Рибешки истории и мини галети с тиквичка и гъби

Наскоро една дружка ми разказа, че имат златни рибки и тъкмо я бях питала отколко време ги имат – съответно отговор: „А-а-а, тези последните са от доста дълго – от около 15 дни!”, когато се случи това:

-А-а-а-а, искам си рибките! – изнервено плаче един дребен риж  екземпляр от женски пол на 7 години.

-Ами умряха, бе маме! – отвръща също толкова изнервено майката

-Ама защоооооо? – продължава да хлипа хлапето

-Ами сигурно, защото са били стари! – отвръща майката с надежда, че това е напълно приемлив отговор за края на дните на което и да е било същество

-Как ще са били стари, като бяха толкова малки? - невярващо пита момиченцето

-Ами били са стари малки рибки!

-А защо тогава каза на тате, че баткото, дето ни ги продаде е идиот? Нали не трябва да казваш такива думи!

-Ами защото не ни каза, че не трябва да смесваме други рибки със златните и златните са изяли част от по-дребните и са умрели.

-А-а-а-а-а – още по-силно заплаква момиченцето

-Виж сега, ще ти купя други и то само златни, а тези ще ги погребем в градината.

-Не иска-а-а-а-а-м! Няма да ги погребваме – искам да ги сложим във фризера!

-Ама ние няма да ги ядем! Защо са ни рибешки трупове в хладилника?

-Никой няма да ги яде и това не са трупове, а Лаура, Ариел и Лори! И ще ги сложим във фризера, да са си при нас! – решително заявява екземплярът със зачервен поглед тип „Решено-край!”

Майката се съгласява, само и само да спре рева и усърдно увива във фолио трите рибки и ги слага във фризера.

На следващия ден в аквариума щастливо плуват пет нови златни рибки, а седмица по-късно дружката се оплаква: „Тия рибоци ми скосиха нервите, ама не само рибоците ами и охлюва в аквариума! Мизерникът му с мизерник се катери на върха на помпичката, дето вкарва въздуха, та сега го следя нощно време да го махам оттам, ама ако знаеш как здраво се вкопчва! Добре поне, че рибките са още живи!”

Аз засега се отказах да купувам на малката рибки…

А иначе вчера на направих тези галети с тиквички, защото съм горд собственик на поникнали в градината няколко броя тиквички – всичко собствено производство! Иначе рецептата е кавър-версия на рецептата на Инка – ето тук  .

Аз сложих и гъби, защото бяхме набрали и няколко манатарки, та ми се стори добра идея и мисля, че се получи много вкусно.

Тиквичката я рендосах на ситно и я оставих да се отцеди с ½ ч.л. сол за около 1 час. След това настъргах гаудата. За тестото замесих брашното с ½ ч.л. сол, 50 г от настърганата гауда, маслото (нарязано на парченца) и 6 с.л. студена вода, след което го разделих на две и го увих в прозрачно фолио. Оставих го за около 30 мин. в хладилника.

В малко олио задуших нарязаните на ситно зелен лук и скилидки чесън. Добавих отцедените тиквички и нарязаните на малки парченца манатарки. Подправих със сол и пипер.

Когато сместа леко изстине се добавят сиренето (рикотата), нарязаните листенца босилек и около 100 г от гаудата.

Всяка от двете половинки тесто се разделя на три равни части, които се разточват върху набрашнена повърхност на кръгчета с диаметър около 15 см. След това се поставят върху тава с хартия за печене и на всяко кръгче се поставя от плънката, като ръбчетата (около 2 см) се оставят свободни и накрая се захлупват върху плънката. Отгоре поръсвам с останалата гауда.

Пекат се в предварително загрята фурна при 190-200 С за около 40-45 мин.