Малко детски спомени и питки кемерки

Обожавам всякакви комбинации и вариации на тема задушен праз, лук и мръвки. Ако е пък и леко люто – разкош! Ако пък добавим и чаша червено винце или изстудена бира – двоен разкош...ако пък има и домашен, ухаен, топъл хляб, то тогава съм готова да обявя война на всички диетолози и изпадам в нирвана на блаженството, небрежно подхвърляне на залци в мазнинката, ядене с ръце и помляскване, като усърдно и умишлено забравям добрите си маниери на хранене и първите седем години добро възпитание (-: Та тази ми любов към подобни нездравословни и ужасно вкусни манджи се зароди в крехка детска възраст благодарение на домашните питки кемерки на бабчето...

Част от семейството е от Враца и преди години ходихме мно-о-о-го често там на гости. Аз и брат ми бяхме прехвърляни за различни периоди между двете двойки баби и дядовци Пловдив-Враца-Пловдив, докато родителското тяло си вземаше нужната почивка и се вихреше напред-назад основно в летния и зимния сезон. Винаги една от първите работи, като пристигнехме, беше баща ми да се запъти към лавката на Пробива за една кемерка. Така и аз се запознах с този кулинарен шедьовър на врачанската кухня и за радост на майчето, освен принцесите със салам и кашкавал, кемерките станаха едно от основните неща за изхранване на злоядите дечица. Кой ще ти яде тогава агнешки главички или дроб сарми (ей, че сме били балами с брат ми!), които бабчето винаги приготвяше заради зетя (моето татенце)...

Освен кемерките, обаче друго любимо ядене ми беше нейния вариант на друсан кебап, който също скоро ще демонстрирам, яйце на хартишка, сирене по врачански, домашна козя пастърма...Бабчето беше върл последовател на идеята за slow cooking, дори и да не е знаела думата, защото ако искаш да ти е вкусно яденето, трябва да се приготвя бавно или както казваше: „Ако ти се ядат сарми, ще ми кажеш два дни предварително – на единия се прави плънката, на другия сармите се оставят да къкрят цяла нощ...” Може би затова и не позволи да й купим нова готварска печка, а си искаше нейната с дървата..Но за да не добиете грешна представа – бабчето не беше някоя баба със забрадка и манта (не че имам нещо против селската мода) – не, тя живя 80 години и до последно беше с прическа, с червило, издокарана и серт – всички ни строяваше в две редици, ама аз много си я обичах (-: 

Та това е и днешната рецепта – питки кемерки:

Продукти:

За тестото

1 кг брашно

¼ мая (кубче)

3 с.л. кисело мляко

3 с.л. олио

1 яйце

200 мл вода

1 ч.л. захар

½ ч.л. сол

За плънката:

500 г кайма смес

2 глави лук

1 с.л. доматено пюре

Червен и черен пипер, сол

магданоз

+ 1 яйце с малко олио и вода за намазване

Маята се разтваря в 200 мл хладка вода, заедно със захарта и се оставя за 20-тина минути на топло. След това изсипвам всички съставки за тестото в хлебопекарната на програма тесто и след около час си имате втасало тесто за кемерки.

Нарязвам лука на ситно да се задуши, добавям размитата с малко вода кайма, доматеното пюре, магданоза и подправките и оставям добре да се запържи.

Сега има два варианта – или да направите една голяма кемерка, като на снимката по-горе или множество малки питчици. Аз направих и двете – голямата кемерка в тава с диаметър около 30 см – върху набрашнена повърхност разточвам тънко част от тестото, слагам го в тавата върху хартия за печене, изсипвам плънката, слагам и другата част от тестото отгоре и защипвам леко краищата. Намазвам питката с другото яйце, разбито с малко вода и олио и пека в затоплена фурна на 180 С докато почервенее. Накрая, като извадя питката я напръсквам с малко вода и я завивам. И тъй като ми остана тесто спретнах и няколко малки кемерки. Вкусни са както топли, така и студени и много им върви чаша студен айрян със сол (уточнявам го, защото милото го пие със захар).