Сутрини и нещо като гювеч

Добро утро, момичета и момчета! Как спахте?

А как се събуждате? Аз – лесно, но съм от типа хора „сутрешен темерут”, т.е. не искам, не желая и не мога сутрин още от ставането да почна да сипя думи като водопад....При мен в ранната утрин мислите се движат бавно, плавно и в колонка по една. След първата ударна доза кафе могат да се групират евентуално и по двойки, но не по повече....И след може би половин час на сутрешно съзерцание почват лека по лека да оформят големия мисловен калабалък. С една дума за да съм във форма през деня и за да не съм кисела като втасало зеле на мен ми трябва средно по 1 час свободно време преди всичко живо да се е излюпило и да ме нападне с огромно количество словоизлияния. За разлика от мен имам чувството обаче, че цялата ми рода страда от логорея, която още в ранните крехки сутрешни часове започва да се изявява с пълна сила...В тези случай, когато утринната ми хармония бъде нарушена по такъв груб начин имам чувството, че слушам едновремено радио точка с пуснат телевизор (по който върви някой турски сериал), айпод в ушите (хард рок) и може би някое от по-нервозните парчета на Рахманинов.

Та теорията ми за логореята беше потвърдена за пореден път тази седмица, когато по стечение на обстоятелствата прекарах два дни, т.е. две утрини при нашите...

Утро 1:

Мъглата се стеле леко над града, все още цари тишина и спокойствие, носи се ароматът на прясно сварено кафе...Майчето стана, татенцето още спи...”Добро утро!” – веселия и ведър поздрав на мамчето рязко ме изкарва от състоянието ми на нирвана, при което всичките ми мозъчни клетки застават нащрек...”Добре ли спа? Топло ли ти беше? Чу ли се с малката? Довечера ще дойдеш ли за вечеря? Може и да сготвя нещо...а може и да отидем някъде да хапнем, защото пък днес мисля да ходя на фризьор...Да си оставя ли този цвят на косата или да го направя малко по-тъмен, а? Какво ще кажеш? А, снощи гледах много интересно научно-популярно филмче? Ти знаеше ли, че в Перу има над 1800 вида птици? Много интересно...В събота ще се видя с леля ти Мима – мислим да ходим другия месец някъде на екскурзия...А, планът за къщата е почти готов....Трябва да си помисля какво ще садя в градината...И освен това мисля да се пробвам да правя сирене....И като усвоя технологията ще пробвам даже да направя и синьо сирене...Кашкавал май по-трудно се прави, нали?....” След около петнайсетина минути на словесна атака, когато вече имах усещането, че след само още няколко секунди ще се травмирам тотално за целия ден, успях само да кажа едно „Ъх!” и се понесох към офиса...

Утро 2:

Няколко слънчеви лъчи упорито се опитват да пробият през мъглата, доста студено е, една котка смешно мяучи и си размахва весело опашката из двора, но иначе е тихо и спокойно. Глътка топло кафе, дръпване от цигарата...Татенцето стана, майчето още спи...”Добро утро!”, придружено от ощипване по бузата (моята)...”Добре ли спа? Ще се качвате ли довечера на вилата? Ако искаш и аз мога да взема малката от училище? Знаеш ли, че проектът за къщата ще е готов до две седмици? Много хубаво се получи...Ще правим само лентъчен фундамент, няма да леем много бетон за основите...Добре става...Мисля да направя на майка ти алпинеум – ще се радва...Тя иска да прави сирене...А обаче мисля да й взема и две мини кокошки – за майтап...А? Какво ще кажеш? Имате ли много работа? Нека има, че виж к’во става навсякъде? Ще ходиш ли в командировка скоро някъде? Майка ти и леля ти Мима искат да ходят на екскурзия, ама още не знаят къде...Ако искаш отиди с тях...Ако имаш време, де...” След около още десетина минути на словесна атака, когато отново получих усещането, че след още няколко секунди и ще се депресирам за целия ден, успях само да кажа едно „Ъх!” и се понесох отново към офиса...Обичам тишината и спокойствието сутрин...Да, аз съм сутрешен темерут (-:

А за рецептата – ами това е нещо като моята лесна версия на гювеч...Всъщност исках да правя нещо друго, но в бързината да се измъкна от града забравих да взема пилешко, така че спретнах тази манджичка, която е вкусна и много лесна...

Продукти за около 4 порции:

Около 400 г свинско

250 г печурки и малко сушени манатарки

2 моркова

2 чушки

няколко картофа

2-3 скилидки чесън

2 глави лук

Магданоз, соев сос, сол,черен и червен пипер

Задушавам нарязания на полумесеци лук, заедно с нарязаните на ситно скилидки чесън, гъбите и магданоза. Подправям с малко тъмен соев сос, сол и черен пипер. След това нарязвам на ситно чушките, морковите, месцето и картофите и изсипвам всичко в йенската тенджера. Добавям и задушения лук с гъбите (заедно с мазнинката от тигана), разбърквам, посипвам с червен пипер и сипвам толкова вода, колкото едва – едва да покрие продуктите. Пека на 220 С с капак, докато стане – обикновено го оставям малко по-дълго отколкото трябва, т.е. около 1.30 – 2 часа. 

Кавър версия на немския кекс „Rusischer Zupfkuchen”

Изгрев на 01.02. – без Фотошоп (-:

На този кекс не му знам точно името – на немски се казва Rusischer Zupfkuchen, на руски му викат немски кекс, а аз му казвам кекс на точки (или в случая с елхички и точки). Иди, че разбери....обаче, всъщност името може да ни е все тая, защото кексчето е просто много вкусно и адски калорично. И независимо по какъв повод съм го правила, винаги е обирал точките (откакто му хванах цаката), което е добре, защото аз не правя много много кексове...и не обичам много сладко...и когато творя нещо, то е по-скоро за малката и милото, отколкото за моя милост – абе с една дума не съм кой знае какъв сладкар. За разлика от мен, милото прави мноооого вкусни кексове и домашни хлябове и както е типично за лъвската му зодия, не пропуска да се изяви, да бъде център на внимание и да обере точките – нас дивите кози кой ни брои в калабалъка...То и без туй независимо какво съм сготвила – дали бьоф строганов или шатобриан за двама (или повече) или печено прасе, достатъчно е милото да е сготвил или да е направил някой умопомрачителен кекс или хляб и айдеее – дърпа напред и обира овациите особено сред женското население – видиш ли мъж, пък как хубаво готви, следва размяна на рецепти, горди погледи и обилна доза самодоволство. Та рекох си, че е крайно време да се вредя и аз в челните редици (-:

А иначе с този кекс ни свързва дългогодишно приятелство...Първият път, когато се опитах да го направя, беше още през студентските години и беше един от началните ми опити да се опитам да сготвя нещо сама – неуспешно...Защото кой да ти каже, че фурната не се отваря, докато кексът се пече или поне не се отваря в началото. Кексчето ми беше бухнало, едно такова хубавко, аз се радвам и отварям вратата на фурната през две минути – резултат: кексчето ми се спъхна като спукана гумена топка, а аз с физиономия като от анимационно филмче, може би „Тримата глупаци” пасва добре, седя и гледам нещастно-невярващо. От вторият път и оттам нататък се получаваше, до момента, в който реших да го направя тук в БГ и не знаех с какво да заменя немската извара кварк....и явно трябваше да импровизирам....и нищо не стана...Е, не че беше съвсем нищо – получи се някакъв полутечен кексо-пудинг... и не че не беше вкусно – пак се изяде, ама къде с лъжичка, къде с ръчичка. Та, разбираме се с тоя кекс...После един път не си прецених тавичката и той като бухна – няма спиране – пак отваряй, затваряй фурната – резултат: кекс с много странна форма – с високи загорели ръбчета, а по средата спъхнат като и аз не знам какво....

Аз обаче не се отказвам – той-упорит, аз дваж повече...Та, за опита от тази седмица – просто трябваше да се получи, защото милото имаше много работа и нямаше как да се изяви, а ми трябваше кекс за едно гости...Милото вика „Абе, недей да рискуваш! Купи нещо или пусни някакъв кекс по бързата процедура в машината за хляба и го поръси с пудра захар!, „Е-е-е, аз няма да рискувам! Не мое тъй – този път ще стане!”...ама не само трябваше да стане, а и да има приличен вкус и визия – няма да се излагаме, я! И даже рискувах директно с двойна доза, защото беше за повечко хора...И стана...вкусно, вкусничко (-:

Не се шашкайте от количеството масло – дозата е двойна и кекса го направих директно в голямата тава на фурната. Така, че ако искате да пробвате нормалния вариант – просто разделете дадените количества на две (-:

Първо пускам фурната на 165 С да се затопли и слагам 375 г масло (за пълнежа) в една тенджерка да се разтопи на слаб огън, след което я оставям да се охлади.

За тестото смесвам брашното с бакпулвера, какаото и ваниловата захар. В отделна купа разбивам с миксера 2-те яйца и захарта, след което добавям брашното. Накрая добавям и нарязаното на парченца 200 г масло и размесвам/намачквам с ръка. Застилам тавата с хартия за печенее и разточвам 2/3 от тестото върху набрашнена поврхност, така че да се покрие дъното на тавата и да се оформи малко ръбче по стените.

За пълнежа: Разбивам 4-те яйца с 200 г захар, добавям и останалите съставки и вече охладеното разстопено масло. Тази смес се изсипва в тавата и се заглажда с шпатулка или нож. От останалата 1/3 от тестото се изрязват фигурки и се подреждат върху пълнежа или просто го накъсайте на парченца и разпръснете отгоре.

Кексът се пече за около 45 минути на средната шина, но трябва да се наблюдава, за да не прегори отгоре. Когато е готов се оставя във фурната, докато изстине напълно – така се и стяга още малко. Всъщност най-добре е да го приготвите на единия ден и чак на следващия да го разрежете – така се получава най-добре.

Хапки с черна леща

Само да ви покажа преди да почна да философствам как ми изглежда от вчера лятното кътче в зимен вариант

Та така...За мен от леща се прави хубава супа – леща с наденички, с картофи, с бекон и прочие....но за салата или пък за сандвичи...хм, не знам...Тъй като обаче по принцип притежавам творчески и експериментален дух ми харесва да опитвам нови неща и когато ми дойде музата се развихрям и аз, като в някои редки случаи сътворявам разни чудесийки с чужди и екзотични или трудни за произнасяне имена, въпреки че не съм привърженичка на готвенето от сорта на: да вариш, задушаваш, фламбираш, обезкостяваш, пошираш, бланшираш, печеш  часове наред и накрая да получиш в чиния 50 х 50 см миниатюрно парченце месце върху две зелени листа, на което да се възхищаваш и да го опитваш с благоговение....

Не че не обичам или не ми харесват ястия тип – „Haute cuisine”....Напротив - обичам да гледам предавания и репортажи за ресторанти и готвачи със звезди на Мишелин и какво точно готвят, какви съставки използват, как подреждат и украсяват ястията и прочие...но по-скоро от чисто любопитство, не че и аз ще го направя (а и да искам, най-вероятно няма да успея)...За това в крайна сметка са си и тези гурме ресторанти – да отидеш, да хапнеш, да пийнеш, да те обгрижват, да се изръсиш солено и да си прекараш готино...Преди известно време на два пъти имах възможност да хапвам в такъв ресторант -  при Manfred Schwarz - готвач от най-висока класа с една звезда Мишелин, чийто страхотен ресторант се намира в Хайделберг, на върха на „Print Media Academy“, с невероятен изглед към града....И едно от ястията всъщност беше нещо със сьомга и салата от черна леща...Тогава и за първи път опитах ядливи теменужки...Абе, тогава повечето неща, които опитах ми бяха за първи път - беше си много хубаво преживяване...Та, по повод лещата – реших, че ще си надскоча предрасъдъците относно салатите и разните му там производни с леща, кускус, киноа и сие и ще се пробвам и аз да направя нещо малко по-така, като новото творение хем трябваше да се получи вкусно, хем да бъде одобрено и от народонаселението, за чието изхранване съм отговорна основно събота и неделя (хората имат очаквания – не мога да ги разочаровам). Рисково начинание, а аз за да си усложня задачата, реших, че ще правя експеримента като ни дойдат гости, което при нас си се случва почти ежеседмично...Така де, ако ще се излагаме поне да е с гръм и трясък и по-така зрелищно...Да, ама аз не обичам да се излагам – имам си някакви житейски амбиции...и преди да реша какво точно ще правя, бая се ровичках из готварските книжки, нета и форумите, за да избера нещо, което хем да има засукан вид и да звучи по тежкарски, хем да не ме зароби в кухнята (щото народа няма да яде само хапки с леща, я!), пък и хем да заплени вкусовите рецептори на подопечните, така че докато аз си пия аперитива, облегнала се на люлеещия стол, с хаванска пура в ръка (майтап!), да мога да се наслаждавам на комлиментите и поредните хвалебствия за готварското ми изкуство. М-да...суета, о суета!

Та така....ето я рецептата за творението, което отговаря на всички критерии избягващи ситуации от сорта „Как да го обясня на децата?”, т.е. на големите, че вместо нормалната шопска или млечна салата, днес ще ядат хапки с леща. Получиха се много, много вкусни хапки – единствения недостатък беше, че бях предвидила за 4 човека по 5-6 хапки, а те не стигнаха и понеже имах още плънка, т.е. леща, направо дадох тигана и хляба на отбора, та да им е по-лесно и да си обират със залчета. А ако се чудите какъв вкус има черната леща – ами горе-долу е като всяка друга – всъщност има, ако мога така да кажа, малко по-фин вкус с лека нотка на ядки (-: А и цветът на лещата малко се губи, след като се свари...

Продукти:

около 100 г леща

1 морков

2-3 стръка праз

1 зелена чушка

2-3 скилидки чесън

малко магданоз

соев сос

сол, черен пипер

и по желание настърган пармезан

Лещата се сварява до готовност и се отцежда. През това време задуших нарязания на ситно праз, морков, чушка и чесън. Добавих магданоза и малко соев сос и подправих със сол и черен пипер на вкус. Когато всичко е готово се прибавя и лещата към сместа, разбъркваме – готово.

И за да е по-интересна цялата работа изрязах с формичките за сладки хапки от бял хляб, които запържих в малко масло. Сложих на всяка отгоре малко от лещата и по 2-3 стърготини пармезан.

Мама не ще да готви... или как преоткрих орзото

Мама не ще да готви...Дежурните й реплики в последните години са  „Оправяйте се, не сте малки!” или „Е-е-е, не ми се занимава вече, аз обичам такива рецепти като за мен – хора на възраст!”, дуплика от моя страна „Е, какво общо има възрастта с готвенето?!” – „Еми това...Не ми се занимава! Мотаеш се сумати време и накрая сядаш и го изяждаш за нула време...Айде няма нужда...”. За сметка на това, обаче майчето има невероятна кулинарна библиотека и всъщност много добре знае кое как се прави, така че ако не знам нещо винаги мога да се направя справка в справочника „Кулинарните познания на мама”,  но с годините, както казах все повече предпочита да се скатава. За съжаление...

И пак - за уточнение – майчето готви стра-о-тно, но най-вероятно заради дългите години готвене на манджи и изхранване на две злояди деца (едното в лицето на моя милост), посрещане и изпращане на тълпи гости на вилата, вкъщи и прочие вече не й се занимава толкова много. Или по друг начин казано тя има готварски и неготварски периоди, като графиката на конюктурното развитие от последните кризисни години бледнее пред кривите на нейното кулинарно настроение (ама как го казах само, а?). Та подобни неготварски фази обикновено са съпътствани от отчаян зов за помощ от страна на татенцето, че видиш ли благоверната му половинка е бойкотирала тенджерите и тиганите, кухнята е територия с ембарго и той от няколко дни я кара на сандвичи и ли си пече кюфтета на грилчето.

Иначе и тя като повечето от нас (предполагам) обича да гледа кулинарни предавания (в последно време повече с образователна, отколкото с практична цел), но от време на време й идва музата и тогава като се развихриии, лелеее... – става клонинг на Жак Пепен в женски вариант....То не са манджи, сосове, кексове и т.н. И всички, обикновено чакаме с огромно нетърпение следващото поред кулинарно превъплъщение и за да я мотивираме да не спира, както е набрала скорост усилено цъкаме с език, поощряваме я и й се възхищаваме. Мамето обаче не се поддава на такива евтини номера и обикновено коментарът й е: „Е, това беше – догодина пак!”. Та тази седмица разбрах от татенцето, че мама се е разготвила – невероятно, но факт...и понеже ме глождеше леко любопитство реших да намина и да видя каква е хавата. Мамито беше направила орзо (арпа фиде) със свински мръвчици или както гърците му казват критараки. Това е паста, която по външен вид прилича на ориз, и която аз честно казано не бях приготвяла от доста време – просто съм я „забравила” (-: А едно време си спомням, че баба ми много често правеше орзо – и с телешко, и със свинко, абе с всякакви мръвки, със зеленчуци, даже и стафиди добавяше – всичко на фурна и беше много вкусно. 

Та по този повод и понеже имах малко останало недоядено печено пиле, реших вчера да направя орзо с пилешко:

Продукти (за около 4 порции):

250 г орзо

Около 100 г бекон или панчета

Около 200 г сварено или печено пилешко месо

Малко сушении манатарки

250-300 г печурки

1 глава лук

2-3 скилидки чесън

Около 150-200 мл течна сметана

Пармезан

Сол, черен пипер, малко мащерка, нарязан магданоз

По принцип орзото може да го приготвите и в тигана, като добавяте постепенно бульон или вода, но аз предпочетох да го сваря предварително, както си варя всяка друга паста. И докато се вари, в един по-голям тиган задуших лука и чесъна, след което добавих нарязания на ситно бекон – да се позапържи малко и накрая изсипах и нарязаните на филийки печурки и манатарки. Сложих и мащерката и магданоза, захлупих тигана с капак и го оставих да се задуши добре. Накрая прибавих и нарязаното на парченца пилешко, изсипах отцеденото орзо и почнах да добавям течната сметана – може да сложите повече или по-малко – както ви харесва...Вкусно е и топло – с обилно настърган пармезан и студено, както установиха някои прегладнели посред нощ...