топчета върху добре набрашнена повърност, като от всяко топче оформете тънко руло (около 4-5 см ширина) и го нарежете на парченца с по 1 см дебелина. От всяко парченце с набрашнени ръце се оформя нуделче. Аз си ги редя на една тава, покрита с хартия за печене за да не лепнат. Накрая ги слагам в тенджера с леко вряща вода за около 10-на минути, докато изплуват на повърхността. Изкарвам ги върху гевгира, за да се отцедят.

Така...Втора фаза: В голям тиган сипвам малко масло и олио и запичам от всички страни нуделите. Изваждам ги в отделна чиния и внимавам случайно преминаващия народ да не прекали с опитването им, защото като станат такива хрупкави са много вкуснички.

Трета фаза: Пак в същия тиган задушавам нарязания лук, след това добавям и нарязания на ситно бекон и накрая гъбите и магданоза. Когато гъбите станат готови прибавям и сметаната. Ако сосът ви се стори много течен, може да го сгъстите с малко брашно или нишесте. И накрая изсипвам нуделите и соса в една йенска тавичка, настъргвам обилно с кашкавал и леко го запичам. Много е вкусничко, въпреки, че е малко пипкаво. Но както казах – или си замразявам тесто или пък ако имам повече място във фризера си правя готови нудели върху пластмасови тарелки и ги покривам с фолио, така че да са готови за варене. Това беше...

 Ако сте на диета или постите или си налагате други нечовешки хранителни ограничения и гореизложените снимки предизвикват у вас обилно слюноотделяне и къркорещ корем, то тогава съжаля-я-я-вам! Но не се притеснявайте – ще изядем и вашата порция!