Крем супа от броколи... и кашкавалени пръчици

Има моменти, дни, седмици, когато се чувствам като вертолетна перка – въртя се ли, въртя на високи обороти, та чак ще литна...И изминалите две седмици бяха точно такива – от тези, дето ама хич, хич не ти е стресово, само дето деня и 48 ч да имаше, пак нямаше да ти стигне. По миналата седмица беше международния панаир в Пловдив, т.е. за мен поне – тежко изпитание за нервната ми система и издръжливост, като някакъв щурав градски сървайвър, а изминалата седмица, за наваксване на пропуснатото от предишната + това, което така или иначе трябва да си се свърше за тази....

Не е лошо по панаирно време – срещи, фирми, клиенти, сновеш като шатъл между летище София да посрещнеш едните и да изпратиш другите, ставаш в 5.00 ч, за да отидеш до офиса, да провериш имейлите, да координираш нещата за деня, да дадеш напътствия и да предотвратиш евентуални катастрофални ситуации, да изпиеш кафето си на куц крак и да се занесеш в луд тръс до хотела (ей, аман от тия задръствания), да си забереш гостите и да почнеш списъка от срещи за деня...Ама що ми трябваше да слагам токчета и без туй само си кривя краката на тях...па и костюм на всичкото отгоре, все едно ще стана по-умна така...Топло, жега, народът се поти, горките ми колеги – те всичките и с вратовръзки на всичкото отгоре, прискрипани милите като кренвиршки...

Обяди, вечери, малки ракийки, чааааакане за напитки, щото заведенията са фраш, шопски и овчарски салатки, шишчета, шпаги и мечове от по метър (за впечатляване и щракане с телефоните от чуждестранното население), пататници и картофи соте, весело качване на килца и игнориране и блокиране на всякакви мисли за излишни килограми...ами, че то не е лошо да има излишък, нали всички иначе мрънкат, че има недостиг....чашка, а-а-а-а – чакай, чакай, я дайте направо бутилка винце, че мозъкът ми май вече реши да си вземе отпуска и почна да дава заето, а пък така по-лесно ще превключвам на българо-немско-английски...Късна разходка по все още пълната, претъпкана главна (тоя народ защо не спи?!), но пък ми трябва малко разсейване и презареждане, полунощ, супер! Имам точно пет часа до следващия ден...И така – приказката продължила цели шест дни по ред...

На седмия принцесата се събудила на село, протегнала се доволна от себе си, взела си един душ, изпила си кафето на спокойствие,  заедно с една-две цигарки и решила, че не й се ядат шашлици и татарски кюфтета, а нещо по-леко и затова решила да си направи крем супа от броколи. 

Продукти:

1-но броколи (не знам как е точното определение за връзката/стрък, абе както го продават в Билата)

1 глава лук

2-3 скилидки чесън

1 картоф

2-3 триъгълничета топено сирене

Малка опаковка течна сметана (200 мл)

1 л зеленчуков бульон или вода

Малко настъргано индийско орехче, сол, черен пипер на вкус

За кашкавалените пръчици:

1-на опаковка прясно бутер тесто

Малко заквасена сметана

Настърган кашкавал

Сол, черен пипер

1 разбито яйце за намазване на пръчиците

Броколито се изчиства, т.е. трябват ни само розичките от него. Нарязвам и задушавам лука и чесъна, добавям бульона или водата и слагам броколито и нарязания картоф да се варят. Слагам и подправките. След това дърпам от котлона и пасирам, слагам и нарязаното топено сиренце и пак пасирам малко. Връщам на котлона и прибавям сметаната. Оставям да кипне веднъж – готово! Аз, лично обичам супата и поръсена с пармезан, който много приятно се разтапя от топлината.

А пръчиците са много лесни и стават така: разделям бутер тестото на две – по дължина. Едната половинка я слагам директно в покрита с хартия за печене тава. Намазвам и двете половинки със заквасената сметана, посолявам и поръсвам с малко черен пипер и настъргания кашкавал. Отгоре покривам с другата половина от тестото, притискам леко краищата и нарязвам на тънки ивици – най-добре става с това търкалце за пица – и леко извивам ивиците, намазвам ги с разбитото яйце и поръсвам с малко червен пипер. Пека ги на 200 С, докато се зачервят. Пасват много гот към супата!