Един Ред Бул (по недоразумение), селскостопански сезон 2013 и тиквички-канапе

Миналата седмица, като бях на гости при нашите на новото им местообитание се разигра приблизително следната сценка, докато си доглеждах едно криминале по телевизията.

- Какво правиш, майче?! – невярваща на очите си питам изтормозено недоспалото родителско тяло.

- Хм, плета чорапи...Само че не мога да ги докарам съвсем еднакви, защото още не съм тренирала достатъчно...ама нищо – така ще са по-оригинални!

- Да, похвално...ама е два часа през нощта...

- Не мога да заспя... – почти изплаква майчето.

- Да не си пила кафе много късно?

- Не бе....Не съм!

- Хм! А нещо друго? Кола или подобно?

- Не-е-е! Само някаква лимонада, дето сигурно ти си я купила, ама ми беше бая сладка...

- Откъде? Каква лимонада? – питам с нарастващо подозрение аз.

При което майчето смутено измъква от кухненското кошче празна опаковка от Ред Бул, която си бях купила същия ден за водката и забравих вечерта да изпия...До сутринта всички се бяхме сдобили с по един чифт чорапи от различни прежди за следващия зимен сезон. Така че, ако искате майките ви да спят – не им давайте Ред Бул! Ако ли пък спешно ви трябват голямо количество чорапи – може! Действа!

А иначе тази година направо надминахме себе си в засаждането на селскостопанска продукция. Утрепаааахме се от работа и много се старахме под мъдрото ръководство и строгия поглед на една комшийка – майстор в засаждането на всичко и правенето на зимнина, даваща ценни съвети (-: Бяха засадени следните насаждения, имащи за цел да ни подсигурят с поне по една-две салати през лятото:

5 корена краставици и 4 чушки...

и домати – 5 корена

и последно - това не е просто хубава снимка на почвата, а засадени тиквички под прикритие – 2 бр. И накрая да ви представя домашния ни гущер – Йори, който живее в един треволяк до къщата и тича много бързо.

И в духа на приповдигнатото ни земеделско настроение ви предлагам едно симпатично мезе, което много добре си ходи с изстудено бяло вино (за мен) или биричка (за останалия отбор).

Продукти:

тиквички

сушени домати в зехтин

шунка

сирене и кашкавал

Не давам количества умишлено, защото просто може да направите колкото ви се прави. Тиквичките ги срязвам на две – не по дължина, а по средата. След това всяка половинка я нарязвам на тънки ивици с ножа за кашкавал, този, който изглежда като шпатулка – с него ми е най-лесно. Загрявам тигана и слага съвсем малко олио, след което буквално за секунди запичам/запържвам всяко парченце и ги отцеждам на кухненска хартия. В тавичката на грила или в тавичка за фурната нареждам така: парче тиквичка, отгоре парченце шунка, сирене, резенче сушен домат, пак тиквичка и най-отгоре парченце пармезан или кашкавал. Запичат се съвсем леко. Това е!

Великден, Гергьовден и ярешко бутче

Прекрасно време, прекрасно настроение! Няма да остроумнича много, много, защото всичките ми клетки са настроени на абсолютно лениво-мързелива вълна, тотално отпуснати от ядене и пийване. Единствено в една мозъчна гънка, най-отдалечената и най-затънтената и вероятно най-малката, са се скътали няколко клетки-отцепници от общото пиршество, които с наставнически и поучителен глас се опитват да се правят на съвестни и много умни и да ме убеждават, че от утре горчиво ще съжалявам задето изяждам по почти половин козунак с майонеза, сирене и яйца (може да е леко шантава комбинация, ама на мен ми харесва) или пък задето вчера почти не спрях да си пълна чинията и отново успешно изиграх ролята на ламята Спаска (направо бях за Оскар). Честно казано в момента не ми пука! Да се оплакват – готино ми е, другото ще го мисля от утре. Че то как да устои човек на тия ароматни козунаци, препечени бутчета и плешки, дроб-сармички и прочие. Би било нечовешко усилие и силна проява на кулинарен мазохизъм. Така че – споко! Наслаждавам се на готиното време и спокойствието и не си затормозявам съществото с ненужни мисли за стройна фигура. Засега...От утре може и да мина на оризова диета, докато ми се дръпнат очите, което означава голямо количество ориз, като се има предвид колко големи очи имам... или да стана суровоядка...веганка...индийски отшелник на пости...ама като се знам – едва ли (-:

А иначе за рецептата – реших да ви покажа как аз спретнах вчера туй ярешко бутче или както малката беше написала на плика „бот”...имаше и някаква част „тлешка”...

Продукти:

Ярешко бутче и други крехки мръвки

5-6 моркова

4-5 глави лук

соев сос или Унисос на Маги

Малко горчица

Червен и черен пипер, сол

Бутчето и мръвките ги сварявам много добре с едно-две дафинови листа, малко сол и няколко зрънца черен пипер – обикновено ги приготвям от предния ден. Нарязвам лука на полумесеци, морковите на ивички и ги задушавам добре в тиган – под капак. Добавям и малко сол, черен пипер, магданоз и соев сос. След това изсипвам всичко в тава, слагам бутчето и мръвките отгоре и ги поръсвам с червен пипер. Намазвам ги и с горчица. Ако желаете може да добавите и още малко вода в тавата – ако обичате повече сосче. И това е – слагам го във фурната и го запичам на около 180 С, докато хване загар. 

Приятен, слънчев и усмихнат празник, момичета и момчета и честит имен ден на всички именици!

Бебета, кокошки и шоколадов пудинг

И така – новината на деня е, че ще има ново бебе в семейството – милото ще става дядо, а аз понеже съм с милото ще ставам задочно баба...Само че новината ни дойде леко неочаквано и...ами милото не е изцяло подготвено психологически за събитието и думата „дядо” някак си не му се връзва още към визията и към лъвската му суета...Затова за момента „дядо”-то е табу...Аз нямам против да съм баба, пък дори и непряко – готино е...Ще има още някой, който да тормозя след някоя друга годинка с уроци по английски и математика. Хе! Та покрай тази новинка, семейното Г-7 се събра (т.е. в случая Г-5 ½) и решихме, че най-голямото дете, което всъщност си е цял мъж, ставащ татко, трябва да посади био-зеленчуци в градината, за да расте новото попълнение здраво, умно и красиво. Ами, то всичко хубаво, ама като не е държал кирка досега, прекопаването на обраслата градина си беше голям купон. Детето мята тая кирка и лопатата, поти се, изнервя се, ние отстрани седим, пием бира, гледаме сеир, подвикваме окуражаващо като хамали и даваме наставления...Не че и ние не сме пишман градинари...Ама като има на кой да се хилим и да даваме ценни съвети за селскостопанската работа – друго си е (-:

Другата новина е, че точно преди Великден кокошките решиха да снасят тайно...Значи нашите две кокошки, за да водят щастливо съществуване живеят на 2 дка градинска площ. Така погледнато имат по-висок стандарт откъм квадратура на глава, отколкото ние...Преди имаше и мъжки екземпляр – славен и наперен петел на име Трубадур, който обаче преди две години безследно изчезна. Оттогава останаха само женките, които на определено време, сякаш са с някакъв таймер, искат да мътят. Значи мине не мине време и почват да снасят на разни места в градината, които е почти невъзможно да бъдат открити по нормален начин, щото то не са клонки, трънаци, дървета и треволяци. Например миналата година бяха почнали да снасят под няколко клонки от елхата, досами вратата и ги хванахме само защото точно като бяха снесли, се измъкнаха оттам в индийска нишка. Сега, има вариант да им сложим например малки GPS-и така да ги следим из градината, ама ние предпочитаме да организираме масово търсене на яйцата из градината...И понякога успяваме да ги намерим – в случая точно две яйца. 

Третата новина е, че Акробат (нашата мишка) избяга и май отново се шмугна в спалнята за гости. Така че пак сме му заложили  капан с кашкавалче. Да, ама той се изхитри и като морски пехотинец успява да измъкне кашкавала без да се хване. Милото вика: „Очаквам, като се кача горе и да видя бележка в капана „Айде стига с тия евтини номера, бе!”

Та това е засега...Радваме се на идващите празници, ще садим разни работи след седмица...Готино!

И понеже пак се бяхме събрали бая народ ето една рецепта за бърз и лесен шоколадов пудинг:

Продукти за 4-5 порции:

500 мл прясно мляко

200 г шоколад (60-75% какао)

3-4 с.л. нишесте

1 с.л. какао

3-4 с.л. захар 

Първо разбърквам нишестето, захарта и какаото в малко от млякото. Останалото мляко го кипвам, добавям и другата смес, при постоянно бъркане и накрая начупения на парченца шоколад. Махам от котлона, разбърквам, докато се получи еднородна смес, изсипвам в чашки и оставям поне за няколко часа в хладилника. Това е!

Тоблероново парфе

Вижте какво си хванахме тази седмица!

От време на време ни навестяват мишоци, но понеже не бих казала, че мишето гости е с размерите на миша напаст, аз категорично съм против да се слагат отрови и затова след известни спорове и дискусии милото се съгласи да ги пуска извън къщата…на някоя поляна. Въпреки че подобни хуманитарни действия – тук на село – се извършват като хипер секретна операция, за да не будим недоумение и клатене на глави у съседите. Та тази седмица си хванахме ей туй мишле – името му е Акробат, защото скача като щуро и го пуснахме в терариума на игуаната, която малката изпусна миналото лято в градината и която повече не видяхме. Та сега Акробат обитава просторен апартамент – аll Inclusive, вкл. поддръжка на имота, сламена мебелировка, напитки и отбрани сиренца (-: Сега си имаме вече две кучета, две кокошки и едно мишле – пълна хармония!

Не е много фокусирана снимка, но мишлето се движи супер бързо 

А иначе днешната рецепта може и да не пасва още съвсем перфектно на сезона, обаче аз почти целогодишно си я правя в разни вариации. За първи път тоблеронов сладолед си хапнах в Цюрих преди няколко години...в едно страхотно заведенийце на центъра, което основно предлагаше фондю с различни сирена, така че из цялото заведение се носеше един много задушевно-ароматен мирис. Та тогава за десерт, както казах, си хапнахме такъв сладолед – беше уникално вкусен...два пъти си поръчах (-: И след това някъде из нета мернах и тази рецепта, която също се оказа много вкусна и всъщност доста лесна. Единствения проблем са количествата, в смисъл, че и двойна и тройна доза да правя – все много бързо изчезва. Между другото вместо с тоблерон може да използвате и обикновен шоколад или кувертюр – пак става много готино (-: 

Продукти за около 4 порции:
200 г тоблерон

2 с.л. пудра захар

2 яйца (разделени белтьци и жълтьци)
1 щипка сол
2 с.л. захар
300 мл течна сметана

Разтопявам тоблерона и го оставям леко да се охлади. Сега, относно разтопяването на шоколад всеки си има някаква техника...предполагам. Мен лично ме домързява да го топя на водна баня и затова сипвам в една тенджерка малко от течната сметана и я загрявам, след което при постоянно бъркане при вече изключен котлон добавям натрошения на ситно шоколад, докато стане една хомогенна смес. По-нататък: в купа разбивам двата жълтъка, заедно с пудрата захар и добавям разтопения тоблерон. В друга купа разбивам на сняг белтъците, заедно със захарта и щипката сол и в трета купа разбивам сметаната. Като свършат купите първо прибавям към сместа белтъците и след това сметаната – но не бъркайте усилено, а съвсем леко, така че сместа да стои пухкава.

Накрая всичко се изсипва в подходящ съд и се оставя да престои във фризера поне 6 часа. Аз използвам или купички, които съм покрила с прозрачно фолио, така че след това цялото парфе да може да се извади лесно или пластмасова кутия от сладолед (-: