Мъгла, студ, кръчми и командировки

Това ще е дълъг пост (-:

Командировка…А между срещите и полетите промеждутък време, през което нашата малка, но сплотена група реши да прекара една вечер в Берлин и един ден в Лайпциг…Така…Та значи единият колега пое инициативата да намери хотел за една вечер в Берлин, по възможност в центъра, така че да имаме време за вечерна разходка след късния полет и вкусна вечеря някъде…Кацнахме по план, взехме си колата под наем, зададохме адреса на хотела и потеглихме...И 20 км по-късно трябваше да сме на адреса…Гледам аз хубава градска част, огромни къщи, прекрасни дворове – всичко хубаво, ама не ми прилича на центъра на Берлин. На номер 127, където трябваше да е хотела, се простира обширно, добре поддържано гробище. Лек смут в колата, няколко кръгчета из квартала, кратко премисляне и съвещание и…аха, не сме задали пощенския код на навито, а то имало две такива улици в Берлин, само че нашата, правилната се намира на още 16 км от мястото, където ние се намирахме. Двайсетина минути по-късно, вече на правилния адрес, се озоваваме пред огромен хостел, боядисан в приветлив жълт цвят.

-Ама тук ли ще спим?

-М-м…обаче има и хотелска част – няма да сме в хостела…- успокоява ме колегата-организатор, като се подхилква….

-Аха…

Влиза нашата група с официално облекло, лаптопи и куфарчета и се нарежда на алтернативно облечената интернационална, основно студентска, опашка пред рецепцията. Изглеждаме точно на място, но предвид цените на хотелите в центъра на Берлин, беше всъщност поносимо – имаше два хотелски етажа, отделно от другите с общите спални и бани, чийто коридори се заключваха, стаите бяха чисти, спретнати и със самостоятелни просторни бани с размери 0,6 х 1,0 м, така че ако седнеш да си вършиш нормалните занимания в тоалетната и си с по-дълги крака, да не можеш да затвориш вратата…М-да…Пременихме се и айде пеш до Александър плац, оттам при -10 градуса, мъгла и всъщност зверски студ, упорито минахме пеша още няколко километра, докато накрая се дотътрихме до Бранденбургската врата. Стъпихме и в Западен Берлин и на мен търпението окончателно ми се изчерпи…Незнайно защо и противно на всички нормални очаквания и логичното мислене, мъжкият отбор искаше да се разхожда…

22.00 часа – пред хотел Адлон са паркирани множество излъскани возила от оная марка, дето емблемата й е като мерник с прицел, във всяка седи и шофьор, в ресторанта на хотела уютно си седят разни хора и си хапват. Всичко хубаво, ама тук само една салата е 20 евро… Аз предупреждавам групата, че в немско повечето кухни най-вероятно вече са затворили, на което мъжкото множество само се ухилва, щото видиш ли ние сме в Берлин – тук е различно…Да бе…Половин час по-късно и два неуспешни опита да седнем и да хапнем някъде, смръзнати и вече леко изнервени, си намерихме едно симпатично италианско ресторантче зад английското посолство, което радушно ни прие в тоз’ късен час. И малко по-късно, след три литра кианти, вкусни брускети, черни талятели със сос от омар и малки рачета, светът изглеждаше отново топъл, приветлив и усмихнат. Аз също…

На следващия ден, след като не можахме да се преборим с тълпата студенти и да стигнем до бюфета за закуска, си грабнахме куфарите и продължихме към Лайпциг. И оттук мога да разкажа и покажа ето това:

Старата борса на площад Nashmarkt, построена през 17 в. със статуя на младия Гьоте, който от 1765 до 1768 г. е следвал в Лайпциг. По традиция на този площад всяка година по време на Коледа и Великден се пресъздава традиционен пазар, както е било през епохата на Средновековието.

Сградата на стария съвет разделя площад Nashmarkt и площад Marktplatz. Съветът е построен към средата на 14 в. и в момента в нея се намира градския исторически музей, както и различни антикварни магазини, книжарници и ресторанти.

Бронзов модел на Thomaskirche в мащаб 1:100, който стои близо до главната порта на църквата и е поставен там за хора с нарушено зрение.

В тази църква е погребан Йохан Себастиян Бах, който дълги години наред е бил кантор на църквата и е ръководил прочутия момчешки хор на Лайпциг Томанерхор.

Из улиците

Из улиците

Mädlerpassage – едно от най-известните места в Лайпциг. Това е прекрасен търговски център, водещ началото си още от 16 в., а в сегашния си вид е построен през 1912 г. 

Години наред четириетажният пасаж е служел за изложения и панаири на производителите на порцелан и керамика, а в момента в търговския център се намират множество кафенета, магазини и прочутият Auerbachs Keller.

Фауст и Мефистофел омагьосващи студентите

И сега малко информация за това известно местенце, на което Гьоте е посветил цяла сцена в прочутия си „Фауст”. Auerbachs Keller е една от най-известните и най-стари гостилници в Лайпциг, намира се точно под Mädlerpassage и води началото си още от 16 в. 

В сегашния си вид е построена също през 1912 г., заедно с търговския център. Всъщност винарската изба е разделена на две части – от едната страна се намира "Großer Keller", а от другата  четирите исторически гостилници Fasskeller, Lutherzimmer, Goethezimmer и Alt-Leipzig, които обаче до края на февруари са в зимна почивка, така че ние с бодра стъпка се отправихме към голямата изба, където прекарахме няколко страхотно уютни и напоителни часа и почти щяхме да си изпуснем уговорката за вечеря.

Цените в ресторанта са с една мъничка идейка по-високи от нормалните, но за сметка на това кухнята е страхотна – предлагат се предимно класически ястия и специалитети от саксонската кухня, които прекрасно си ходят със студена бира или пък с някоя бутилка прекрасно червено вино – изборът е доста богат.

И накрая малко цифри: откакто е открит, Auerbachs Keller е бил посетен от над 100 милиона гости; годишно се изпиват по над 90 000 л бира и още толкова вино; средно на година се приготвят и сервират над 14 000 кг червено зеле и над 36 000 телешки руладини. Ако имате път към Лайпциг, наистина горещо ви препоръчвам поне да изпиете по чаша вино тук – заслужава си. Ето и линка към сайта: Аuerbachs-Кeller

И това беше от Лайпциг – първо, защото беше доста студено за разходки и второ, защото в кръчмата, на топло, ни беше много готино (-:

Следващите два дни още на юг преминаха в срещи, вечери, шматкане, срещи и така до четвъртък, когато трябваше да станем с бодър вид в 3.00 ч сутринта, за да стигнем на време до Берлин и да си хванем самолетчето на обратно. Да…ама не! Добре организираната авиокомпания „България ер” пусна съобщението за първото закъснение от 2,5 ч. точно в минутата, когато всъщност вече трябваше да излитаме…Получихме по 8,- евро обезщетение на човек, които важаха само за една малка будка с колелца и наденички на нашия гейт, но не и за останалия свят и зачакахме…Чакахме известно време, докато единия колега звънна на жена си и разбра, че всъщност самолетът, с който трябваше да се приберем, още изобщо не беше излетял от София…Кратко съвещание и единно решение – преместихме се в по-голямата зала с готините заведения и следващите 4 часа (толкова беше всъщност закъснението) прекарахме в една мини кръчма, сервираща изключително вкусни малки наденичета с горчица, брецели и бира…

Не знам вие какво смятате, но аз все си мисля, че въпреки ниските цени на полетите, в сандвичите би трябвало да има повече от парче кашкавал…

И накрая не мога да не се изфукам с лампата от KARE Design с четири весело танцуващи крави, която също си домъкнах след всичките преживелици…Както каза единият колега: „На тия кравички им се отели вола, докато ги домъкнеш!” (-:

Сега само трябва да им намеря подходящо местенце, където да си танцуват (-:

И това беше за сега… Приятен зимен уикенд на всички!