Супа от манатарки с пармезанов чипс

Гъбената фаза продължава...Може би като начинаещ кулинарен блогър не би трябвало да повтарям и да правя производни на една и съща супа – в случая гъбена, но в крайна сметка аз не съм чак такъв спец, че да мога всеки път да предлагам нещо уникално и неправено досега и само мога да се възхищавам на креативността и изобретателността на хората зад множеството останали кулинарни блогове. Всъщност идеята ми е тук да пускам много повече неща, отколкото скромните ми готварски експерименти, но засега...време така и не остава. Успокоява ме мисълта, че блогът е само на два месеца и нещо, така че дългосрочно погледнато всъщност имам предостатъчно време. И ето, че в крайна сметка реших да си пусна супата от манатарки и за да не стане банално й сложих за маскировка на нещо по-засукано и гурме един пармезанов чипс отгоре.

Няма връзка с гъбите, но не може да не му направят на човек впечатление стотиците дребни зелени скакалци, които през цялото време ти подскачат пред, изпод и зад краката, когато бродиш из поляните. Та горната снимка се казва: „Познай колко зелени скакалци има на снимката!" (въпреки, че не е с много добро качество, ама знаете ли колко бързо скачат!!!)

Тези гъби ги снимах миналата седмица. Не са ядливи и бяха поникнали върху няколко стари греди, които са скрити в един ъгъл на двора. Обаче страшно много се радвам, че ги зърнах, защото след няколко дни вече бяха изчезнали...не знам дали нещо ги е изяло, във всеки случай вече ги нямаше. Бяха много странни – едни такива, като някакви мини къщички, кацнали там случайно...
А тези страхотни манатарки са основата за супата...

Продукти:
1 глава лук
2 скилидки чесън
4 картофа
1 морков
4 манатарки (в случая)
200 г заквасена сметана
сол, черен пипер

За чипса
пармезан
червен пипер

Задушавам леко лука и чесъна, прибавям обелените и нарязани на кубчета картофи и морков, добавям и изчистените, също нарязани манатарки и досипвам вода, колкото да покрие продуктите. Варя до готовност. Заквасената сметана я разбивам в отделна купичка с малко течност от супата и след като пасирам продуктите я добавям към супата. Накрая овкусявам със сол и пипер.

За чипса
За съжаление се усетих прекалено късно, че вместо да обяснявам просто трябваше да снимам, защото да си направите такъв чипс е изключително лесно, а в същото време е много ефектно, така, че в последствие може да оберете точките на масата и да се наслаждавате на похвалите от всички страни какъв майстор сте (-:
М-да....Настъргвате значи на по-ситно ренде пармезан, не мога да кажа колко, може би за около 12 чипса (като този на картинката - ориентир за големината е главата лук) ви трябват около 30-40 г (максимум!), след което поръсвате с червен пипер и леко разбърквате с пръсти. Как се правят сега кръгчетата? Ами аз използвам една кръгла формичка-пръстен. Застилам една тава с хартия за печене, слагам формичката върху нея и сипвам вътре малко от настъргания пармезан, като леко го притискам с пръсти към хартията. След това местя формичката и пак така....Накрая пека чипса за няколко минути на 200 С, но го следете, защото моя в случая хвана една идея повече загар. Когато е готов, извадете тавата и оставете така за няколко минути. След това се отлепват много лесно, като си помагате с върха на някое остро ножче.
Чипсът е мнооого приятен, ефектен и вкусен, особено като го топнете в топлата супа и пармезанът леко се размекне......

Яйце в беконова опаковка

Още  ми е сънено, заспало, несъбудено....но днес мога и малко по-късно да се гмурна в ежедневието и работния ден, така че по изключение вместо малката да си се погрижи за сутришното изхранване, в повечето случаи филия с пастет или принцеса (тя сама си ги прави), днес получи за закуска яйце с бекон. Тук може би трябва да кажа, че малката за мен ще си остане малка сигурно още доста дълго време, но тя всъщност е вече на цели десет години, доста самостоятелна е, обича да си се занимава сама със сумати нейни си работи, върши от време на време щуротии, което си е нормално, говори много, ама мнооого. В момента, т.е. от няколко месеца насам е в различни експериментални фази - новото хоби е рисуване и затова ходи омазана до уши с водни, акрилни и всякакви други бои и отплеснах се....може би ще направя отделен пост за нея...Така, обратно към яйцето. Всъщност не е нищо особено и го пускам само заради идеята, няма някаква философия...

Запекох на тигана няколко шайби бекон и ги поставих по две във формичката за мъфини, така че да образуват нещо като гнездо. Чуквам по едно яйце и ги слагам на не много силна фурна да се запече яйцето. Колко ще ги печете зависи от това дали искате по-рохко или не яйце...ние ги предпочитаме рохки. Преди да ги извадя слагам и няколко стърготини пармезан отгоре или кашкавал или каквото там има.....Чаша чай за малката и нарязано доматче за гарнитура. Това беше!  Сега още една чаша кафе за мен и обратно в града, който в момента даже мирише леко хубаво, заради цъфналите липи....

Шоколадов кекс

Някъде лаеше куче...ама много силно! Затворих очи и се опитах да го игнорирам. Да ама то продължи и разлая и нашите и съседските кучета. Пак пробвах да не им обръщам внимание, обаче не стана, защото бабите вече бяха тръгнали по техни си задачи и пътьом усилено обменяха информация за разни ми ти неща (после разбрах, че днес било задушница), но не като се спрат и говорят нормално, а крещейки и врещейки през поне 20 м разстояние. Не знам дали ви е направило впечатление, но повечето селски баби имат много специфичен тембър с леко фалцетни нотки, който в определени ситуации направо може да те изкара извън нерви. Е, за разлика от милото и малката, които спят като чукове, аз и при най-малкия шум се събуждам и като видя, че е светло повече не мога да заспя. Така че станах...а, то било още 6.30...ами какво пък – нормално време за ставане в съботен ден!
Направих си кафе и понеже днес за първи път от доста време насам сутрин не вали като из ведро, си седнах навън и започнах да си мисля мои си работи на спокойствие, препичайки се на утринно слънце, пиейки кафе, пушейки цигара, слушайки всякакви околни шумове – цвърченето на пилетата, кудкудякане и кукуригане, лай (те кучетата така и не спряха....) и далечно преминаващи коли....Много е приятно, особено като си затворя очите и слънцето ми грее точно в лицето...

Днес ми се искаше да направя някакъв лесен шоколадов кекс. Е, четох, сърфирах из нета, подготвих се, реших какво ще правя и тъкмо започнах да си приготвям сместа, когато установих, че захарта почти е свършила....Хм, няма нищо – трябваше да отида до магазина. Обух си гуменките и с бодра стъпка поех към центъра на селото. Да, ама не! Магазинът беше затворен....Тук няма работно време и философията е следната: ако е отворено – добре, ако е затворено – здраве да е....(и си промърморваш няколко реплики по адрес на магазинерката). Питам мъжете, които дежурно си седят на селския мегдан дали ще отвори – отговор: „Ами....ако Данчето не е слезла до града – ще отвори....ама още не е дошла....ами, сигурно ще отвори....освен ако не си е тръгнала....ама ти седни, седни и почакай!” Да, ама на мен не ми се чакаше, особено след изчерпателната информация дали магазинерката е в селото или не и си се прибрах. След половин час пак отидох....и се върнах – без захар, но с две пакетчета, пълни с жито и вафли от срещнатите по пътя баби. И след още половин час пак отидох и еха-а-а, имам си аз късмет – Данчето е отворила магазина! Много си се зарадвах на пакета захар!

Така-а-а-а....Рецептата си я скалъпих от две-три други. Нямам голям опит със сладкарските изделия...Обичам сладки работи, но не в огромни количества и ако не са и мноооого сладки и затова като чета рецепти за торти, сладкиши и прочие, винаги намалявам количеството захар, което би трябвало да сложа.
В случая с този кекс рецептата я натамъних ето така:

10 с.л. масло
почти 1 ч.ч. захар
1 ¼ ч.ч. брашно
¾ ч.л. бакпулвер
3 ч.л. какао
½ ванилия
3 яйца
2 млечни шоколада по 100 г
3 с.л. течна сметана (тя не беше към рецептата, ама трябваше да я използвам за нещо)

Маслото, сметаната и захарта разтопих на водна баня, след това дръпнах тенджерката от котлона и добавих и натрошения шоколад, разбърках с телта, докато се разтопи. Добавих ванилията и яйцата, но едно по едно. Брашното, заедно с балпулвера и какаото се слагат най-накрая, като непрекъснато се бърка. В една тавичка 20 х 22 см поставих алуминиево фолио, но така, че краищата да излизат извън тавичката – после по-лесно се вади целия кекс. Фолиото го намаслих и изсипах сместа в тавата. Остатъка от шоколадената смес в тенджерата давате на най-близкостоящия за обиране и облизаване (в моя случай – малката, която се навърташе като дребен хищник около мен през цялото време). Пече се в предварително загрята фурна на 160 С за около 25 мин. Не трябва да се препича, за да не стане сух. Оставете го да изстине поне около час, преди да го разрежете.

Аз като си го хапнах си сложих и ванилов сладолед.
P.S. Кексът беше одобрен от комисия в състав: милото, малката (тя изяде най-много), двама случайно преминаващи съседа и две комшийки, на които пък аз исках да се похваля (-: или с една дума мина в графата - "Ще се прави и по-често!"

Яйчица с гъбки и бри

Сготвените тук яйца не са какви да е, а от щастливи и прещастливи кокошки – нашите! За да не остане някой с погрешно впечатление държа да поясня, че кокошките на този етап са само две – Глория и Джулия (съответно бяла и кафява). Другите три си отидоха безславно след като едното ни иначе много мило, но съвсем не малко куче извърши масово убийство на пернатото дворно население. Нещастните случаи се разиграха в продължение на няколко месеца, през които кучето явно реши, че прекалено много се занимаваме с тези тъпи кокошки и след като не можа да ни впечатли въпреки, че и то се опитваше да се докара на кокошка и ядеше житото, просто им сложи край. За съжаление не успяхме да предвидим, че кучето ни ще стане закоравял кокошкоудушвач и покрай трите кокошки си отидоха и няколко пиленца ): Част от тях успяхме да спасим, като ги дадохме за осиновяване на семеен приятел, който и без туй си гледа и други кокошки. Извършихме едно добро дело! Така, че от общо петте ни красавици останаха само две и то тези две, които бяха с най-скверен характер. Те може би и затова се разбират с кучето – другите бяха едни такива мекушави...

Това е Джулия....Глория избяга и въпреки, че се опитвах да я прикъткам по всякакъв начин, точно днес си показа опърничавия характер и нито дойде, нито пък застана в подходяща поза за снимка – само ме наблюдаваше подозрително от разстояние.

Рецептата не е нищо особено, но на нас ни е много вкусно и пасва идеално, ако искаш да приготвиш нещо набързо. Продукти:
Гъби
Магданоз
Яйца
Масло/олио
Бри или камамбер



Гъбите се запържват в смес от олио и масло, добавям магданоза, намалям котлона на най-ниска степен, след това чуквам яйцата и най-накрая добавям нарязаното бри или камамбер. Захлупвам за малко, колкото да се поразтопи сиренцето и това е.....