Загуба на данни, как не мога да живея без компютър и пиле по китайски

Беше леко изнервена седмица, която в един момент почти успя да ме доведе до границата на истерично-маниакално-депресивно настроение. Всичко започна миналия петък, когато човек се опитва да приключи най-спешните неща възможно най-бързо, щото уикенд се задава:

„Цък!” – токът изгасна – „Цък!” – „А, добре че дойде....”, паралелно: компютърът изгасва, тръгва наново, зарежда, о.к.....”Цък!” – токът пак изгасна – „Цък!” – „А, добре че дойде”, паралелно: компютърът изгасва, тръгва отново, опитва се да зареди – черен екран...”Хм????”. Произволно и неконтролирано натискане на копчета -  компютър – „Все ми е тая какво натискаш, няма да тръгна!”....Леко надигаща се паника, две цигари изпушени една след друга, изнервяне на колеги, на които компютрите им вървят, а моя защо не иска? Обаждане на номера за спешна помощ – близък приятел, чиято фирма поддържа офисната техника – „Тошо-о-о, компютърът не ще да тръгне!”...”Ами да, това го пробвах вече – пак неще-е-е-е!...”Не, спешно ми трябва, знаеш ли колко работа имам!!!!”.....”Как така ще ти трябват поне два-три дни?????”...”Ами на външния диск информацията ми е отпреди две седмици!”...”Знам, че ми каза да си синхронизирам данните....не съм го направила...”...

Една мухоморка – пасва на настроението...

„Ай, ай, ай! Отидоха ми данните! Ами таблиците, оле-е-е-е, ужас!Ужа-а-а-с!!!”

Резултат: В крайна сметка Тошо успя да го оправи едва в сряда – компютърът пак работи - данни йок – от токовия удар се получило бла, бла, бла, бла...+ поучителни коментари „Колко пъти ти казах да си купите бла, бла, бла, за да не стават такива неща и да правиш синхронизация ... бла, бла, бла, за да не ти се губят данните!”.

На фона на пълното отчаяние и голямата жега още от понеделник с резервен вариант лаптоп и данни от 05.06! (да се чуди човек какво съм правила повече от две седмици!) започна едно трудно и мъчително възстановяване +  ходене по нервите на останалите колеги да ми пратят това и онова, първо, второ, трето, десето и т.н. Абе с една дума – луда работа! Прекарах си в офиса вечерите до към 21.30 ч, докато придобиех поглед тип „Очки в точки” и мозъкът съвсем ми издаде багажа или докато получех усещането, че в главата ми има една единствена шляеща се клетка и то не от най-умните...Хубаво е да се прибираш по това време вечер и да гледаш кибичещия по заведенията народ, да дишаш леко спарения въздух и прахоляк, да се изкъпеш набързо и пльос – да заспиш и да се опитваш да спиш поне до 6.30 ч, освен ако към 3.30 през нощта не те събуждат в тази последователност неистово крякащи гларуси, учещи малките си да летят (не знам откъде са се появили гларуси в Пловдив!), блусово и джазово мяукащи котки в любовен транс (Summertime, and the living is easy.....) и бодро преминаващи боклукчийски коли, чиито обслужващ персонал с възможно най-много тракане и подсвиркване, на фона на игрива чалга, премятат от онези големите метални контейнери....Ама, хора, защо в 4.00 ч. сутринта???? Айде, гларусите не моеж ги спреш, котките и тях, ама какво ще им стане на боклуците, примерно до 6.00 ч.!?

Бая си мислех по едно време да си взема една възглавница и одеалце от вкъщи и да си спя в офиса – имаме един такъв удобен, кожен диван в единия ъгъл....кафе машина, тоалетна, тераса, тихо е, спокойно е (поне през нощта)....

С една дума днес, в петък следобяд, вече имах леко неадекватно поведение, опънати като струна нерви, на които можех да свиря пицикато и бях готова да пратя всеки и всичко на майната му.

Въпреки това тук искам да изкажа благодарствени слова на милото (за безкрайното му търпение към истеричната типка, която бях тази седмица), на малката, която ме успокояваше и ми разказваше, че и тя имала голям проблем, защото на телефона й се изгубила една от игрите-пъзел и на колегите, които всячески се опитаха да ми помогнат.

Сапунено балонче – малката ги правеше, подскачайки из градината

В този дух ви предлагам едно пиле с кашу по китайски, пускам поста и смятам цяла вечер да слушам чуруликане на птички, да гледам светулки в тъмното и да пия студена бира. До тогава обаче малката като разбра, че ще правим такова пиле почна весело да пее някакви дисонантни песнички, които би трябвало според нея да звучат на китайски, в които се долавяха думите Хо Ши Мин (не знам откъде го е чула, ама иди и обяснявай, че човека е виетнамец...), кунг-фу панда и силни възгласи от сорта на „Иа-а-а-а-йййййй!”

Продукти за 3 порции

около 450 г пилешко филе

2 глави лук

3-4 скилидки чесън

1 морков

няколко парченца манатарка, понеже нямах гъби шийтаке

4-5 стръка зелен лук

ок. 40 г кашу или просто на вкус и колкото ви се хрупа

царевично нишесте

за соса

2 ч.л. мед

3 ч.л. сусамово олио

3-4 с.л. соев сос

7-8 с.л. вода

лют червен пипер на люспи

Пилето се нарязва на тънки парченца и след като се оваля в малко нишесте, се запържва. Когато станат почти готови, парченцата се изваждат от тигана и се оставят настрани.

Лукът се нарязва на по-големи парчета и се задушава в същия тиган, заедно с нарязаните на ситно чесън, зелен лук, морков и гъби. След това добавяме соса, като държа да отбележа, че не е задължително да имате непременно сусамово олио – може и без него. Разбърквате добре, връщате мръвките в тигана и добавяте кашуто. Гарнитурата е варен ориз.

Кунг-фу пандааа!

Равиоли с кайма и гъбен сос

Не от известно време, а от доста време насам някъде в главата ми си седи и отлежава мисълта за домашно направена паста. И сигурно още дълго щеше да се мотае самотно там, ако през последните няколко седмици не бях провокирана по случайност или не от няколко поста за всякакви разновидности на тестените вкусотии. Седя, ровичкам се из нета – и хоп! – домашно направени фетучини в блога на pep-4o, след това домашни равиоли при Йоана, след това където и да обикалям ми се набиват на очи макарони, спагети, равиоли, талиателе и както там още се казват. Значи, изводът е един – трябва ми машина за паста. Подхвърлих идеята на милото, че непремено ми трябва такъв важен и почти жизненонеобходим уред, отговор „Пиленце, направих ти вече две допълнителни етажерки за кухненски уреди от първа необходимост – спасявай с тях!”. Хм, значи няма да стане по лесния начин – изкарвам тежката артилерия. Може и да е леко византийски номер, обаче аз си измислих следната тактика, като за целта поканих дори едни приятели на гости: сценарият ми за вечерта включваше в общи линии такава гениална идея – правя значи пастата, ама толкова хубава, че народът да хлъцне, да ме погледне с възторг и възхищение и да ме попитат „Е-е-е-е, ама защо досега не си ни правила такова нещо? Супер вкусно е!” – отговор, придружен от леко повдигане на рамене, тъжен поглед, бързо припърхване с мигли и изхъмкване – „Да, ама като нямаш машинка за паста, знаеш ли колко работа е?!”.....М-да, за целта и с надеждата, че новата инвестиция може да се обсъди още на вечеря, бях сложила да се изстудява и хубаво бяло винце – така подобни идеи все пак по-лесно могат да се преглътнат.

Може вече да ви е писнало да гледате снимки на гъби и да четете за разни работи, направени с гъби – споко! Вече е толкова топло, че гъби почти няма....Обаче, точно за случая денят се подреди прекрасно - всички звезди, метереологични условия и природни дадености бяха на моя страна! О, чудо - станахме рано (това се случва веднъж на 200 сутрини!) и докато беше още хладно направихме бърза едночасова разходка из гората. Резултатът не би могъл да бъде по добър:

Прекрасна булка гъба (в оранжево), една манатарка (вляво) и една зелена гълъбка (вдясно). 

...освен това няколко гъби пачи крак – тук снимах само две...

И остана да запретна ръкави...След като убедих обкръжаващото население, че нямам нужда от помощ за вечерта, милото и малката се изнесоха при едни приятели да помагат за смяна на дограмата, а аз, йо-хо-хо (без бутилка ром!), влязох в ролята на Марчела Хазан и се развихрих така, все едно цял живот само паста съм правила.

Понеже все още нямам заветната машинка, трябваше да се боря с подръчни средства и материали – в случая: бутилка (вместо точилка), един резец за сладки и една линийка, за да придам горе-долу правилна форма на равиолите (това реших да правя).

Равиоли – тесто (за ок. 4-5 порции)

250 г брашно

50 г пшеничен грис

5 жълтъка

1 яйце към тестото
2-3 с.л. зехтин

и едно яйце за намазване на крайчетата

щипка сол

Изсипах брашното, гриса и солта в една купа, добавих жълтъците и първо леко го размесих с миксера (с куките), след това продължих да го мачкам на ръка и добавих и цялото яйце. Първоначално тестото става ронливо, но като добавите и яйцето и размесите – става гладко и меко. Завих купата и оставих тестото да престои 2-3 часа.

Плънка:

ок. 300 г кайма – смес, но аз използвам обикновено 70% телешка и 30% свинска

1 глава лук

Сол, черен и червен пипер на вкус

Лукът се задушава, прибавям каймата и я запържвам добре, но така че да се рони, да е на малки парченца. Оставям плънката да изстине.

Гъбен сос:

1 глава лук

2-3 скилидки чесън

1 морков

Гъби (по ваше усмотрение какви и колко)

Ок. 200 г течна или заквасена сметана

Магданоз

Сол, пипер на вкус

Пармезан за соса и за поръсване

Задуших лука и чесъна. След това добавих нарязания на ситно морков и гъбите и ги запържих. Накрая сипах сметаната – оставих да поври и да се сгъсти, след което добавих и малко настърган пармезан.

Тестото го разделих на 4 по-малки топчета. Нямаше нужда да набрашнявам повърхността, защото то изобщо не лепнеше. Разточвах напред-назад, докато реших, че е достатъчно тънко, като се опитах да придам на всяко топче сравнително права форма, т.е. правоъгълна. Сложих по малко от плънката през около 3 см, така че ми се получиха по две редици с плънка и намазах краищата с разбъркано яйце. Разточих следващото топче на лист, който сложих върху първия с плънката и след като притиснах краищата, нарязах равиолите с резеца и ги подредих върху една табла с хартия за печене.

Вечерта настана....гостите дойдоха....мохабет, саладки, малко узо и студена ракия....бавно идваше ред на основната изненада....

Сосът беше готов, така че трябваше да сваря само равиолите. Кипнах вода, добавих й за всеки случай и малко олио, за да не се слепнат равиолите, нищо че не лепяха и ги пуснах една по една във водата. Колко се варят ли? Ами навсякъде пише по 4-5 минути и като са готови изплуват на повърхостта. Да, ама не! Изплуват, ако предварително си им спъхнал въздуха като ги слепваш! А аз това не го направи-и-и-х и о, ужас! Моите равиоли плуваха всички още отначало на повърхността като някой олимпийски отбор по синхронно плуване, така че няколко минути трябваше да ги натискам с лъжица надолу и да ги давя, докато се сварят! Милото надникна в кухнята по едно време да види какво става с яденето, но като ме видя така зачервена, потна и нервна, само се ухили и направи кръгом. След няколко минути борбата беше спечелена в моя полза, приведох се в приличен вид, оправих си чокото, подредих красиво чинийките, поех въздух и излязох на сцената. 

Ще обобщя представянето така – „Ах!”, „Уау!”, „Супер!”....”Добре де, ще ти взема машинка за паста!”.

Ура-а-а-а!

Неделна история, разказана в четвъртък вечер или бутер-банички с гъби и карамелизиран лук

Това всъщност трябваше да са едни засукани тарталети....обаче днешния ден не протече съвсем по план с готвенето. Значи станах, измих се, пих кафе 1-2 часа на мойто си място в градината – милото ми е сложило една масичка с изкаран разклонител за лаптопа и безжичен интернет (за тоя интернет преустроихме половината село), което тук в балкана си е абсолютно декадентско и след като си наложих да не преглеждам служебната поща толкова подробно, съответно да не си вдигам кръвното от сутринта (само бърз поглед на новодошлите 20-тина имейла), се ровичках ли, ровичках....докато видях, че е станало 11 ч. Милото и малката и те се излюпиха най-накрая и след известно мотане, събуждане, прозяване, повторно и потретно пиене на кафе, малко телефониране кой къде какво ще прави вечерта, обилна порция макарони със сирене и още повече масло, решихме, че отиваме пак за гъби....

Не знам вие колко често се разхождате в гората, но при мен това е абсолютното изпитано средство за разпускане след седмичната градска лудост. Шляеш се, гледаш дърветата, слушаш птичките, намираш си гъби, ядеш диви ягоди, залягаш по корем за да можеш да снимаш някоя гъба по-добре и други такива в тоя дух. Направихме си много готина разходка, но се прибрахме чак към четири следобяд. Чистихме и сортирахме гъби – айде-е-е-е стана пет и половина! 

Да, ама в седем почва поредния мач и това означава, че най-късно петнайсет минути преди това трябва да сме се курдисали при едни приятели на терасата, да сме си сипали питиетата и да сме се вторачили във футболното игрище. Така че нямах време да изрязвам кръгчета, да правя ръбчета от тесто и прочие. Значи бързо-експресната версия за баничките се получи така:

Продукти:

Гъби (колкото – толкова), в моя случай 10-тина средно голями манатарки

1/2 пакетче бутертесто

2-3 скилидки чесън

Няколко лъжици заквасена сметана

Сол, пипер

1 глава лук, малко мед и глътка червено вино

Нарязах главата лук на тънки полумесеци и го карамелизирах с малко чесън и магданоз, след това глътка вино, оставям да се изпари, две чаени лъжички мед към лука, сол, черен пипер – готово!

Гъбите ги запържих отделно и след това ги добавих към лука. Разточих си половин пакет бутер тесто и го срязах по средата, така че да се получат две парчета. Малката, която обикновено винаги гледа и ми помага ме попита защо не ги вия на кръгче, както прави баба й, съответно отговор – нямам време да го правя на кръгчета, слончета и т.н. – но получаваш две червейчета!

И сега! Вижте какъв гениален трик! За да не станат баничките сухи, преди да сложа плънката намазвам тестото със заквасена сметана – получава се много вкусно. А? Какво ще кажете? Това го видях в друг кулинарен блог, но не знам вече къде и понеже и друг път ми се е случвало да забравям кое, къде и какво точно съм видяла, сега съм си направила на компютъра папки и папчици с техни си подпапчици, които междувременно така са се размножили, че в крайна сметка вече почти не знам какво изобщо съм запаметила, намерила, искала да изпробвам и т.н. Хубавото е обаче, като седна да си разглеждам съкровищницата и а-а-а, това изглежда много вкусно....а, и това съм го имала.....е-й-й-й – страхотна идея!....леле-е-е-е, колко снимки имам! Всъщност не знам как е при вас, но това с рецептите е като някаква безумна лудост – тръгваш да търсиш едно, но по пътя харесваш поне още 50 – зачиташ се в ляво, кликваш тук, а искаш да надникнеш и там – само време да имаш! И това е, ако говоря само за интернет...ами месечните и седмични списания и книжлета, ами готварските книги? Аз имам лек тик по отношение на готварски книги, но май това е тема за друг пост - направо ги колекционирам....А дори не съм сготвила и една двайста... Ами! Каква двайста, и една стотна не съм направила от всичките рецепти....Но ми харесва....харесва ми да седна и да си почивам, да си сипя чаша вино или биричка, да седна навън на терасата, да си запаля цигара и да си разглеждам картинките – колкото по-големи, толкова по-добре, да чета, да събирам нови идеи, да прелиствам, да си отбелязвам, че тази рецепта непременно трябва да я направя в най-скоро време и другата – и нея трябва да я пробвам....от което минават поне 2-3 месеца и т.н. Е, и понеже имам един стомах, само две ръце, ограничено свободно време, а и съвестта ми се опитва да крещи, писка и се тръшка от време на време да не си сипвам повторно, да не ям по няколко филии хляб, да не топя залци, да не пия повече от две бири, щото след това айде-е-е и цял ден пак само една Активия, някакви такива постоянни нагоре-надолу, вместо разделното, здравословно и не знам си още какво хранене....Ами, това е...съдба! Явно ще се живее между хранителни ескапади и творенията на Данон и На баба ми.  

След тоя голям завой – обратно към баничките-ролца и кратък завършек на мисълта. Та значи стигнахме дотам, където ги намазвам със сметана, разпределям плънката отгоре, навивам ги по дължина, намазвам ги отгоре с разбито яйзе, примесено с малко вода и червен пипер и ги пека при 220 С докато почервенеят. Това беше! Хайде, че мачът почва, а аз пак съм последна и не съм се преоблякла......

Вкусно, вкусно масълце....

Днес си засадих люти чушки, което за мен си е цяло събитие, защото всичко свързано със засаждане, присаждане, прихващане и прочие на китки, зеленчуци и каквото и да било при мен не свършва добре...Аз, обаче много обичам люти чушки и преди около седмица бая ме хвана яд, че за съботата и неделята забравих да си взема от пазара. И за да не ми се случи отново, реших, че единственото правилно решение в случая е собственото производство. Така че вчера след задължителните зарзавати си закупих и разсад от ей тези дребните, най-лютите чушчици. 

Ами, какво да кажа.....бях пример за нескопосан градинар с две леви ръце.....Една от селските баби невярващо ме наблюдаваше през оградата: „А-а-а, ще садиш, а? Амчи к’во ша садиш по това време?” – „Ами, чушки..” – „Браво! Мно-о хубаво! Ми колко корена си взела?” – „Ами трички...” – „????”. Мисля, че думите са излишни, за хора, които си ходят някъде на село. Числото три или по-малко, когато става дума за разсад само би объркало народонаселението и би всяло смут. На село се говори за поне 50-60 корена от нещо, не за три!

От два декара градина, е, може би градина е силно казано, нека да наречем площта обрасла ливада, където всичко вирее на самотек, трябваше да си харесам място откъдето да си взема пръст за саксията, където да си засадя чушките. Ами то всичко хубаво, само че в голямото въодушевление като съм забила лопатата в пръстта, си пренесох не само нея в саксията, ами и един мравуняк, който обаче доста късно забелязах, а именно като тръгнах да я пречиствам от камъчета и коренчета и мравките с бясно темпо, тичайки, всъщност препускайки ме полазиха. Изсипах си мравуняка обратно в градината и под леко присмехулните забележки на милото (да не се преуморя, дали имам нужда от помощ и други в тоя дух) си изкопах нова партида и изключително съсредоточено и внимателно си посадих трите коренчета чушки. Дано само да се хванат – наистина много се постарах!

Тази снимка няма нищо общо с другите работи тук, обаче сутринта имахме доста напрегната дискусия с малката за изхвърляне на натрупаните през годините ненужни, извехтяли, изпочупени и изпокъсани играчки, с които така или иначе вече не играе, а и не ги подрежда. И о, чудо! Изправена пред заплахата да изгуби за миг всичките си съкровища, натуриите бяха подредени и прибрани за отрицателно време, като върха на сладоледа беше, че си изпра и плюшените играчки, с които не е играла от поне пет години насам. Аз бях много доволна, тя си мърмореше нещо нечленоразделно под носа и гледаше навъсено...

Обичам масло. Обичам и холестерина, и протеините, и витамините в него. Не обичам маргарини и всякакви млека, масла, сирена и кашкавали с по-ниска масленост или обезмаслени или пък на растителна основа – с фибри или без. Въпрос на вкус...

Та сега - това вкусно масълце върви с всичко – може да го сложите върху горещи сварени картофки, върху пържолки, печени зеленчуци на скара, върху макарони и изобщо върху каквото там се сетите. И е много удобно особено ако не ви се прави нищо за вечеря или за обяд – просто взимате целия хляб, мятате филийките една след друга в тостера, мажете и си хрупате с кеф.

Масло с левурда и пармезан

Продукти:

250 г масло

3 с.л. лимон

левурда - около 15-тина листа

2-3 скилидки млад чесън (за да утрепете с чесновия аромат всичко живо наоколо)

ок. 50-60 г настърган пармезан

сол

Мекото масло се нарязва на кубчета и заедно с лимоновия сок се разбърква на ниски обороти с миксера – най-добре се получава с двете куки, а не с другите бъркалки. Не се стряскайте от трите лъжици лимонов сок – той някакси изчезва в маслото и почти не се усеща след това, а е само като съвсееееем лек привкус.

Отделно измивам левурдата и накъсвам листенцата. Те най-добре се смилат или с пасатор или в блендер. Добавям  2-3 скилидки млад чесън и капвам само няколко капки олио или зехтин, колкото да може по-добре да се накълца в блендера. В началото може да ви се стори, че левурдата е много, но всеки, който е правил някога песто или подобно масло знае, че цялата купчина зеленина се спъхва след разбиването – в този случай до 2-3 с.л. След като пасирате листата ги изсипете в купата с маслото и добавете пармезана. Доразбива се пак на ниски обороти с миксера и се доовкусява със сол.

Тук филийките си ги препекох направо с маслото на грила....хруп!