Рибена супа със сьомга

От два дни си отглеждам едно лятно грипче...Настинала съм, кашлям, кихам, очите ми сълзят и в момента употрябявам толкова носни кърпички, че мога да кандидатствам за рекламен агент на Tempo в действие, а носът ми е червен като на някое пиянде с дългогодишен стаж. Дружките ми ме усетиха и сега половината от времето прекарвам на телефона да обяснявам, че „Да, бе – добре съм...М-м-м! Не, не пия чай от лайка – гаден е!”, „Да, добре съм....нямам температура и нямам Ремантадин...Какво е всъщност?”, „Да, добре съм....не, нямам Осцилококцинум....Това лекарство ли е? Има гадно име....”. Не знам как е при вас и вашите познати, но при мен половината от женската компания са като ходещи фармакопеи (имам тайното подозрение, че са завършили задочно поне фармация), а другата половина са маниаци на тема хомеопатични лекарства и билки (като в кръжок на вещерки). Аз нито следя модните тенденции и новините от фарма-индустрията, нито се заливам с лекарства...Не слушам в момента и милото, което упорито се опитва да ме убеди да си прокарам солен воден разтвор през носа, за да ми мине хремата – да бе, как пък не! Коментар: „Ти му говориш, оно си рупа....” – „оно” в случая е моя милост – дребен рогат добитък, зодия козирог. 

Затова не се и оплаквам, пия си парацетамола, смъркам си мирно, тихо и кротко и си бачкам в къщи...Да бе – взех си болнични, ама никой не ме пита дали съм болна или здрава, та си обикалям из вкъщи с кърпичките и лаптопа, окачила съм си телефона на ухото и подсмърчайки се опитвам да давам смислени отговори на постонянно звънящия народ....

Та на общия фон и въпреки все още топлото време, на мен ми се прияде супа – и то рибешка. И да – почти винаги за такава супа си държа във фризера една-две сьомгови глави...

Продукти:

1 глава от сьомга (напълно е достатъчно за цяла тенджера супа)

1 голяма глава лук

2 моркова

2 зелени чушки

7-8 картофа

Грис

Магданоз

Сол, черен пипер

Първо изчиствам главата от хрилете и я сварявам с едно дафиново листче и няколко зърна черен пипер. След като се свари напълно я изваждам настрани – да изстине.

В отделна тенджера задушавам лука, прецеждам и добавям рибешкия бульон – сложете толкова, колкото искате – в зависимост от това колко гъста обичате супата. Добавям обелените и нарязани на парченца морков, чушка, картофи и магданоз. Докато супата се вари отделям месцето от главата. Малко преди картофите да се сварят напълно добавям рибката и гриса – колко ще сложите зависи от вас – на мен ми е вкусно с повечко. И да не забравите да разбъркате няколко пъти, защото иначе гриса става на топчета.

Лятна реколта и едно бързо десертче с ябълки

Както вече съм споменавала аз съм доста пишман градинар...не е лошо да си гледаш зарзавати в градината, но на мен някакси ми се струва голяма утрепия с доста несигурен резултат. Въпреки че от година на година къде успешно, къде не,  вдигаме собственото производство. Досега опитите могат да се обобщят горе-долу така: преди две години започнахме с едно от най-елементарните насаждения – магданоз. Изкопах си съвсем примерно малки лехички, засадих семенцата, полях ги – резултат: нищо! Ама ниииищичко! За сметка на това малката, която също искаше да сади, хвърляше семенцата из въздуха, докато се въртеше като лудо и...ами поникнаха няколко магданоза. 

 Ей тези гледки сутрин са ми антистресовите хапченца за седмицата

Миналата година решихме, че още по усилено ще садим. Обаждат се едни приятели да ни дойдат вечерта на гости – милото седи, пъшка и се оплаква....”К’во става бе сладури?” – „Работихме, копахме и садихме..” – „А стига бе! Да не сте прекопали градината?!” – „М-м-м...прекопахме един квадрат 40 х 40 см и сме гроги...” – „Колко????” – „Ами 40 х 40 и засадихме два корена с домати и отделно картофи...”. Цяло лято ни бъзикаха за доматите, обаче от двата корена изкарахме поне едно 20 домата...Е, вярно беше чак в края на септември, ама к’во от това...То и късно ги засадихме....След това една приятелка, която си има една малка сладурана на годинка ме помоли да й занеса еко-био-здравословни картофи – демек от нашите....Е да, ама от засадените също два корена изкарахме общо шест картофа – 3 малки, колкото джамини и 3 по-големи, колкото яйце. Купих й от тукашните баби – при тях поне картофи – бол!

И сега, тази година е ударна, ама ударна – засадих си в саксия три корена люти чушки, една саксия с босилек (малко неравномерно, ама нищо), няколко тиквички и 15 (наистина!) корена с домати, на които в момента се зеленеят 3 домата. Не знам защо, ама са само 3...малко е депресиращо, та на всичкото отгоре и комшийката се майтапи колко буркана с паприкаш ще правя, ама има време – може да поникнат и още....

За сметка на това, обаче в градината растят като луди два огромни кестена, няколко ореха, сумати ябълки, круши, касис, дюли и малини – при това всичко е на самотек....Само да искаш да береш....Предимството е, че когато спонтанно се заформи някакъв сутришно-обедно-вечерен или с една дума целодневен купон, почти винаги можеш да спретнеш нещо сладичко с подръчни материали, което не отнема много време.

Така....и затова сега искам да ви покажа едно бързо и хубаво десертче с ябълки и тестено-маслени трохи, което много, ама много си ходи с ванилов сладолед....

Продуктите са ориентировъчни, в зависимост от това колко формички искате да направите. При мен са за 4 формички:

4 средно големи ябълки

3 с.л. масло

3 с.л. мед

2 с.л. вода с малко лимонов сок

Счукани орехови ядки

За трохите:

2-3 с.л. масло

1 с.л. захар

5-6 с.л. брашно

Ябълките се обелват и се нарязват на тънки резенчета. Маслото се разтапя в тиган, добавя се меда и водата с мъничко лимонов сок в нея, слагаме ябълките, похлупваме ги с капак и ги оставяме да омекнат. Накрая добавяме и счуканите орехи.

В отделна купичка размачкваме маслото със захарта и постепенно прибавяме брашното. Трябва да се получи ронливо тестенце. Изсипваме ябълките в купички и отгоре натрошаваме тестото. Десертчетата се пекат в предварително загрята фурна на 200 С за около 15-тина минути. Когато поизстинат слагаме отгоре и по топка ванилов сладолед. Много е вкусно, леко и приятно (-:

Аз отивам на море!

......което за тези, които ме познават е нещо почти невероятно, защото не мога да плувам или както казва брат ми – потъвам като ютия, не мога да карам колело, колата я карам само в краен случай и всъщност....абе не обичам да ходя на море....Е добре де....не че не обичам ама не понасям тълпите народ, жегата, шума, хипер застрояването и не ми издържат нервите да ходя на плаж и да се пека....Да не споменавам, че по рождение съм с тен на бяло саламурено сирене и никога не мога да почернея, а по-скоро си докарвам цвят на добре сварен омар, който вечерта лежи намазан с кисело мляко и не може да се обърне на никъде. 

В моята представа морето е усамотен плаж, малко заведение с вкусна рибка – аз и милото седим и си кибичим с часове, говорим си, ако ни се говори или пък всеки се е зазяпал в лаптопа и от време на време гледаш към морето и слушаш чайките.

Поради тези причини през последните 25 години, а те са след периода в който все още ходех на море всяка година с нашите и брат ми, имам общо следните посещения: едно ходене до Канарските о-ви в края на ноември (беше супер!), едно ходене до Кушадасъ (в началото на ноември), двудневна екскурзия до о-в Рюген през октомври (беше студено, ветровито, но като цяло си прекарахме много гот), 4 дни в Несебър през 2004 г. и няколко камандировки до североизточното ни Черноморие покрай едни ветрогенератори.

За разлика от мен всичките ми близки хора и приятели са луди на тема море, слънце, пясък, плаж, плацикане, all inclusive или едномесечен или двумесечен престой на някой къмпинг с каравани, като всеки ходи, когато има време и понякога се събира група от около 20 човека и една камара дечурлига. Тук трябва да кажа, че не съм сноб (или поне не много), но не обичам полеви условия – никога не съм била на палатка, на къмпинг в каравана и т.н. Аз си искам леглото и банята (и то самостоятелна)...

Е, тази година ми се наложи да ходя на море. Милото има много работа, а този път няма на кой да прехвърлим малката за морските излети (досега все успявахме някак), а понеже аз й обещах, че ако е прилежна, добра, старателна, има само шестици, аз имам време, не ми е стресово, времето е хубаво, няма форсмажорни обстоятелства и други подобни, ще я заведа за няколко дни на море, когато и нашите приятели са на къмпинга. 

Не обичам да давам празни обещания и о-чудо! Понеже всичко това се изпълни и вече нямаше накъде – трябваше да стегнем багажа и да потеглим. За моя радост къмпинга все пак ми се размина, защото точно когато едната компания номадстваше имах толкова работа, че не успях на време да се измъкна.....хе-хе! Така че остана варианта хотел с компания Nr 2 – 11 възрастни и 8 хлапета на възраст от 5 до 13 години.

Поради този щастлив факт, малката почти не спа два дни преди да тръгнем, няколко пъти си нарежда багажа (от който аз махах впоследствие почти всичко) и си направи списък, който включваше жизненоважните за нея в момента неща, а именно бански, телефон и зарядно. Моят списък беше по-дълъг – лаптоп, зарядно, флешка за интернета, флешка-памет 1, флешка-памет 2, телефон 1 и зарядно, телефон 2 и зарядно, фотоапарат и кабел към лаптопа и зарядно за батериите му, бански не ми трябва (както вече казах – не плувам и не се пека), слънчевите ми очила почти винаги са на главата (дори и зимата, но това е друга тема), и ааа.....разтвора за лещи (без които нищо не виждам, а пък с очила примигвам като бобър) и т.н. Милото като гледаше какво слагам само с недоумение клатеше глава и ме попита да не би да взимам малката с мен някъде в командировка вместо да ходим на морето.

Пътуването беше о.к. или иначе казано като се е запътил такъв отбор на някъде се спираше на почти всеки половин час, защото на кой му се допушило, кой огладнял, на кой му се приходило до тоалетна...абе отсечката Пловдив – Синеморец я взехме за околко пет часа. Хотел, настаняване, хвърляне на багажа и бегом към морето....и обратно...след което – хапване, пийване, спане и от следващата сутрин целия цирк наново, ама вече пълната версия – с плаж от сутринта. Обобщено: беше готино, топло, на моменти леко изнервящо и хаотично, хлапетата се забавляваха страхотно и ни направиха мотор с кош, разхождахме се напред-назад, включително и до Ропотамо, като лафът на деня по време на разходката с лодка беше – всички следяхме да видим някоя животинка или птица, по едно време децата се разкрещяха: „Видра! Видра!”...абе гледам тая видра много голяма, една такава охранена и бързо тичща...лодкаря вика: „Деца, не е видра! Това е диво прасе!”

Малките репортажи от "Пътеводител на галактическия пловдивчанин" не са с рекламна цел. Впечатленията са чисто субективни и отговарят на моя вкус, на този на децата, на милото и на моите приятели........

И накрая...ако сте в Синеморец и се чудите къде да хапнете – ние бяхме много доволни от едно заведенийце на улицата, която води за плажовете – то всъщност тя май беше и нещо като главна улица...та заведението се казва „Хоризонт”. Много хубава рибка, домашни пържени картофи, страхотни саладки, усмихнат и ненатрапчиво любезен персонал, готина атмосфера, но непретенциозно и съвсем, ама съвсем приемливи цени.

Така...това беше море 2012 (-:

Пухкави мини палачинки

Добро утро, момичета и момчета! Нямам много време да пиша дълъг, остроумен и изпълнен с гениални хрумвания пост, защото едва съм си отворила очите и съм успяла да си взема първата кофеиново-никотинова порция за деня, а вече трябва да събирам багажа за плажа – голям пояс, малък пояс, плувки, плавници, хавлиени кърпи, очила за гмуркане, кофичка с фигурки за пясък, списания, бутилки с минерална вода, кремове и лосиони, табла, карти, телефони....и ние. Та преди след малко да тръгнем в лек тръс с цялата група крещящи хлапетии към морето, движейки се като претоварен индийски влак, ето една рецепта за вкусни мини палачинки за по-ранобудните, дето сутрин се сакълдисват и се почудват какво да измислят за закуска (-:

Продукти:

...от тези продукти се получава доста завидно количество палачинки, от което стабилно се преяжда и даже и остава за по-късна закусчица

3 яйца

Около 150 г брашно (или толкова, че да стане с гъстотата на боза)

200 г заквасена сметана

100 мл прясно мляко

1 ½ ч.л. бакпулвер

щипка сол

1/2 с.л. захар

2-3 с.л. олио

Първо се разбиват яйцата. Отделно се смесват брашното с бакпулвера, както и млякото със сметаната. Сега към яйцата постепенно, докато разбъркваме с миксера, добавяме брашното, млечно-сметановата смес, солта, захарта и олиото.

Аз правя палачинките в тефлоновия тиган, като сипвам по една супена лъжица от сместа. Ако искате може да слагате по мъъъъничко олио, преди да ги пържите.

Въоръжаваме се с търпение, пускаме си да зяпаме нещо интересно по телевизора, засядаме пред тигана и мятаме на конвейер палачинките една след друга.

На тези, които държат да се хранят нездравословно (като мен), препоръчвам да намазват палачиниките с малко масълце, като ги извадят от тигана.

Огретен с макарони и сос Бешамел

Предполагам, че почти всеки, който има деца е минал през изнервящата фаза при изхранване на подрастващия вид, която започва с реплики от сорта на „Това няма да го яяяяяям!!!”, „Това не го искам!”, „Това не го обичааам!” и т.н. 

Поглед над дувара...или храсталака

При нас, слава богу, нямаше чак толкова проблеми, но направо съжалявах едната ми дружка, която трябваше да се бори едновременно с два такива екземпляра. Не знам дали и при вас е било така и не знам дали се дължи на все още неразработения и скромен речник на тази възрастова група (обикновено носят обувки с номер по-малък от 35), но независимо от нейното/моето/нашето старание да направим някаква вкусотия, с която да измамим подло подопечните, те упорито за всичко продължаваха да използват думата ТОВА. 

Няма връзка с темата – просто пример за перфектно и равномерно засаден босилек...Аз го садих (-:

"Това" можеше да е в сравнително редки случаи пиле (но, о ужас – с непрепечена кожа), пържола (не й искам тлъстото!) и почти във всички случаи е домат (в манджа), чушка (в манджа), бамя (в манджа), лук (в манджа), категорично и изцяло е изключена групата на зеленото (коприва, спанак, лапад и сие), което почти изчерпва нормалните възможности за приготвяне на някаква сравнително ядлива гозба или гарнитура. Естествено веднага ни направи впечатление, че картофи, пици, макарони, спагети и всякакъв друг вид паста някак си се вписват в допустимите храни и затова насочихме известни усилия за приготвянето на питателна храна, предимно от тези продукти, като подчертах питателна, защото имаше дискусия под мотото „защо не можем да ядем само пържени картофи?”. И така ето една рецепта, която е спечели борбата и се наложи срещу „ТОВА”:

 Кой си е изсушил много бурканчета с гъбки?

Продукти:

500 г кайма – аз използвах 300 г телешка и 200 г свинска

2 шепи сушени гъби или други, каквито имате

2 глави лук

2-3 скилидки чесън

Около 350 г макарони

моцарела или друго сирене или кашкавал

Магданоз

Босилек

Сол, черен и червен пипер

За соса Бешамел

90-100 г масло

5 с.л. брашно

3 ч.ч. мляко

Около 120 г настърган кашкавал

2 ч.л. дижонска горчица (може и друга)

Сол, черен пипер

Тук има кратка и дълга версия на огретена: при кратката запържвате всички съставки заедно, сварявате макароните и готово. При дългата гъбите се задушават с чесъна и магданоза. Отделно се задушава лука, прибавя се каймата и босилека, сол, малко червен и черен пипер (аз понеже се шматках с една бутилка бира в ръка, люснах и малко биричка към каймата) и всичко се запържва. Макароните се сваряват, след което се изсипват в достатъчно голяма тава, заедно с гъбите и каймата.

За Бешамела: Маслото се разтапя на слаб огън, след което при постоянно бъркане се прибавят 5-те лъжици брашно. Изсипвам двете чаши мляко и като бъркам от време на време, оставям сосчето да кипне. Добавям постепенно и третата чаша мляко. Разбърквам, слагам горчицата, сол и пипер на вкус и накрая добавям и настъргания кашкавал. Като се разтопи – дърпам от огъня.

Изсипвам соса върху макароните, слагам отгоре нарязаната на парченца моцарела и запичам при 200 С за около 20-25 мин.

Все още не съм решила загадката как да изкараш порция паста фотогенична, но мога да ви уверя, че е мнооого вкусно!

Един леко хаотичен командировъчен пост, придружен от млечно суфле с ягодов сос

Айде-е-е-е! Командировка!

Настана време за задължителните посещения и ходене на гости – ние при клиентите, след това те идват при нас и т.н. – всичко на интервали от по няколко месеца. Този път ще е за цели четири дни и то само в един град – Кемниц. Обикновено командировките са свързани с лудо тичане насам-натам и обикаляне на съответната страна надлъж и шир, като се опитваш да поставиш нов рекорд по бързо придвижване по аутобаните, опитване на цялото меню на Макдоналс, защото ядеш в движение, приятни вечери с познати и колеги, важни разговори при нови клиенти и т.н.

Аз, като нетипична мацка нямам някаква висулка или плюшена джиджавка на ключодържателя, който има толкова ключове, че тежи сигурно половин кило, а швейцарско ножче – и то от онези с всички екстри, най-големите. М-да...винаги си нося с мен гениалното изобретение на братята швейцарци, та веднъж преди една командировка забравих да го сваля от ключодържателя и да го сложа в куфара и не искаха да ме пуснат през контролата – било хладно оръжие...Аз – търча обратно през летището, стигам до чек-ина и с някаква наивност моля непознати хора да ми приберат ножчето, което ще си взема обратно като кацнем – хората ме гледат странно и ме заобикалят....Аз по-скоро полета ще си изпусна, отколкото да си хвърля ножчето – подарък ми е от милото. Накрая стана нещо съвсем неочаквано – жената на чек-ина върна куфара ми отдолу, изпод подземията само за да мога да си го прибера...Толкова й благодарих, исках да я черпя нещо – кафенце, сокче, тя само мило се усмихна и ми казва – „О-о-о, не може госпожо...забранено е! Може да се изтълкува като подкуп...”

То и други гафове има...ама може би ще ги напиша в отделен пост, като това как миналата година, понеже летях само с ръчен багаж, напълних на връщане куфара на колегата с миризливи сирена за фондю, та жена му после щеше да го изгони, защото и без сирена, куфарът им овонял цялото жилище.... Не че си нямаме избор на сирена и тук, обаче попаднахме на мини базар на местни производители на всякакви видове сиренца и кашкавалчета – кое от кое по-миризливи...и аз като се втурнах - направо нямах озаптяване....

Тази година, понеже вече почти всичките ни клиенти в провинция Саксония знаят, че готвя и че си имам блог, та хората се бяха организирали и още преди пътуването взех да получавам имейли с типични саксонски рецепти, такива от Ергцгебирге-то и пр. След това получих една камара готварски книги – коя от коя по-хубави – с общо около 500 рецепти – май ще трябва да направя отделна рубрика за изпробването им, придружена със статии за строг хранителен режим, защото то не са сосчета, то не са вкусни висококалорични вкусотийки...

Това са някакъв странен сорт праскови с леко сплескана форма, но доста сочни и вкусни.

И още няколко снимки от пазара....

Репетиция на филхармонията за концерта вечерта пред операта.

За къде без бира – особено ако се вари на място, както тук в Turm-Brauhaus...

...и без шницели....тук карам колегите да се почувстват леко неудобно, защото само дето хапките не им фотографирах....

....и така до късен мрак....

И накрая една нямаща нищо общо с немската кухня рецепта на едно млечно суфле, което опитах в един ресторант и което много, ама много ми хареса, та си поръчах два пъти и накрая имах чувството, че ще трябва да се валям до хотела...

Продукти

100 г заквасена сметана

150 г кисело мляко

100 г пудра захар

100 г кристална захар

30 г брашно

3 жълтъка

3 белтъка

Белтъците и кристалната захар се разбиват на сняг. Отделно разбивам киселото мляко с пудрата захар, сметаната, трите жълтъка и брашното. След това постепенно добавям и белтъка. Изсипвам сместа в предварително намаслени формички, поръсени леко със захар, които поставям в тава с вода и ги изпичам така на 170 С за около 30-40 мин.

А отгоре за разкош се полива с:

Лесен ягодов десертен сос

Ако нямате пресни ягоди или пък просто не ви се готви много-много....ето един ягодов сос, който става много бързо – за има няма десетина минути. Малко ягодово сладко се разрежда с вода и малко лимонов сок. Оставя се да кипне веднъж, пасира се – готово!

П.С. На нас суфлетата ни харесаха повече, когато вече бяха изстинали (-: